Микропластмасите са миниатюрни пластмасови частици с ширина между 1 микрометър и 5 милиметра. Всяка година хората са изложени на въздействието на десетки хиляди микропластмаси чрез храни, напитки, опаковки, покрития и производство.
Сега обаче изследователите ги откриват и в дъвките. Пилотно проучване разкрива, че при дъвчене на дъвка в слюнката се отделят стотици такива микропластмаси.
Екип от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) тества естествени и синтетични венци, за да провери колко пластмаса поглъщаме.
„Нашата цел не е да тревожим хората. Учените не знаят дали микропластмасата е опасна за нас, или не. Не са провеждани изпитвания върху хора. Но знаем, че сме изложени на въздействието на пластмасите в ежедневието, и именно това искахме да изследваме тук“, казва Санджай Моханти, главен изследовател на проекта и професор по инженерство в Калифорнийския университет.
Експеримент с дъвки
Въпреки широката популярност на дъвките, техният принос за поглъщането на микропластмаси от хората до голяма степен не е изследван.
Дъвката се състои от гумена основа, подсладители и ароматизатори. Каучуковата основа може да бъде естествена, получена от растителни полимери като чикъл, или синтетична, направена от полимери на петролна основа.
„Първоначалната ни хипотеза беше, че в синтетичните дъвки ще има много повече микропластмаси, тъй като основата е вид пластмаса“, казва Лиза Лоу, един от изследователите, които са инициатори на това проучване.
За целите на това проучване екипът тества по пет търговски марки синтетични и естествени дъвки. Един участник дъвчи една дъвка в продължение на 4 минути, като на всеки 30 секунди се събират проби от слюнката.
При отделен тест се проследява отделянето на микропластмаса от дъвката в продължение на 20 минути чрез събиране на проби от слюнка на равни интервали от време.
Броят на микропластмасите и видовете полимери са определени с помощта на микроскопия (с оцветяване) и инфрачервена спектроскопия с преобразуване на Фурие.
Резултатите са доста изненадващи. От всеки грам дъвка се отделят средно около 100 микропластмаси. Някои парчета освобождават до 600. Това означава, че една дъвка (от 2 до 6 грама) може да освободи до 3 000 пластмасови частици.
„Изненадващо, както при синтетичните, така и при естествените дъвки се наблюдаваха сходни количества микропластмаса, отделяни при дъвченето им“, добавя Лоу.
Вид пластмаса
Както от естествените, така и от синтетичните дъвки се отделят едни и същи видове микропластмасови полимери, включително полиолефини, полиетилентерефталати, полиакриламиди и полистирени. Полиолефините, които включват полиетилен и полипропилен, са най-разпространени.
Освобождаването на микропластмаси от дъвката се случва предимно през първите две минути от дъвченето поради абразивното действие, а не поради ензимно разграждане. До осем минути се отделят 94 % от микропластмасите.
За да се сведе до минимум излагането, изследователите препоръчват да се дъвче една дъвка за по-дълго време, вместо да се дъвчат многократно нови дъвки.
Това проучване измерва само микропластмаси с размери 20 микрометра или по-големи поради технически ограничения. Изследователите подозират, че са пропуснати по-малки нанопластмаси, и призовават за по-нататъшни изследвания, за да се оцени освобождаването им от дъвките.
Резултатите са представени на пролетната среща на Американското химическо дружество през 2025 г.
Източник: InterestingEngineering
