През последните десетилетия една от най-ясно очертаващите се демографски тенденции в развитите държави е трайното намаляване на раждаемостта. Все по-голям процент от държавите по света се сблъскват с предизвикателства като застаряващо население, по-късно създаване на семейства и намаляващ брой деца.
Европа също не прави изключение от тази тенденция – напротив, в много държави на континента нивата на раждаемост достигат исторически ниски стойности.
Последните данни, изнесени от Евростат, показват нов спад в раждаемостта в Европейския съюз (ЕС). През 2024 година, в рамките на Съюза са родени родени 3,55 милиона бебета, което е спад от 3,3% спрямо 2023 г., когато новородените са били 3,67 милиона.
Заедно с това намалява и общият коефициент на плодовитост – показателят, който измерва средния брой деца, които една жена би родила през живота си. През 2024 г. той достига 1,34 живородени деца на жена, при 1,38 година по-рано. Това е най-ниската стойност от 2001 г. насам – първата година, за която има налични общи данни за ЕС.
Големи различия между държавите
Въпреки тревожната обща тенденция на спад, между отделните държави членки на ЕС се наблюдават значителни различия, които правят картината още по предизвикателна. Малко са страните, които успяват да поддържат сравнително по-високи нива на раждаемост, мнозинството отчитат рекордно ниски стойности.
През 2024 г. България е абсолютния лидер в Европа и отчита най-високия коефициент на плодовитост в ЕС – 1,72 живородени деца на жена. След нея се нареждат Франция с 1,61 и Словения с 1,52. Тези стойности остават под нивото от около 2,1 деца на жена, което се счита за необходимо за поддържане на стабилно население, но все пак са значително над средното за съюза.
В противоположния край на класацията са държавите с изключително ниска раждаемост. Най-нисък показател през 2024 г. има Малта – едва 1,01 деца на жена. Следват Испания с 1,10 и Литва с 1,11. Подобни стойности се определят от демографите като „много ниска плодовитост“, тъй като са далеч под нивото, необходимо за естествено възпроизводство на населението.
Демографско предизвикателство за Европа
Трайната тенденция за намаляване на раждаемостта ще окаже дългосрочни последици за икономиката и социалните системи. Критично ниския брой новородени означава, че в бъдеще ще се сблъскаме с постепенно свиване на работната сила, увеличаване на дела на възрастните хора и нарастващ натиск върху пенсионните и здравните системи.
На фона на всичко това много европейски държави въвеждат политики за насърчаване на раждаемостта – от финансови стимули и данъчни облекчения до мерки за по-добър баланс между професионалния и семейния живот. Такива мерки са характерни и за други държави с критични ниски нива на раждаемост, като Южна Корея, но за съжаление влиянието им през годините е силно ограничено.
Перспективите напред
Кризата с раждаемостта в ЕС ще е един от ключовите демографски въпроси на следващите десетилетия. Макар някои държави да поддържат сравнително по-добри показатели, общата картина показва, че Европа навлиза в период на продължително демографско свиване.
Примерът на други държави показва, че политиките за насърчаване на раждаемостта рядко постигат желания ефект, което означава, че страните в Европа ще трябва да адаптират икономическите и социалните си системи към реалността на по-малко и по-застаряващо население.
Последните данни на Евростат ясно показват, че този въпрос вече не е само статистика, а стратегическа тема за бъдещето на континента.
