„Социалната чайна“ е културно пространство в центъра на гр. Варна, което функционира като ресторант и зала за събития. На пръв поглед то изглежда като всяко друго място, но ако решите да се вгледате малко повече около Вас докато пиете ароматния си чай, на фона на джаз музиката, която звучи, ще забележите прекрасните млади хора, които работят в чайната.
На пръв поглед те също не изглеждат по различно, но това са момчета и момичета, които са израснали без родители в социални институции и сега полагат усилия да излязат от цикъла на разочарованието, лишенията и безперспективността. Именно това се опитва да им осигури Чайната – защитена работа, за да започнат работния си път и да имат възможност да стъпят на краката си, преди да влязат в трънливата реалност на зрелостта.
Днес наш гост е Стелияна Тончевска-Маринова – социален и проектен директор на фондация „Социалната чайна“.
„Социалната чайна“ е член на BESCO – Българската стартъп асоциация.
Здравейте, г-жо Тончевска-Маринова! За нас е изключително удоволствие, че днес сте наш гост. Разкажете ни малко повече за себе си и кога и как станахте част от „Социалната чайна“?
Здравейте! И за мен е удоволствие да съм Ваш гост! За мен не мисля, че има нужда да разказвам надълго – на 27 години съм и съм родена и израснала във Варна. След бърз бакалавър по Международни отношения в King’s College London се прибрах в България в търсене на начин, по който да “върна услугата” на родния ми град и да правя нещо смислено за средата, в която живея. След като открих ядрото от активни варненци, натурално се натъкнах на Социалната чайна чрез формата “Тя във Варна”. Доброволствах една година и от 2019 официално съм част от екипа като преминах от отговорник търговска зала през координатор проекти до сегашната ми позиция на социален и проектен директор.
Ще си позволя да споделя и историята за началото на Чайната. Идеята се заражда след като група от млади хора, начело с обаятелната Мая Донева, решават да отделят част от уикенда си като доброволстват в тогавашните домове за деца. Желанието на групата е даде равни възможности на децата и младежите в институции като ги направи активни граждани, но се оказва, че нуждите им са по-основни – да се научат да четат гладко и да смятат без проблем, да видят как живеят възрастните хора, как плащат сметки и пазаруват в магазина. Постепенно се развива менторската програма, която доброволческата група прилага в домовете.
Междувременно Мая намира съмишленици за организиране на социално предприятие под формата на чайна (кафене, но с фокус върху чая), което да дава първа работа в защитена среда на младежите от институцията. Местните власти се включват с предоставяне на сграда в центъра на Варна, която от 2014 досега търпи постоянни трансформации и се е обособила като младежки и културен център на Варна. Най-важното обаче е, че в тази среда младежите получават подкрепа да започнат живота си като “големи хора” наравно с връстниците си и да получат отношението и грижите, които повечето от нас са получили вкъщи.

Какво всъщност представлява „Социалната чайна“ и как точно помага тя на младежите работещи в нея?
Социалната чайна е социално предприятие, което дава първа работа на младежи, израснали или пребиваващи в различни институции или такива в рискова семейна среда (наличие на зависимости, насилие, бедност или други затруднения, които не трябва да са част от живота на един млад човек). В Чайната младежите се учат на трудови навици – да идват навреме, да носят униформа, да си мият ръцете преди да обслужват, както и на работни умения – как да правят топъл чай, ароматно кафе, вкусна гофрета и да обслужат с усмивка. Стараем се да предоставим работно място на всеки, който е навършил 16 години и има желанието да работи в тази сфера.
Измежду работните процеси, младежите могат да разчитат на екипа за помощ в училище или университет, да ги подкрепим, когато имат здравословни проблеми, да им дадем съвети при любовни терзания и да им обясним как да спестяват част от заплатата си. Опитваме се заедно с тях да разрешаваме житейски казуси, за да могат да чувстват подкрепа, но и да научат как занапред да се справят самостоятелно.

Много малко се говори за това, какво се случва с младежите, напускащи социалните институции и сякаш още по-малко се и прави за тях. Какво споделят те самите за този момент, в който остават сами и трябва да намерят пътя си напред?
За всеки, който никога не се е докосвал до историите на младежите, напускащи институции, е много непонятно защо тези младежи не се справят. Та нали са на 18 години – здрави млади хора, нека да работят! За съжаление не си даваме сметка колко много учим вкъщи.
Тези младежи често стават жертва на измами от недоброжелатели, биват подмамвани да се присъединят към нелегални дейности с обещанието, че ще забогатеят бързо или потъват в зависимости – алкохол, наркотици и хазарт. Когато нямаш и мрежа от хора, на които можеш да се довериш, грешките ти могат да имат много голям ефект върху целия ти живот.
Затова се опитваме да помогнем на всеки от младежите, които имат нужда от съдействие – да потърсим квартира заедно, за която да имат договор с условия; да потърсим работа, която да им осигури комфорта да плащат наем, сметки и ежедневни разходи; да се измъкнат от токсични връзки с партньори, които злоупотребяват с тях. Казусите са много и понякога изискват само приятелско рамо и съвет от човек, който ти мисли доброто. Това се стараем да предоставим на нашите младежи.

Вие работите и с деца под 15–годишна възраст, които няма как да работят. В какво се изразява работата Ви с тях?
Имаме невероятна доброволческа група от отдадени прекрасни хора, които всяка седмица организират ателие с младежите от Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) Изгрев. На практика ателиетата са занимания, които имат за цел да помогнат на младежите да придобият дадени знания или умения или просто да внесат някакво разнообразие в живота им. В последните 10 години доброволците ни са организирали безброй различни ателиета – кулинарни (от приготвяне на Коледна трапеза до варене на лютеница), спортни (картинг, катерене, бойни изкуства и мноого други), образователни (от разкриване на магиите около всички български обичаи до модерните изкуства на рециклиране на хартия и 3D принтиране) и не на последно място – творчески (декупаж, изработване на мартенички, заснемане на филм и звуково обследване на градската среда).
Главната цел на работата ни с младежите е да им разкрием богатството от инициативи и занимания в града, да разкрием нови хоризонти за тях и да покажем, че да живееш достойно и здравословно е най-голямото богатство. Разбира се след като години сме работили с малолетните младежи в ЦНСТ те усещат близост с Чайната и много натурално искат да опитат да работят в чайната, където надграждаме всичко научено до момента.

Какви са най-големите трудности, с които трябва да се справяте в работата си и имали ли сте момент, в който Ви се е искало да се откажете? Какво Ви дава сила да продължите в такива моменти?
Работата ни никак не е лесна. Главната причина е, че ние виждаме най-доброто във всеки от младежите, с които работим и искаме да им се случат най-хубавите неща в живота, но те в никакъв случай не са даденост. Когато си израснал в институция, понякога не осъзнаваш как поведението ти може да има трайни последици върху начина и стандарта ти на живот. Докато формата на ЦНСТ е изключително подобрение от тази на домовете за деца, има все още много да се желае от начина, по който държавата се грижи за тези младежи и деца. След преживяване на изключително голямата травма от изоставяне от собствените им семейства, те имат нуждата от грижа за менталното им здраве, за да не си създават механизми на оцеляване като агресия, манипулиране или залитане към зависимости. За съжаление Чайната няма ресурса да осигури психологическа помощ, а без нея уроците ни за продуктивен и здравословен начин на живот не достигат напълно до подрастващите. Поради тази причина организираме ежегодна конференция наречена “Живот след дома”, на която каним всички замесени лица и институции в израстването на младежите, и обсъждаме как можем по-ефективно да ги подпомогнем и да улесним интегрирането им след напускане на институция.
Не мисля, че някой от екипа на Чайната някога си е помислял за отказване. След като работим в такава близост до младежите и техните истории ние чувстваме, че нямаме право да загърбим всичко постигнато досега. Събираме се и измисляме нов начин да се справим с трудностите – преживяването на пандемията от COVID-19 е точният пример, когато Чайната запретна ръкави и успя да запази дейността си, да подпомогне ЦНСТ и да подкрепи младежите, които вече не работеха при нас, но се оказаха без работа и в риск от загубване на квартирите си. Сила ни дават всички прекрасни хора, които ни подкрепят – доброволци, дарители и доброжелатели, които винаги са готови да ни помогнат в трудни моменти.

Дейността, с която се занимавате се нарича „социално предприемачество“, термин който все по-често чуваме, но какво точно означава?
Социалното предприемачество е страхотна концепция, която позволява да правиш добро, докато развиваш някаква форма на бизнес. В нашия случай това е олицетворено в следния девиз: “Не наемаме хора, за да правим чай. Правим чай, за да наемаме хора.”
Като създаваме заетост специфично насочена към младежи в риск, ние им даваме възможност да натрупат опит и знания, но същевременно да са един от източниците на финансиране на организацията. В българската реалност да бъдеш устойчиво социално предприятие е изключително трудно, понеже държавата ни все още не прилага механизми за облекчение на дейността ни (като например изключение за регистрация по ДДС или облекчение на средствата, които изплащаме за осигуровки като работодател) какъвто е стандарта в западна Европа. Надяваме се този термин да стане още по-популярен, за да може условията за социалните предприемачи да се подобрят и да виждаме все повече примери за бизнеси с кауза – работа, която е изключително удовлетворяваща.

Каква е мисията Ви и кои са следващите стъпки по пътят към осъществяването й?
Мисията на организацията е: Ние ще постигнем своите цели чрез предоставяне на всички необходими умения за независим начин на живот на деца и младежи, израснали в институции, в които не са имали възможност да развият тези умения. Ние покриваме пропуските в системата и помагаме на младите хора да сбъднат своите мечти и лични цели.
Ние подкрепяме местни младежи, идващи от сложна социална среда, чрез развитието на умения, необходими за пазара на труда под формата на защитена заетост и чрез менторска програма.
В бъдещето искаме да видим Чайна във всеки голям град в страната, а защо не и в Европа. Искаме повече младежи в неравностойни условия да знаят, че има място, където са добре дошли, желани и разбрани. За щастие екипите ни в Пловдив и Велико Търново вече са приели тази мисия и са започнали нейното осъществяване и извън Варна.

Кои са основните неща, които Ви мотивират в работата Ви и какво за Вас е успеха?
Успехите на младежите – малки и големи – са главната мотивация на целия ни екип. Изключително вдъхновяващо е да видиш младеж, който не е искал да говори с никого, да ти сподели съкровено свое желание или момичето, което винаги е закъснявало за смяна да следи новите попълнения в екипа и да ги съветва, че е отговорно да идват навреме. Това са ежедневните ни мотиватори, а историите на успеха ни дават сила да правим големи промени и да искаме да ставаме все по-големи, за да можем да помагаме на повече младежи.
Гордеем се с младежите, които сега са програмисти, висшисти и имат семейства и с тези, които са общи работници, довършват средното си образование и съзнателно са избрали да бъдат самостоятелни, докато си стъпят на краката. За нас е важно да не се занимават с нелегални дейности и да бъдат активни членове на обществото ни, както и да минават от време на време през Чайната, за да ни разкажат с какво са се захванали. Това е успехът за нас.
За какво мечтаете?
Мечтаем си за свят, в който няма да има нужда от нашата дейност. Свят, в който цялото ни общество ще разбира, че тези деца имат нужда от любов и грижа като всеки друг и от една протегната (и търпелива!) ръка, за да се справят с живота.
В по-краткосрочен план мечтите ни са обърнати натам да предоставяме добра грижа и възможности за всички под покрива на фондация “Социалната чайна”. Съгражданите ни да ни разпознават като прекрасно място, на което да си уговорят среща с приятели. Ще сме признателни на бизнеса да ни разпознае като прекрасен източник на корпоративни подаръци. Ще се радваме институциите на местно и държавно ниво да ни припознаят като добър пример, и да ни помагат в изпълнението на каузата ни, за да можем да вкарваме цялата си енергия в това да предоставяме на младежите ни повече внимание, обучение и възможности.
Благодаря Ви за този разговор! В края, какво послание бихте отправили към нашите читатели?
Искам да благодаря за това, че са стигнали чак дотук в четенето! Благодарни сме на всеки един човек, който по някакъв начин е бил част от пътя на Чайната и се надяваме да срещнем хората, които четат този материал, много скоро в бъдещето ни. Ако пък сме ви далече потърсете добрите каузи около вас и ги подкрепете. Всички имаме нужда от една доброжелателна ръка, за да правим това, в което сме добри, по-лесно.


































