В съвременната цифрова ера интернетът е неизменна част от ежедневието на младите хора, предлагайки безброй възможности за комуникация, обучение и забавление. Въпреки това, виртуалното пространство не е без своите недостатъци.
Последни проучвания разкриват тревожната тенденция. Според данни на Евростат 50% от младите хора в Европа се сблъскват с враждебни послания онлайн, като този проблем не подминава и България.
През 2023 г. почти половината (49%) от населението на ЕС на възраст между 16 и 29 години, които са използвали интернет през последните три месеца, съобщават, че са срещали съобщения онлайн, които според тях са враждебни или унизителни към групи хора или отделни лица.
Сред държавите от ЕС, 12 от 23-те държави с налични данни отбелязват дялове над 50%. Най-висок дял отчита Естония (69%), следвана от Дания и Финландия (и двете 68%). Най-ниските дялове са регистрирани в Хърватия (24%), Румъния (27%) и България (31%).
Основните причини за нападенията са разнообразни. Категорията „политически или социални възгледи“ е с най-висок дял в ЕС сред 16-29-годишните потребители на интернет – 35%, като причина, поради която смятат, че групи от хора или отделни лица са обект на враждебни или унизителни съобщения онлайн. Тази категория е най-голяма в Естония (с 60%), следвана от Финландия (56%) и Дания (49%).
Вторият по големина показател в ЕС е регистриран за групата „сексуална ориентация (ЛГБТИК идентичности)“ – 32%. Тази група е с най-висок дял в Естония (46%), Словакия и Португалия (и двете 44%).
Категорията „расов или етнически произход“ е с третия най-висок дял от 30%. Най-високи дялове за тази категория са регистрирани в Нидерландия и Португалия (и двете 45%) и Естония (44%).
България, макар и с по-ниски стойности в сравнение с други европейски държави, също не е имунизирана срещу този проблем. Около 31% от младите хора в страната са се сблъсквали с враждебни послания онлайн. Този процент, макар и по-нисък от средния за ЕС, показва, че проблемът съществува и тук и изисква внимание.
Онлайн пространството трябва да бъде безопасно и приветливо място за всички, особено за младите хора, които са най-активните потребители на интернет. Въпреки че България регистрира по-ниски нива на враждебни послания в сравнение с други европейски държави, проблемът остава сериозен и изисква внимание. Необходими са образователни програми и политики, които да насърчават културна толерантност и дигитална етика, за да се намали разпространението на омраза и враждебност онлайн.
Интернет има потенциала да бъде мощен инструмент за позитивна промяна, но само ако се използва отговорно. Всички ние имаме роля в създаването на по-безопасна и уважителна онлайн среда.
