От 1 до 8 септември град Девин отново бе домакин на едно от най-очакваните събития за младите таланти – SUPERлятната Академия „Аз мога – тук и сега“. Инициативата продължава да привлича ученици от цяла България, които имат желание да развиват своите умения в модерни и иновативни сфери като софтуерна разработка, мобилни приложения, графичен и уеб дизайн, дигитален маркетинг и други.
В първата част ви представихме впечатленията на някои от участниците за това как Академията е повлияла на тяхното лично и професионално развитие.
Днес ще се потопим в още истории на участниците и техните постижения. Талантливите млади хора, които се включиха в Академията тази година, ще споделят своите вдъхновяващи моменти и как преживяването е променило възгледите им за бъдещето.
Не пропускайте да научите защо всеки участник смята, че тази Академия е мястото, където могат да се разгърнат техните потенциали, и защо събитието е сред най-желаните образователни инициативи за ученици в България.
Мария Костова, 12 клас, СУ „Бачо Киро“, гр. Павликени
Как се чувстваш след тези 8 дни в академията? Какво ти направи най-силно впечатление?
Тези 8 дни преобърнаха представата ми за академия. Много ме впечатли организацията на събитието. Всичко беше под график и въпреки че съм хаотичен човек това много ми хареса.
Коя задача или проект по време на академията ти беше най-интересен и какво научи от него?
Бях в категория Web design и задачата беше да направим дизайн на сайт. С екипа в крайна сметка се справихме, и по-важното научих много за самия процес на изработка.
Как се чувстваше, когато работеше в екип с другите връстници, и как това допринесе за твоето развитие?
Трудна беше организацията на екипите, но успях да ги активизирам.(в екип Юни и екипа в категорията)
Какви умения смяташ, че разви най-много по време на тези 8 дни и как ще ги използваш в училище или извън него?
Най-вече развих социалните си умения, защото отидох там без да познавам никого и това ме накара да изляза от зоната си на комфорт.
Има ли някакво предизвикателство, което успя да преодолееш, и какво беше то?
Преодолях страха си от неизвестното и непознатото. Тези хора ме накараха да се чувствам у дома, дори да бях далеч от него. И това потвърждава изказването, че домът не е място, а хората, с които си на даденото място.
Какво според теб отличава академията?
Академията се отличава с това, че е запазила академичния си дух, тоест обучава и помага на хора търсещи развитие. Също, всички ментори и супервайзъри бяха супер отворени за въпроси и готови да помогнат във всеки един момент, това много ме впечатли.
Какво би посъветвал връстниците ти, които все още не са участвали в SUPERлятна Академия?
До всички които не сте участвали, запишете се, ДАВАЙТЕ! Струва си много. Това не е място където може да получиш само обучение, напротив получаваш невероятни приятели и повече от незабравими спомени.
Спасимир Павлов, 12 клас, ПГЕЕ, гр. Пловдив
Чувствам се все едно не бях 8 дни там… Усетих ги като много по-малко, a пък исках да са много повече. И знам, че не съм единствения. Най-силно впечатление ми направи факта, че от 53-ма човека, 53-ма сме така…
Коя задача или проект по време на академията ти беше най-интересен и какво научи от него?
Най-интересната задача по време на академията за мен не беше това, което правихме в моята категория (програмиране), а всъщност бяха нещата, с които се занимаваха другите категории. Най-приятно ми беше да гледам, разпитам (пък и малко да помагам) за това, което правиха фотографите. Те имаха задачата да направят късометражен филм в периода на седмицата, което беше един от най-интересните проекти, които съм виждал в скоро време.
Как се чувстваше, когато работеше в екип с другите връстници, и как това допринесе за твоето развитие?
Работата в екип на академията е едно от нещата, които харесвам най-много. Този път работихме в два различни екипа – един, с който правихме по-общи задачи, и един с който работихме по нашите категории. Това да можеш успешно да решаваш задачи с екип от хора, които не познаваш повече от няколко дена, е много важно умение, което имаш страхотната възможност да упражниш и усъвършенстваш по време на академията.
Какви умения смяташ, че разви най-много по време на тези 8 дни и как ще ги използваш в училище или извън него?
Уменията, върху които реших да се фокусирам най-много този път, бяха така наречените – soft skills. Те включват работата в екип, презентирането пред публика, цялостните ти комуникативни умения и всички други неща, които не са специфични за една сфера работа. На предишни академии съм се фокусирал повече над това да усъвършенствам техническите си умения, но този път реших, че това ще ми е по-полезно, пък и по-интересно за момента. И двата вида умения са изключително важни за всички част от живота (не само работата), и академията е перфектното място да развиете и двете.
Има ли някакво предизвикателство, което успя да преодолееш, и какво беше то?
Най-голямото предизвикателство, с което съм щастлив, че успях да се справя на тази академия беше work-life баланса. До сега бях свикнал да се преработвам, най-вече като говорим за техническата част. Но се радвам, че на тази академия се сдържах да работя почти само в часовете определени за работа, като пак успях да направя по-голямата част от техническия ни проект.
Какво според теб отличава академията?
Академията според се отличава с много неща, но най-важното за мен е цялостната атмосфера, която създават участниците и екипа. Тук можеш с лекота да си говориш с всеки, да помолиш всеки за помощ и знаеш, че всички искат най-доброто за теб. Дори и с лекия състезателен елемент на академията, никой не те вижда като конкуренция, а по-скоро като съотборник. Академията е едно от най-мотивиращите места, където всеки иска да помогне на всеки да се превърне в най-добрата и най-щастлива версия на себе си, която може да бъде.
Какво би посъветвал връстниците ти, които все още не са участвали в SUPERлятна Академия?
Няма много какво различно да им кажа, освен просто да се запишат. Преди около 3 години моето училище ме накара да отида на ИТ състезанието на АМТИС. Тогава нямах никаква идея, какво е това и бях тръгнал с огромно нежелание, даже бях на косъм от това изобщо да не отида. От тогава съм ходил на почти всички събития на АМТИС, като академията е това, което очаквам с най-голямо нетърпение всяка година. Смело мога да кажа, че ако тогава бях решил да не отида на това състезание, то това би било една от най-големите грешки, които съм правил някога.
