Историята на tilcayo не започва с научна експедиция в непроходима джунгла, а с едно обикновено телефонно обаждане за една необикновена котка.
През 2017 г. боливийският биолог Паола Ногалес-Аскарунс (Paola Nogales-Ascarrunz) научава за необичайно животно, попаднало в убежището за диви животни Senda Verde в Боливия. Котката била намерена като малка край път в близост до гора и първоначално била прибрана от местен човек, който я помислил за домашна.
С времето станало ясно, че животното далеч не е обикновена домашна котка и няма никакво намерение да се държи като такава. Затова стопанинът ѝ решава да я предаде в убежището за диви животни Senda Verde.
Когато го вижда за първи път, Ногалес-Аскарунс разбира, че пред нея стои малка дива котка. Тя е с къси заоблени уши, дълги мустаци и светлокафява козина, покрита с големи неправилни петна, наподобяващи розетки. Прилича на вече познатите на науката южноамерикански тигрови котки. Но само на пръв поглед.
Почти десетилетие по-късно тя получава собствено име – Leopardus tilcayo. Ново геномно изследване, публикувано в Current Biology, показва, че животното представлява отделен вид и според авторите това е първият нов жив вид от семейство котки, описан от науката от повече от 100 години.
Котка, по-малка от домашната
Tilcayo едва ли би впечатлил някого с размерите си. Намереният представител на рода е дълъг около 46 см от главата до края на тялото и тежи приблизително 1,4 кг – по-малко от средностатистическа домашна котка.
Външността му кара Ногалес-Аскарунс да се усъмни в първоначалното предположение, че пред нея стои представител на Leopardus tigrinus – вид малка тигрова дива котка, за който дълго време се е смятало, че е широко разпространен в Централна и Южна Америка.
През 2019 г., докато подготвя материал за дивите котки в Боливия, тя сравнява свои снимки на животното с изображения на тигрови котки от съседна Бразилия. Разликите стават очевидни. Петната са по-големи и с по-неправилна форма, козината е по-къса, опашката изглежда различно.
Външността може да предизвика съмнение, но не може да докаже, че две животни принадлежат към отделни еволюционни линии. Следват години работа и международно научно сътрудничество.
Ногалес-Аскарунс обединява усилия с генетика Едуардо Еизирик (Eduardo Eizirik) от Pontifical Catholic University of Rio Grande do Sul в Бразилия, Йонас Лескроарт (Jonas Lescroart) от University of Antwerp и други изследователи.
Екипът анализира пълните геноми на 38 представители на рода Leopardus, като 26 от тях принадлежат към сложната група на т.нар. тигрови котки. Част от генетичната информация идва от съвременни животни, а друга – от музейни образци.
След това историята на малката котка от Боливия става много по-необикновена. Генетичните данни показват, че тя не е просто необичаен представител на вече известен вид. Tilcayo принадлежи към отделна еволюционна линия, която се е отделила от най-близките си родственици преди приблизително 1,4 милиона години.
Разликата е толкова голяма, че животното е описано като самостоятелен вид – Leopardus tilcayo.
Ново за науката, но не и за местните
Името на новия вид също не е случайно и добавя интересен детайл към неговата история. Tilcayo е името, с което местните общности в боливийския регион Yungas отдавна наричат тази котка.
Ногалес-Аскарунс решава да попита местните защо я наричат така, но не получава научно или езиково обяснение. Отговорът е много по-прост – така са я наричали предците им.
Това означава, че животно, което през 2026 г. официално е ново за науката, от поколения е част от света на хората, живеещи край него. Така изследователите решават да запазят традиционното местно название и в научното име на вида.
Но изненадите не се изчерпват само с това. В продължение на години учените се опитват да разберат сложните родствени връзки между малките петнисти котки на Южна Америка. Това, което някога изглежда като един широко разпространен вид, постепенно започва да се разделя на отделни еволюционни линии.
През 2013 г. генетични данни показват, че животните, обединявани под името Leopardus tigrinus, всъщност включват повече от един вид. Това води до нови изследвания и ново пренареждане. След анализа на 38 генома авторите заключават, че т.нар. tiger cat complex включва пет отделни вида.
Така освен Leopardus tilcayo изследователите описват и нов подвид от перуанските Yungas – Leopardus tigrinus antisuyo.
Колко малко знаем за новия вид
Въпреки че вече е описан като нов вид, Leopardus tilcayo остава все толкова непознат за учените. Засега генетично потвърдените данни го свързват с горите Yungas по източните склонове на Андите в Боливия – влажна планинска екосистема, в която облаците често покриват горските склонове.
Много въпроси обаче все още остават без отговор. Не е известно колко tilcayo живеят в дивата природа, какъв е точният им ареал, как се размножават или каква е продължителността на живота им.
Първите наблюдения дават само отделни следи. Остатъци от малки гризачи, открити във фекални проби, подсказват какво може да влиза в менюто им, а изображения от фотокапани предполагат, че животните вероятно са по-активни през нощта.
Новата класификация има значение далеч отвъд попълването на още едно име в научните каталози. Местообитанието на tilcayo не е изолирано от човешкото въздействие. Горите Yungas са под натиск от обезлесяване, разширяване на земеделието, пожари и минна дейност.
Учените все още не разполагат с достатъчно информация, за да определят реалния размер на популацията на новия вид и степента на риска пред него.
Но неговото откриване показва нещо друго. Повече от два века след като учените започват систематично да описват южноамериканските тигрови котки, една от тях остава скрита и причината не е непременно в непроходима гора, а в погрешното предположение, че вече знаем какво гледаме.
Историята на tilcayo е живо доказателство, че понякога най-голямата пречка пред знанието не е незнанието, а илюзията, че вече знаем. Затова в свят, който изглежда все по-добре картографиран, заснет и изследван, все още има животни, които чакат науката не просто да ги види, а да разбере какво всъщност вижда.
Източници: Current Biology; National Geographic; Pontifical Catholic University of Rio Grande do Sul (PUCRS); Bolivian Felids Research Program
