За първи път изследователи измерват сърдечния ритъм на прилепите по време на пълния им полет в дивата природа, което дава безпрецедентна представа за енергийните нужди и стратегиите за оцеляване на тези неуловими нощни същества.
Това новаторско проучване е проведено от учени от Института за поведение на животните „Макс Планк“ (MPI-AB) и Университета в Констанц.
За целта изследователите разработват нов начин за записване на сърдечния ритъм на мъжките прилепи от вида Нощници. На тези прилепи, разпространени в Европа, са поставени малки предаватели на сърдечен ритъм с тегло само 0,8 грама.
Предавателите изпращат звукови сигнали за сърдечния ритъм на прилепите, които се улавят от радиоприемници. Въпреки това изследователите трябва да са на няколкостотин метра от прилепите поради ограничения обхват на приемниците.
„През деня не беше проблем да записваме сърдечните удари без големи прекъсвания, защото прилепите си почиваха в пещери, на дърветата или в кутии за прилепи“, обяснява Лара Кийхер, водещ автор на изследването, която провежда това проучване като част от докторската си дисертация в Университета в Констанц и MPI-AB.
Предизвикателството обаче се засилва през нощта, когато прилепите излитат навън, за да ловуват насекоми, като често изминават няколко километра. За да се справят с това, изследователите се издигат в небето с малък самолет, като проследяват прилепите по време на нощните им полети, които понякога продължават повече от час.
Усилената работа на екипа се отплаща, позволявайки им да събират непрекъснато данни за сърдечния ритъм на прилепите по време на дългите им полети.
Разкриване на стратегиите на прилепите за пестене на енергия
Резултатите от проучването разкриват как прилепите управляват потреблението си на енергия през деня и през различните сезони.
Сърдечният ритъм на прилепите се покачва до около 900 удара в минута по време на полет – честота, която Кийчър описва като звучене на „един висок тон за нашите уши“. Тази високоинтензивна дейност се балансира от стратегически периоди на намален разход на енергия.
Едно от ключовите открития е използването на „торпора“ от прилепите през пролетта. Това състояние на кратък дневен сън позволява на прилепите да намалят сърдечната си честота до едва шест удара в минута, което значително пести енергия.
„Видяхме, че прилепите през пролетта могат да увеличат сърдечната си честота, когато се събудят, достигайки максимална скорост от 900 удара в минута само за няколко минути“, казва Кийчър.
Интересно е, че проучването установява, че мъжките прилепи не използват торпора през лятото. Кийчър обяснява: „През топлите месеци, когато храната е в изобилие, мъжките остават будни през деня, за да инвестират енергия в производството на сперматозоиди, за да бъдат готови за чифтосване през есента.“
През лятото прилепите са по-активни, ловуват два пъти по-дълго и консумират много повече храна, отколкото през пролетта. За една нощ те могат да изядат до 33 юнски бръмбара или повече от 2500 комара.
Въздействие върху опазването и бъдещи изследвания
Резултатите от това проучване дават ценни сведения за енергийните предизвикателства, пред които са изправени прилепите, и за начините, по които те оцеляват. Тези знания помагат да се предвиди как прилепите ще се справят с екстремните температурни промени и недостига на храна, причинени от изменението на климата.
Разбирането на тези реакции ще подпомогне усилията за опазване на тези изключително важни нощни опрашители и насекомоядни.
„Всички видове прилепи са защитени в Германия, а някои от тях са застрашени от изчезване“, казва Дина Дехман, старши автор на изследването и учен в MPI-AB, като подчертава значението на опазването на природата в съобщението за пресата.
„Фундаменталните изследвания, които проучват поведението на животните и адаптацията им към околната среда, могат да ни помогнат да разработим защитни мерки, така че например обикновените нощни прилепи да продължат да се виждат в нощното небе над Констанц.“
Изследването е публикувано в Proceedings of the Royal Society B.
Източник: InterestingEngineering
