Сред пясъчните хълмове и камънаци на националния парк Исало в Мадагаскар любопитният археологически обект Теники озадачава изследователите от десетилетия.
Тези издълбани в скалите ниши, за които някога се е смятало, че са били импровизиран подслон за корабокрушенци, сега се интерпретират като нещо като персийски „Плимут Рок“ (историческо място на слизане на пилигримите от Мейфлауър, които основават Плимутската колония през декември 1620 г.), основан от религиозни заселници, които искат да практикуват религията си на спокойствие.
Смелите теории се нуждаят от солидни доказателства, а специалният швейцарски екип, работещ на обекта Теники, е открил достатъчно, за да обори теорията за корабокрушенците.
Зороастризмът е бил вярата на ранната Персийска империя. Създадено от древноиранския пророк Заратустра, то е дуалистична теология, която признава както съзидателните, така и разрушителните сили във Вселената и смята огъня за свещен символ. С поклонници в Иран, Азербайджан и Индия, тя оцелява като една от най-старите формализирани религии.
Гуидо Шройрс, археолог от Швейцарския университет в Берн, е посещавал обекта няколко пъти и пръв изказва предположението, че загадъчните скално-изсечени ниши имат невероятна прилика с тези, използвани в класическа Персия като погребални ковчези за мъртвите според зороастрийската традиция.
По начало нишите са напълно различни от всичко, което се среща в древността в Мадагаскар или Източна Африка, а освен това най-ранните органични останки, датирани с въглерод, в обекта Теники показват обитаване още преди десет века, много преди португалците да открият пътя към Индия.
Обхватът на обекта също така е значително по-голям, отколкото може да се очаква, че биха построили изгубени моряци, нуждаещи се от временен подслон. Общата площ на архитектурните елементи и зидарията на обекта е около 300 000 квадратни метра и се състои от изкуствени тераси, скални ниши в стръмните скали и скално убежище, ограничено от стени, състоящи се от издълбани блокове от пясъчник.
Допълнително усложнява въпроса фактът, че керамичните парчета, открити в Теники, произхождат от Югоизточна Азия и Китай, което предполага, че който и да е обитавал Теники, е имал контакт с морските търговски пътища, свързващи Африка и Западна Азия с Ориента.
Няма данни за земеделие, нито за човешки останки. Не е чудно, че заглавието на научния труд, публикуван от Шройрс въз основа на дългогодишната му работа, е „Енигматична архитектура в археологически обект в южната част на Мадагаскар“.
Според National Geographic Шройрс никога не е вярвал на португалската хипотеза. В изследването му се изказва предположението, че Теники всъщност е бил обитаван от колония зороастрийци, напуснали Иран през вековете след приемането на исляма.
През X в., когато е основан Теники, географските познания за Евразия и Африка в арабския свят са били несравними и са включвали познания за Мадагаскар – известен тогава като полумитичния остров Уаквак.
В зороастризма се смята, че погребването на мъртвите е оскверняване на Земята. Вместо това гражданите полагат своите покойници в открити ниши, издълбани в стените на религиозен комплекс, известен като некропол.
Шройрс показва колко почти идентична е каменната резба между персийските некрополи в провинция Фарс в Иран и изсечените в скалите ниши в Теники. Проблемът е, че в Теники не са открити кости, макар че Шройрс предполага, че това може да се дължи на факта, че те са били взети от мадагаскарски народ вероятно с религиозни цели.
Остава и въпросът защо обектът е бил изоставен. Участъци от пясъчниковите стени са изградени по начин, който предполага отбранителна позиция. Дали заселниците там са били нападнати?
„Но от кого?“ пита Шройрс. За наше щастие Шройрс и неговият екип от 16 души се подготвят за ново изследователско пътуване до Теники през 2025 г., когато може би някои от тези интригуващи въпроси ще получат отговор.
Източник: GoodNewsNetwork
