В горите и хълмовете на Бомарцо, Италия, се намира Сакро Боско, известен като „Паркът на чудовищата“. Тази градина от XVI в. е получила прозвището си заради десетките скулптури, разпръснати на седемте ѝ акра, всяка от които изобразява митични същества, които сякаш излизат от самата земя.
Смята се, че Сакро Боско е най-старият скулптурен парк в съвременния свят, създаден по поръчка на Пиер Франческо Орсини (1523-1585), по онова време херцог на Бомарцо и страстен любител на изкуството.
Някои историци смятат, че след смъртта на съпругата си Орсини създава тази градина, за да се справи със скръбта си, като я изпълва с мистериозни скулптури, които може би отразяват собствените му емоции.
Посвещаването на градини на любими хора е често срещан жест сред аристократите от XVI в., но Сакро Боско далеч не е обикновена ренесансова градина. Нейните криволичещи, подобни на лабиринт пътеки приканват посетителите да се разхождат сред сюрреалистични статуи, представляващи фигури от подземния свят и гръцката митология.
По пътя посетителите срещат статуя на Цербер – триглавия пазител на портите на подземното царство. В очарователния пейзаж се издигат и статуите на Glaucus, гръцкия бог на морето, Нептун, римския бог на морето и сладката вода, и Ехидна, същество от гръцката митология, което е наполовина жена, наполовина змия.
Една от най-известните скулптури в парка е „ Устата на ада“– страховито каменно лице с отворена уста, което приканва посетителите да влязат вътре. Съобщава се, че Орсини е организирал вечери в скулптурата.
„Устата му е вратата, а прозорците са очите; вътре езикът се използва като маса, а зъбите – като седалки“, спомня си посетител от XVI в. „И когато някой вечеря със запалени свещи сред напитките, отдалеч тя изглежда като най-страшното изображение.“
Мистерията на парка остава неразгадана, тъй като не съществуват писмени документи, които да обясняват видението на Орсини.
„Не са оцелели никакви разписки, счетоводни книги или документи на комисии, които да ни разкажат за създаването на Сакро Боско“, казва Джон Гартън, историк на изкуството в университета „Кларк“ и съавтор на предстояща книга за градината.
Гартън описва Сакро Боско като „блуждаеща гора, пълна с изненади, страшни зверове и древни руини“. И макар че не всички скулптури са ужасяващи, изкуствоведът смята, че „някои елементи в градината са предназначени да преследват паметта на посетителите“.
След смъртта на Орсини в средата на 80-те години на ХѴІІІ в. Сакро Боско остава до голяма степен недокоснат в продължение на векове. Едва след Втората световна война градината е преоткрита, привличайки вниманието на известни личности като италианския критик Марио Праз, испанския сюрреалист Салвадор Дали и френския поет Жан Кокто, които възпяват мистиката на градината в своите произведения.
Днес всеки, който има билет, може да посети Сакро Боско и да се потопи във фантастичния пейзаж. Ако искате да се запознаете с призрачната му красота отблизо, посетете уебсайта на Сакро Боско за повече информация.
Източник: My Modern Met
