„Заразяване на всичко с еднаквост“: Културната индустрия като враг

Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно твърдят, че обществеността е нелечимо пленена от корумпирана култура, която им отнема автономността и индивидуалността.

Теодор Адорно е роден 11 септември 1903 г. и умира на 06 август 1969 г. Той немски философ, социолог, психолог, музиколог и композитор, известен със своята критична теория за обществото. Макс Хоркхаймер е роден на 14 февруари 1895 г. и умира на 7 юли 1973 г. Немски философ и социолог, който е известен с работата си в критичната теория, като член на Франкфуртската школа за социални изследвания. Хоркхаймер се обръща към авторитаризма, милитаризма, икономическите смущения, екологичната криза и бедността на масовата култура, използвайки философията на историята като рамка.

Те смятат, че технологиите и медиите днес, по-точно телевизията и филмите, изискват цялото внимание на потребителя и едновременно потискат силите на въображението. Естеството на филмите днес обикновено е забързано и сложно, което изисква зрителят да има „бързо, наблюдателно, знаещо съзнание“. Дори в свободното им време, културата пронизва негативно живота на хората. Тъй като филмите изискват зрителите непрекъснато да мислят, няма място за въображение. Хорхаймер и Адорно твърдят, че индустрията е успяла да победи мислещия субект. Те смятат, че индустрията се стреми да принизи културния продукт до ежедневието. Идеята е, че филмът и медиите трябва да са достатъчно провокативни, за да бъдат забавни, но достатъчно реалистични, за да могат да бъдат свързани със зрителя, да резонират в него. Изглежда дори таблоидните списания едновременно почитат и се опитват да хуманизират известни личности. Техният известен живот е вълнуващ, но те са цитирани като „нормални“ и „точно като нас“, защото правят неща като да изхвърлят боклука и пазаруват хранителни стоки. Хоркхаймер и Адорно твърдят, че има категорична разлика между „истинското“ изкуство и евтиното, ниско изкуство. Според тях достъпността обезценява, намаля стойността на изкуството. Например възможността да слушате най-добрите оркестри в света безплатно в собствения си дом. Изкуството е „чисто“, когато съществува като отделна сфера в буржоазната си форма, която му е отнета, защото напредъкът на технологиите дава възможност за по-голяма достъпност.