Ежедневно водим множество разговори, но има един, различен от всички останали. Диалогът със самите нас … с “Образът в огледалото“. В този диалог сами задаваме въпросите и сами даваме отговорите. Този диалог е личен, откровен, в него няма място за любезност и премълчани истини. Според редица психолози, хората са много по-откровенни, когато виждат образа си докато говорят. В новата рубрика на Лидер БГ , „Образът в огледалото“, решихме да направим експеримент, като помолим любимите ни популярни личности да проведат един откровен разговор с образа си в огледалото и да го споделят с нас.
Не знаем кое е по-лесно – да разсмееш, да разплачеш или да накараш хората да се замислят, но днешният ни гост ги може и трите и сякаш всичко му се получава с лекота. Роден е на 1-ви юли 1987 г. и има 4-ри издадени книги („1 кило реалити“, „Помниш ли“, „Мамка му“, „158 удара в минута“). Определя се като нежна и чувствителна душа, което е лесно да повярваме, имайки предвид зодията му – рак. Поезията му е вдъхновена от Жената ( с главно „Ж“), а прозата от съвременния живот. Той се появява, когато денят, отстъпва мястото си на нощта, за да ни разкаже своите приказки (понякога доста „мръсни“) … Той е Димитър Калбуров.
Здравей? Как си?
Добре, но би било приятно да ми стане толкова хубаво, че направо да не ми се вярва.
Кое последно те накара да се усмихнеш?
Срещите с любимите хора.
Какво те ядоса?
Както обикновено някоя глупост, за която не би трябвало по никакъв начин да отделям време, енергия или мисли.
От какво продължаваш да се страхуваш?
От тъмното, но само ако е спрял тока. Таласъмите ги е страх от електричеството.
Вярваш ли все още в хората? А в мен?
В някои да, в други не. Който както си го е направил. В себе си се старая да балансирам увереността с неувереността. Само от едното не е на добре.
Какво е любовта? Какъв е вкусът й?
Любовта е 158 удара в минута. Сладко, от което не се дебелее.
Кое е последното нещо, за което ме излъга?
Че ще изям колкото шоколад има вкъщи и няма да купувам нов.
Какво никога не искаш да виждаш в мен?
Високомерие.
А какво искаш да видиш в мен утре?
Смирение, спокойствие, увереност.
Виждаш ли още малкото дете в мен? Успя ли да сбъднеш мечтите му?
Виждам само положителното, което е имало смисъл да остане. Не му сбъднах мечтата, но се появиха нови и по-хубави.
Помниш ли, на какво миришеше детството?
На пържени картофи с много сирене.
А какъв е ароматът на настоящето?
На чай с мента.
Кое е нещото, което ме промени най-много?
Сцената и публиката.
А плаши ли те това, че се променям?
Щеше да ме плаши ако не се променях. Който не го прави, тъпче на едно място.
Ако можеше да започнеш всичко отначало, щях ли да съм същия днес?
Вероятно, но едва ли някога ще разберем.
Щастлив ли си?
Да, но имам капацитет за още.
Нарисувай ми щастието …
Да си на място, което не би заменил за нищо на света.
