Все повече хора днес прехвърлят трудността на мисленето върху изкуствения интелект. Много експерти и изследователи днес говорят за нарастващо явление, което те наричат „когнитивна атрофия“.
По същество, изкуственият интелект изпълнява задачи, които много хора са се отказали да правят сами – мислене, писане, създаване, анализ. Но когато не използваме тези умения, те могат да се влошат.
Също така рискуваме да сгрешим много. Генеративният изкуствен интелект работи, като предсказва вероятни думи от модели, обучени върху огромни количества данни. Когато го помолите да напише имейл или да ви даде съвет, отговорите му звучат логично, но той не разбира или не знае кое е истина.
Има безброй смешни примери за хора, които чувстват, че използването на изкуствен интелект ги прави „мързеливи“ или „глупави“. Неотдавнашно проучване установява, че използването на генеративен изкуствен интелект сред студентите е обусловено от по-голямо работно натоварване и натиск във времето, а по-голямата употреба на изкуствен интелект е свързана с повишено отлагане и загуба на памет, както и с по-лоши академични резултати.
Злоупотребата с инструменти на генеративен изкуствен интелект (например за измама на изпити) може да подкопае умения като критично мислене, креативност и етично вземане на решения.
Разпознаване на атрофията
Може да забележите това и в собствения си живот. Един знак за това е, че вече не започвате с първоначална, несъвършена версия на задачата. Не толкова отдавна вероятно сте започвали с чернова – нещо неорганизирано, човешко, като брейнсторминг на бяла дъска, в тефтер или дори на гърба на салфетка.
Сега може да се чувствате по-удобно с рефлекса „питай и приеми“: да искате и приемате готови решения, вместо да се опитвате сами да развиете идеи и да решавате проблеми.
Ако първата ви реакция при всяка задача е да попитате AI инструмент за отправна точка, вие пропускате най-важната част от мисленето. Това е тежката работа по изграждането на структура, логика и генерирането на нови идеи, които наистина ни вдъхновяват.Друг признак на атрофия е свиването на прага ви на фрустрация. Друг знак за „атрофия“ на мисленето е намаляване на прага ви на търпение и издръжливост при усилие. Ако установите, че след едва 60 секунди мисловна работа вече усещате желание да проверите какво предлага AI, вероятно вашата способност да се справяте с несигурност, съмнение и малка доза фрустрация е намаляла. Нетърпението спира необходимото „когнитивно пространство“ за дивергентно мислене – способността да генерирате множество уникални решения.
Случва ли ви се да приемате автоматично резултатите, генерирани от AI, без да проверявате тяхната достоверност? Или пък не можете да се доверите на интуицията си, без първо да се консултирате с AI търсене? Това може да е знак, че преминавате от ролята на решаващ проблемите към ролята на одобряващ решенията, или още по-лошо – че се превръщате в пасивен наблюдател на собственото си мислене..
Върнете мисленето си
Как можете да се преборите с тази когнитивна атрофия? Целта не е непременно да се откажете напълно от използването на изкуствен интелект, а да се насочите към отговорна автономност – да си възвърнете способността да мислите и да вземате решения сами, вместо сляпо да възлагате преценката си на системи с изкуствен интелект.
Това изисква да се включат някои стратегически съпротивления в ежедневието ви. Това означава да приемете несигурността и да се учите от процеса на мислене, дори и понякога да грешите. Ето някои практични неща, които можете да опитате:
Правилото за 30 минути: Преди да отворите който и да е интерфейс с изкуствен интелект, опитайте се да отделите 30 минути за задълбочено мислене. Използвайте химикал и хартия. Изберете тема или задача и очертайте проблема, потенциалните решения, рисковете и заинтересованите страни. Например, преди да помолите инструмент с изкуствен интелект да изготви маркетингова стратегия, очертайте целевата си аудитория. Опитайте се да идентифицирате потенциални етични или репутационни рискове и скицирайте някои идеи.
Като извършите първоначалната когнитивна работа, вероятно ще почувствате по-силно чувство за собственост върху резултатите си. Ако в крайна сметка използвате ИИ, използвайте го, за да усъвършенствате мислите си, а не да ги замествате.
Бъдете скептични: Едно от най-постоянните опасения е, че хората използват изкуствения интелект като оракул и вярват на резултатите му безрезервно. Вместо това, го третирайте като ненадежден колега, който може и да знае правилния отговор, но халюцинира от време на време.
Поставете си задача да откриете три специфични грешки в отговорите на изкуствения интелект или да разчупите неговата логика. Кажете си, че можете да се справите по-добре. Това ще принуди мозъка ви да излезе от режим на потребител и да се върне в режим на създател и редактор, поддържайки критичните ви способности остри.
Създайте пространства за размисъл: Определете една основна задача в личния или професионалния си живот, която ви харесва да вършите, и се ангажирайте да я изпълнявате изцяло без помощта на изкуствен интелект. Тези пространства за мислене помагат на мозъка ви да запази способността си да се справя със сложни и отворени предизвикателства от нулата.
Докато възвръщате увереността си, опитайте да се разширите към други задачи. Ако ръководите екип, дайте на хората време да мислят бавно, освободени от натиска да произвеждат повече.
Измерете „възвръщаемостта на навика“: Помислете за „възвръщаемостта от навика“ – дългосрочните ползи, като подобрено здраве или щастие, които получавате, когато последователно практикувате малки положителни навици. Попитайте себе си: Този AI инструмент прави ли ме по-умен, или просто по-бърз? А бързото по-добро ли е? За кого?
Ако инструментът ви помага да забележите неща, които преди не сте виждали, той може да усилва мисленето ви, а не да го заменя. Но ако просто замества умение, което вече притежавахте и изпълнявахте добре, той действа като агент на „атрофията“. Ако не печелите нова способност в замяна на тази, която сте делегирали, може би се предавате на алгоритмите.
Източник: Noel Carroll, Associate Professor in Business Information Systems, University of Galway/The Conversation
