Системата швейцарска, изпълнението българско – Стойне Василев

0
2513
Стойне Василев

Следващата година ще бъде своеобразен стрес тест за българската пенсионна система, защото тогава ще започнат да се изплащат първите пенсии от т.нар. универсални пенсионни фондове (УПФ) на жени, които са родени след 1959 година. Към момента в тези фондове са натрупани над 14 милиарда лева и настоящото правителство с промените, които прави в последния момент и с допълнителните плащания към пенсионерите поставя под риск и без това тежкото положение на пенсионната ни система. В тази статия съм включил няколко факта, за които много хора не се замислят и оставят решението как да осигурят финансово златните си години за далечното бъдеще.

Държавата НЕ гарантира размера на пенсиите

Поколения работници и служители са чакали с нетърпение пенсионирането си, защото държавата им е гарантирала достойни старини с пенсиите, които ще получават (на каква цена е друга тема). В момента ситуацията е съвсем различна и ме учудват плановете на хора, които разчитат почти изцяло на НОИ да осигури „златните“ им години. В ежедневните си тревоги за работата, покупката на дом, създаване на семейство и други, много малка част от хората се питат какво ще получат срещу немалките осигуровки, които ще трябва да внасят през целия си трудов стаж. 

Всички знаем, че размера на пенсиите е преди всичко политически въпрос, а не е свързан толкова с финансите на дадена страна. Дори сегашното и следващите правителства да осигурят по някакъв начин необходимите средствата за изплащането на пенсиите, те не може да гарантират адекватността им във времето. 

Към днешна дата, държавната пенсия за осигурителен стаж и възраст е между 30 и 40% от последната заплата на осигурения, като точния размер се изчислява по сложна формула. Дори да добавим средствата от универсалните пенсионни фондове (които са средно около 3,600 лева на партида), то те пак няма да са достатъчни, за да осигурят достойни старини. Най-голяма „пропаст“ в доходите преди и след пенсионирането ще имат хората с високи възнаграждения, които са се осигурявали над максималния осигурителен доход. Дори да получат тавана на пенсиите, техният доход ще е в пъти по-нисък от този, които са получавали, докато са работили.

Парите за пенсии НЕ стигат

Пенсионната ни система е от т.нар. разходно-покривен тип, т.е. осигуровките, които плащат сегашните работещи отиват директно за пенсии на пенсионерите, без да се задържат и месец в държавата. Това означава, че те не работят и не носят никакви допълнителни доходи. Тази система е била подходяща през миналия век, когато работещите са били в пъти повече от пенсионерите. В момента у нас 3-ма работещи издържат с вноските си 2-ма пенсионери, като се очаква до 10 години това съотношение да стане 1 към 1 и този коефициент да продължава да се покачва.

От много години насам осигуровките на работещите не са достатъчни за изплащането на пенсиите и всеки месец държавата прави трансфери от централния бюджет в този на НОИ. Добрите икономически резултати през последните няколко години задържаха този процент на сравнително ниски нива (около 35%), но сегашната криза и обещаното актуализиране на пенсиите, добавките от 50 лева (които не се знае докога ще се изплащат) и увеличаването на минималният размер на пенсиите от 2021 година, ще наложи по-големи трансфери от нашите данъци в бюджета на НОИ, като очакванията са в следващите години те да са над 40% от общата необходима сума.

България е Швейцария на Балканите, но не съвсем

У нас много се говори за т.нар. „златно швейцарско правило“, т.е. пенсиите да се индексират на всеки две години с 50% от инфлацията и 50% от нарастването на осигурителния доход в страната. Когато се опитваме да прилагаме чужди модели е добре да ги разгледаме в тяхната цялост, а не да вземаме само едно „правило“ и то да стане водещо, без да обръщаме внимание на останалите.

Въпреки че пенсионната система в Швейцария е много подобна на българската, има и някои важни разлики. На първо място е самата философия на трите стълба – държавно обществено осигуряване, задължително допълнително осигуряване и изцяло доброволно осигуряване (първият е от разходо-покривен тип, а останалите са капиталови, т.е. лични партиди с допълнителна доходност от инвестираните средства).

При швейцарския модел първият стълб е замислен само да осигури минимален доход за издръжката на един пенсионер. По тази причина по-малка част от осигуровките на всеки работещ отиват в него. Основната тежест върху осигуряването на достойни старини се пада върху втория стълб и към частните пенсионни компании се насочват между 7% и 18% от брутния доход. Така тези два стълба, заедно с другите инвестиции на швейцарците им осигуряват един доста добър стандарт, когато се пенсионират.

Положението у нас е малко по-различно. Основната част от социалните осигуровки (13.8%) върху нашите доходи отиват в ДОО, т.е. първият стълб и от него очакваме да осигури по-голямата част от размера на пенсията ни. Поради причините, които описах, това ще става все по-трудно. От друга страна, към частните УПФ се насочват само 5% и те няма как да спомогнат особено за увеличаване на общия пенсионен доход на бъдещите пенсионери.

Има още една разлика между швейцарската и българската пенсионна система. При тях частните пенсионни компании имат т.нар. мултифондове, т.е. всеки осигурен може да избере дали да се инвестират неговите средства по-рисково с идеята да получи по-висока доходност, което е разумно, ако има още много години до пенсионирането. В България всички пари в универсалните пенсионни фондове се инвестират в едни и същи активи, независимо от възрастта и желанията на осигурените в тях. 

Според правилата на Комисията за финансов надзор пенсионните дружества могат да влагат средствата си предимно в нискорискови активи с минимална доходност. Това, заедно с немалките входящи такси, които начисляват за всяка вноска, правят вторият стълб не особено ефективен. Дори да има 40-годишен период, за да се натрупат повече средства по партидите на осигурените, малката вноска към тях, съчетана с ниска доходност и високи такси, ще доведат до същите резултати.

Това бяха фактите, с които всеки може да се запознае с малко търсене и четене. Дали ще вземем информирано решение за старините ни зависи от нас и за разлика от нашите родители, баби и дядовци, ние имаме възможност да реагираме и да вземем мерки, за да не стигнем до тяхното положение. Личната отговорност за собственото ни бъдеще и повишаването на финансовата ни грамотност ще ни помогнат да се радваме на спокойни и щастливи старини.