Продължаваме нашите срещи с водещи маркетинг специалисти в съвместната ни рубрика със Sofia Marketing Meetups – “За маркетинга от първо лице”.
Наш гост днес е Виктория Викторова – психолог, журналист, маркетинг експерт и предприемач, за когото подобряването на психичното здраве в България е мисия. Виктория е основател на компанията за психотерапия като социална придобивка „MindFit“ и на маркетинговата агенция „Press Start“.
Професионалният ѝ път започва още в гимназията като репортер и редактор в печатни и онлайн медии. Завършила е бакалавърска степен по журналистика и магистърска по обща психология на английски език в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Постоянното ѝ усъвършенстване включва редица допълнителни обучения в областта на психотерапията.
В работата си с различни клиенти Виктория се сблъсква с явлението „Синдром на самозванеца“ – тема, за която пише и в първата си книга „СИНДРОМ НА САМОЗВАНЕЦА. Как да излезем от сянката му“, предлагаща практически стратегии за преодоляването му.
Виктория е носител на множество национални и международни награди в областта на литературата, журналистиката и предприемачеството, включително отличието „Business Elite“, с което е призната сред „40-те бизнес лидери под 40 години в Югоизточна Европа“.
Здравейте! Как премина участието Ви в Sofia Marketing Meetups и какво мислите за събитието?
Останах изключително очарована от интереса, който общността на Sofia Marketing Meetups прояви към темата за „Синдром на самозванеца“ в маркетинга. Като представител на работещите в тази сфера съм наясно колко силно е влиянието на това психологическо явление в средите ни, но въпреки това ми направи страхотно впечатление, с какъв интерес слушаха разговора и колко въпроси имаха след него. Самото събитие по начало е повече от пленително. Това е място, на което специалисти от тази сфера да се чувстват приети и в свои води. От него водят началото си и немалко нови начинания и ключови партньорства, така че горещо препоръчвам на всеки с интерес в маркетинга или бизнеса като цяло, да посети минимум едно издание на Sofia Marketing Meetups.
Сега ще Ви върнем малко назад във времето. Още в гимназията започвате кариерата си като репортер и редактор. Какво Ви привлече към журналистиката и как този ранен опит оформи начина, по който гледате на комуникацията и връзката с хората днес?
Винаги съм знаела, че писането е моята сила. Макар да не бях сигурна какво изобщо мога да правя с него, не спирах да се оглеждам за възможности. Имам публикувани стихотворения и статии в различни тийнейджърски медии по време на основното ми образование и гимназията. Макар да обичам да пиша и поезия, повече ме влечеше да пиша за реалните събития от живота и ежедневието. Винаги съм изпитвала искрен интерес към хората и техните съдби, както и винаги съм искала да мога да им помогна някак. В началото това беше чрез журналистика, сега е по много начини. Но ранният ми опит определено ми отвори очите за това, че не ме движи глад за пари, а нужда от смисъл в работата и общуването.
От ранните си години се интересувате едновременно от психология и маркетинг. Кое от двете беше първо за Вас и как тези две дисциплини започнаха да се преплитат в професионалния Ви път?
Психологията беше първа, защото абсолютно винаги ми е било интересно как функционира човешкият ум. Маркетингът дойде сам, по естествен път след излизането ми от журналистическите среди. Но оттогава наблюдавам колко силно са преплетени двете дисциплини. В магистратурата си по психология любимите ми предмети бяха свързани до голяма степен с маркетинга – мисля, че бяха формулирани като Пазарна психология и Потребителско поведение. Сега съм доста по-наясно кое изглежда привлекателно за средния потребител и как да го направим още по-апетитно. Безкрайно полезна комбинация!
Психологията със сигурност е изключително важна част от добрия маркетинг, но има ли място маркетингът в психологията, според Вас? И как тези две дисциплини си взаимодействат и обогатяват?
Категорично и психологията има нужда от маркетинг. Първо, заболява ме сърцето всеки път, когато открия кадърен психолог или психотерапевт, който трудно запълва графика си, защото не го бива в маркетинга, не знае как да се промотира и хората просто не научават за него.
Второ, всички прекрасни нови открития, които се правят, биха били не само интересни, но и полезни дори в ежедневието на много хора, но често остават единствено в научните среди. Самите учени (голяма част от които са българи) също би било добре да се популяризират повече, защото това по мое мнение са хората, които истински заслужават да са пример за подражание.
Това са малка част от примерите, които мога да дам, но пресечните точки за безброй.
Какво ви мотивира да създадете „MindFit“, защо като социална придобивка и как компанията подпомага психичното здраве на хората в работната среда?
Преди 5 години видях сериозна пролука в българския пазар и това беше липсата на социална придобивка за психично здраве. Аз самата като работодател се почувствах безсилна, когато едно момиче от екипа ми ми съобщи, че изпитва силна тревожност и има нужда от психотерапия, но имаше толкова неща, които я спираха. Искаше ми се да има лесна за използване услуга, която да й позволи да намери правилния специалист, да може да се довери на експертизата му и разходът да бъде поет от мен като работодател. Уви, тогава не намерих нищо достатъчно удобно и гъвкаво. Ето защо запретнах ръкави и с група невероятни хора създадохме MindFit.
Понастоящем дейността ни излиза доста отвъд първоначално планираното. Освен индивидуални психотерапевтични сесии, предлагаме и експертни уебинари и уъркшопи както по предварително изготвен от нас каталог с теми, така и по теми по заявка на клиента в зависимост от наболял за тях проблем. От миналата година правим и събития, най-голямото от които беше MindFit Summit в Интер Експо Център, където цял ден говорихме за психичното здраве на работното място с работодатели и специалисти Човешки ресурси.
В книгата Ви „Синдром на самозванеца“ разглеждате феномен, за който в България сякаш се говори малко, но който оказва голямо влияние върху личностното и професионалното развитие. Какво всъщност представлява „Синдрома на самозванеца“?
Това е психологическо явление, което се среща в успешни и високоефективни хора. Много от тях живеят със съмнения в собствените си способности и се опасяват, че всичко, което са постигнали, е плод на късмет, слаба конкуренция или като цяло не е нищо особено и околните са „заблудени“. Това притеснение, ако е в силна степен, ги кара да се страхуват, че ще бъдат разобличени като измамници, което от своя страна води до редица последствия. Те включват прегаряне (бърнаут), тревожност, депресия, безсъние и много други.
Колко често всъщност се среща в професионалната среда „Синдромът на самозванеца“ и кои са признаците, по които можем да го разпознаем?
Според проучванията – както световните, така и моите в границите на България – над 70% от високоефективните професионалисти изпитват „Синдром на самозванеца“ в някаква степен. Признаците са свързани с това да се улавяме, когато изпитваме ужас от критика или обратна връзка като цяло; да осъзнаваме до каква степен ни е неудобно да получаваме комплименти и похвали и да забележим, ако веднага омаловажаваме постигнатото, отдаваме заслугата на друг или бързаме просто да върнем комплимент обратно; да се опасяваме, че ще бъдем „разкрити“ и да правим всичко възможно да го предотвратим; да оставаме след работа или дори да работим в почивни дни, за да постигнем някакви изключително завишени стандарти, които често сами сме си поставили; да се стремим към съвършенство във всяка задача… и още много, които могат да бъдат открити и в книгата ми.
Какви практически съвети бихте дали на хората, които изпитват усещането, че не заслужават постиженията си, за да трансформират тези свои съмнения в двигател за растеж, креативност и устойчивост?
Хората със „Синдром на самозванеца“ са най-големите си критици. Но Синдромът може и да е суперсила. В опита си да достигнем образа, който смятаме, че околните (погрешно) виждат у нас, понякога постигаме много повече. Допълнителни обучения, нови отговорности, поставяне на прецеденти… Това е хубаво до определен момент, но не е устойчиво.
Ето защо е важно съзнателно да се спираме от някои пориви и да правим справки с реалността (reality checks). Така например, ако ни хвалят за резултатите, постигнати през изминалия период, вместо да побързаме да обясним, че не са нищо особено или е било лесно, е добре да сравним данните и да видим дали наистина не сме постигнали – съвсем обективно – нещо забележително. И да си го приемем. Хубаво е и да имаме предвид, че съществува т.нар. експертна интуиция. За нас нещо може да изглежда като обща култура или изключително елементарно и логично, но често това не е така, а е продукт на знанията и годините ни опит. Те ни позволяват да правим бързи преценки и заключения, които други хора не биха могли. Така че трябва да бъдем максимално обективни към себе си, вместо само критични.
Маркетингът често се разглежда като огледало на света около нас – от културни и социално-психологически промени до иновации и глобални тенденции. Как мислите подвластен ли е маркетингът на промените в света или има силата да определя посоката на бъдещето?
Едва ли ще е изненадващо да кажа, че е и двете.
Разбира се, той еволюира заедно с методите за комуникация и със света като цяло, но в същото време не е ли маркетинг всичко около нас? Начинът, по който възприемаме всяко нещо, е въпрос на представяне и сглобяване със собствените ни възгледи и изживявания. В политиката пък да не говорим до каква степен става дума за въпрос на презентиране на личности и идеи. Маркетингът е пропит във всичко и има силата не само да продава, а наистина да диктува посоката, дори на света.
Хубаво е да има събития като Sofia Marketing Meetups, за да се срещаме ежемесечно с хора, които използват тази сила за добро😉
