Когато се разглежда външната търговия на дадена държава или икономически съюз, често се използват понятия като търговски дефицит и търговски излишък. Те описват съотношението между вноса и износа на стоки и съответно дефицит се наблюдава когато стойността на внесените стоки е по-висока от стойността на изнесените, което означава нетен отлив на средства към външни пазари. При обратната ситуация се отчита търговски излишък.
За 2025 година България отчита търговски дефицит във външната си търговия, като общото външнотърговско салдо на България за 2025 г. беше отрицателно и достигна 21,71 млрд. лева. Дефицитът е отчетен и в последния месеца на годината – 2,91 млрд. лева
Данните, изнесени от Евростат за четвъртото тримесечие на 2025 г. показват, че ситуацията в Европейският съюз (ЕС) е различна. В края на годината съюзът реализира търговски излишък, като износът на стоки за страни извън ЕС надвишава вноса с 28,4 млрд. евро.
От дефицит към стабилен излишък
Този резултат е част от по-продължителна тенденция на възстановяване на положителния търговски баланс, започнала през третото тримесечие на 2023 г. Това е добра новина след периода на търговски дефицит от края на 2021 г. до средата на 2023 година. Рязкото покачване на цените на енергията тогава нарушиха баланса и доведоха до отрицателни стойности, но постепенното нормализиране на енергийните пазари и адаптирането на икономиките доведоха до възстановяването на излишъка.
Кои сектори носят най-голям принос и кои изостават?
През последното тримесечие на 2025 година няколко сектора имат най-голям принос за положителния баланс – търговията с химикали и свързани с тях продукти (+49,3 млрд. евро), машини и превозни средства (+42,3 млрд. евро), храни, напитки и тютюн (+10,8 млрд. евро) и други стоки (+7,1 млрд. евро).
Тези сектори ясно показват конкурентните предимства на европейската икономика – силна индустриална база, високотехнологично производство и добре развит агро-хранителен сектор.
В контраст с това, търговски дефицити са отчетени при енергията (-62,7 млрд. евро), други промишлени стоки (-11,0 млрд. евро) и суровини (-7,5 млрд. евро).
Търговията с енергия продължава да оказва най-сериозно отрицателно влияние, което подчертава зависимостта на ЕС от външни доставки на енергийни ресурси и стратегически суровини.
Спад в търговската активност
Друг показател, на който си струва да се обърне внимание е динамиката спрямо предходното тримесечие. През четвъртото тримесечие на 2025 г. вносът е намалял с 1,4 % в сравнение с предходното тримесечие, а износът е спаднал с 0,8 %.
И вносът, и износът са отбелязали спад за три поредни тримесечия, което може да сигнализира за охлаждане на външното търсене, забавяне на глобалната икономика или по-предпазливо потребление и инвестиции.
Важно е да се проследи дали тенденцията към намаляващи обеми ще се задълбочи или ще бъде последвана от нов етап на растеж. От наличните данни обаче става ясно, че структурата на европейската търговия продължава да се променя – с фокус върху индустрии с висока добавена стойност и с нарастващо значение на енергийната независимост като стратегически приоритет.
