Трима историци, три погледа, едно Съединение, но 140 години по-късно…
„Всяка гледна точка не е последната, а поредната…“, убедени са Милко Палангурски, Веселин Янчев и Петър Стоянович. Авторите посвещават изданието на 140-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. и на неговите герои.
С книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ авторите ни потапят в дълбоката история не само с блестящо изучени и подбрани факти, но и с невероятни илюстрации, автентични снимки от онова време, някои от които никога не са били публикувани до момента. Богатият снимков материал несъмнено допълва и онагледява историческите събития.
Тримата автори ни въвеждат плавно към тезата за Съединението. Техните гледни точки са ясно изразени в книгата, смело предоставени на съвременния читател 140 години след самия акт на Съединението. Ще посмее ли някой да оспори техните възгледи? Вероятно, да. А може би не, защото като историци те умеят да боравят със затвърдени и проверени факти, но ги излагат всеки посвоему.
И тримата автори обосновано излагат своите гледни точки и всеки един от тях разгръща определени страници от историята и пътят към Съединението. Ето как се извървява този исторически път спрямо написаното от тях.
- Милко Палангурски: СЪЗИДАНИЕ, СЪЕДИНЕНИЕ И НЕЗАВИСИМОСТ В СЯНКАТА НА ОБЩОНАРОДНИЯ ВЪПРОС (1878–1886)
- Веселин Янчев: ЗА СТРЕМЕЖА КЪМ САМОСТОЯТЕЛНОСТ – Българо-руските военнополитически отношения, княз Александър І и Съединението
Петър Стоянович: ПОЛИТИЧЕСКО И ЛИЧНО – ДВУСТРАННАТА БЕЗИЗХОДИЦА НА КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I
И тримата историци безусловно се обединяват в едно, а именно ролята на Берлинския договор и всички събития, породени около него.
Само седем години след разпокъсването в Берлин българският народ намира сили да отхвърли половината от несправедливите клаузи на договора и да обедини двете автономии. България излиза от кризата с почти удвоена територия и население. Страната е с нараснало самочувствие, а това ѝ позволява да се заеме със следващите национални задачи.
Проблемите около Съединението откриват пътя или по-точно прерастват в следващата европейска криза, носеща дори името „българска“. Държавата остава без владетел, но основите на постигнатото не са засегнати и оцеляват в бурното време до следващата успешна стъпка за постигане на пълния национален суверенитет – Независимостта от 1908 г.
Така авторите описват този период, като предоставят на читателите богата и подробна платформа на всички събития и факти, предшестващи Съединението. Посвещават книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ на 140-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. и на неговите герои – събитие, което трябва да се знае и помни от поколенията и занапред.
Официалното представяне на книгата „„Три погледа към Съединението от 1885 г.““ ще се състои на 02.06. (понеделник) 2025 г. от 18:30 ч. в Литературен клуб „Перото“ (НДК).
