Бъдещите лунни бази могат до голяма степен да бъдат изградени от автономни роботи-миньори.
Лунните орбитални станции и чаканото от години кацане на Луната, което трябва да се случи това десетилетие, карат учените постепенно да насочат погледа си към технологии, които биха позволили на бъдещите мисии за Луната, да добиват различни ресурси.
Екип от изследователи от Университета в Аризона наскоро получи безвъзмездна помощ от НАСА в размер на 500 000 долара за разработване на методи за добив на ценни метали в Космоса.
Резултатът е разработването на армия от автономни роботи, които могат да търсят и добиват редкоземни метали на Луната. Лунните роботи ще работят в екип и ще се усъвършенстват с течение на времето.
Екипът зад роботите разработва и електрохимичен процес, който пробива скала пет пъти по-бързо от всеки друг метод. Това е комбинирано със специално разработена система за обучение, наречена Human and Explainable Autonomous Robotic System (HEART), която обучава роботите да работят заедно и да подобряват своите умения за сътрудничество във времето чрез машинно обучение.
Екипът ще изгради и обучи роботите на Земята, за да могат те да усъвършенстват уменията си за работа в екип в по-безопасна среда, преди да отидат в Космоса. В крайна сметка екипът има за цел да изпрати роботите на Луната, където те ще могат да изграждат основни структури и да добиват ресурси без инструкции от Земята.
Добивът на Луната може значително да намали необходимостта от транспортиране на материали от Земята за бъдещите лунни станции. Материалите, които биха могли да бъдат добивани на Луната, включват редкоземните метали – титан, злато, платина и хелий-3.
Тези метали биха могли да помогнат за изграждане на медицинско оборудване и смартфони, докато хелий-3 може да зарежда атомни електроцентрали в далечното бъдеще.
Изпращане на „изкуствени същества“ на Луната
Джекан Танга, който разработва учебната архитектура HEART, оприличава армията от роботи на стадо животни или работници във ферма.
„В известен смисъл ние сме като фермери. Ние отглеждаме тези „същества“, за да изпълняват определени задачи – казва той. – След това усъвършенстваме тези изкуствени същества, чиято работа е да изпълняват миньорски задачи.“
Екипът вярва, че роботите могат да допринесат за това астронавтите да прекарват повече време в критичните операции на мисиите, докато те изпълняват опасни строителни задачи.
„Идеята е роботите да извършват всички мръсни, скучни и опасни дейности, така че астронавтите да имат повече време да се занимават с по-интересните неща“, казва Танга.
Екипът на Университета в Аризона не е единственият, който има за цел да изпрати минни роботи на Луната. През юни базираната в Калифорния, Masten Systems, обяви, че разработва лунен роувър, който може да взриви лунната скала, за да достигне до лед, осигурявайки жизненоважни водни ресурси за бъдещите лунни станции.
Космическо копаене не се предвижда само на нашия небесен съсед. Астероидите в нашата слънчева система, като например Psyche 16, съдържат изобилие от материали – чиято нетна стойност се оценява на над 700 квинтилиона долара – които могат да бъдат донесени на Земята, помагайки ни да оформим икономиката на бъдещето, в която ценни ресурси се добиват автономно с минимална човешка намеса.
Източник: InterestingEngineering
