Автор: Димитринка Гринко-Капанаки
Случвало ли ви се е в хода на кариерата ви да ви уволнят? А случвало ли ви е да сте в позицията на интервюиращ, който задава въпроса „Защо се разделихте с предходния си работодател?“ и да чуете отговор “Уволниха ме“? Каква е реакцията ви?
Нека разгледаме двете ситуации отделно. Когато сте в позицията на човек, който е поканен един петък следобед в кабинета на прекия си ръководител и с един студен тон му е казано „Ти беше до тук“, определено изпитвате емоция, която е всичко друго, но не и приятна.
Не е случайно, че тези разговори се водят именно в петък следобед, тъй като според психолозите през уикенда човекът има време да отработи емоцията и да се върне в понеделник, за да се дооформят документите и всичко необходимо по прекратяването на трудовото правоотношение. Най-вероятно са прави, но от моя собствен опит ще кажа, че истинската емоция идва няколко седмици по-късно.
Тогава, когато сте изпълнили всички стъпки по предписанието на психолозите и е време отново да се върнете към търсенето на работа и към бизнес климата. Тогава, когато отидете на конференция, запознаете се с произволен човек и трябва с една дума да му кажете кой сте и какво правите. Да, но вече тази титла и това лого ги няма до вашето име, и тогава какво? Обезличавате се, чувствате се ненужни и излишни в тази зала, изпитвате огромен срам от случилото се. Започвате да строите историята, която ще разкажете следващия път, когато се наложи да споделите защо вече не сте Търговски директор на компания Х. И там ще кажете нещо от сорта на: „Знаете как е, аз така или иначе исках да напусна, те просто изпревариха събитията“ или другото клише, че в компанията майка са се наложили реорганизации и видиш ли точно вашата позиция я съкратиха. Не че няма и такива случаи, разбира се, но съм сигурна, че процентът на тези причини в реалността е малък.
Истината е друга да си уволнен е като да си разведен, в огромен процент от случаите се касае за несходство в характерите. Да, точно така! Това, че не сте били най-добрият вариант за съответната компания, далеч не означава, че няма да бъдете диамант за друга организация. За да се стигне до този момент е важно да си дадете сметка за ситуацията и извървения път. Направете си анализ сами на себе си или използвайте помощта на специалист, ако ви е трудно да направите изводите сами.
За една първа крачка в тази посока можете да направите кратък списък на това, което вие смятате за силни ваши качества, да запишете всичко, което определяте като успех досега, и да помислите как тези неща са ви помогнали до момента и как ще ги използвате за в бъдеще. Тук има два акцента: не записвайте като успехи само супер грандиозните такива и не се ограничавайте само в служебните. Да научиш двегодишно дете да се храни с лъжица също е много голям успех, не го забравяйте.
Особено важно е да разберете, че уволнението не е причина за намаляване на увереността и хъса, с които сте работили до вчера, а напротив може да ви даде възможност да надградите знанията и уменията си и по този начин да получите това, което сте искали, но ви е било страх да направите крачката към него.
В такива моменти от живота се раждат най-смелите и смислени промени. Ако предположим, че сте човек, който мечтае за собствен бизнес, но от друга страна реалността ви държи на място, което не ви кара да се чувствате пълноценни и сте там само защото това плаща сметките ви, един такъв тласък може да задейства у вас енергия, която да помогне да реализирате мечтата си.
Това, което съветвам да не правите, е да се фокусирате в слабите си страни и да се чудите как ще ги подобрите. Не се опитвайте да „научите прасето да пее“ никога няма да го постигнете и всички усилия, които ще вложите, само ще доведат до повече огорчение. Сложете фокус на това, което ще ви помогне да качите следващото стъпало, а не на тежестта, която ви дърпа надолу.
Разглеждайки темата и през погледа на специалистите по подбор и всички онези хора, които са замесени в процеса, замислете се: защо реакцията ви, когато чуете, че човекът с прекрасното CV, дипломи, езици и всякакви други компетенции, който седи пред вас, е бил уволнен, веднага сменя нагласата ви? Нали целта на интервюто е да се запознаете с ЧОВЕКА, а не с представата на някой друг за него. Нали този човек, който вие селектирахте по хубавата снимка, доказаните успехи и резултати в годините, профила му в публичното пространство и т.н., сега седи и разговаря с вас, и вие сте достатъчно опитни, за да прецените дали той би бил подходящ за вашата организация. Защо в момента, в който този човек е откровен и споделя фактите, вместо да ви разкаже съшита с бели конци история, вие го „отстранявате“? Нали ценностите на компанията Ви са честност, смелост, равенство за всеки! Абсолютно идентично е с това как вие ще обясните на интервюирания защо хората напускат вашата организация. Това също е вид уволнение и снемане на доверието от нея. А и не забравяйте, че утре може и вие да сте на този стол.
Изводът, който ми се иска да запомните е: Уволнението не е личен провал, а често признак за несъвместимост. То може да бъде най-големият катализатор за професионално израстване и постигане на отдавна желани цели!
