Един от най-известните автори на 20-ти век, Вирджиния Улф, е невероятна литературна фигура, която е далеч по-напред от времето си. Английската писателка е широко призната за една от най-иновативните писателки на модерната епоха. Въпреки че е най-известна с романите си – като Мисис Далоуей (Mrs Dalloway) и Към фара (To the Lighthouse) – тя пише през целия си живот и оставя след себе си съкровище от есета, биографии, дневници и писма.

Голяма част от творчеството на Улф днес се чете и интерпретира през феминистка леща – особено нейните литературни есета, като A Room of One’s Own и Three Guineas. Наследството й обаче е оцветено и от бурната й битка с психични заболявания през целия й живот, завършваща със самоубийство през март 1941 г. И все пак, въпреки трудностите, с които се е сблъсквала през живота си, Улф води жив и интересен живот, който вдъхновява множество художествени произведения, пиеси и филми.

Прочетете, за да научите няколко интересни факта за живота на интригуващата жена и невероятен автор, Вирджиния Улф.

СЕМЕЙСТВО

Роденa в Лондон на 25 януари 1882 г., като Аделайн Вирджиния Стивън, Улф има осем братя и сестри. Майка й Джулия Стивън (родена Джаксън) се омъжва за бащата на Вирджиния, Лесли Стивън, през 1878 г., само три години след като остава вдовица след първия си брак от 1867 г. Джулия има три деца от първия си брак, а новия й съпруг – чиято първа съпруга умира при раждане три години по-рано – има една дъщеря. Двойката добавя още четири деца към смесеното домакинство, след брака си. По този начин Вирджиния израства с четири полубратя и сестри, заедно с другите три братя и сестри от брака на родителите си.

МАЙКА

Майката на Вирджиния, Джулия Стивън, е забележителна красавица, известна най-вече като модел на няколко художника от Прерафаелити. Нейния образ може да бъде открит в произведения на британския художник и дизайнер Едуард Бърн-Джоунс, както и в тези на известния художник и скулптор Джордж Фредерик Уотс. Стивън също е чест модел на леля си Джулия Маргарет Камерън, която е известен фотограф. Благодарение на артистичните и литературни връзки на майка си и баща си, Вирджиния и нейните братя и сестри често са заобиколени от някои от най-видните фигури в това общество. Отглеждането й в такава среда несъмнено е оказало голямо влияние върху ранния афинитет на Улф към творчеството, книгите и писането.

СЕСТРА

Вирджиния е много близка с по-голямата си сестра Ванеса, която също като младо момиче започва творчески занимания. И двете се обучават у дома, но Ванеса получава уроци по рисуване като част от нейната учебна програма – и в крайна сметка учи живопис в Кралската академия през 1901 г. Едва след смъртта на двамата си родители, Ванеса започва наистина да се смята за художник. В новия им дом в Блумсбъри – където се местят, след като продават дома на родителите си близо до Хайд Парк – Вирджиния и сестра започват да се срещат и да общуват с кръг от писатели, художници и интелектуалци, които по-късно ще станат известни като групата Блумсбъри. Ванеса преследва модернизма в собствената си работа и в крайна сметка дори се насочва към абстракцията. Тя се превръща в един от най-известните художници от групата Блумсбъри, признат особено заради изобретателните си произведения и приноса си в областта на дизайна. Ванеса дори става автор на кориците на всички самоиздадени романи на Вирджиния.

СЪПРУГ

Училищният приятел на брат й, Ленард Улф, е представен за първи път на Вирджиния през 1904 г. Те обаче се женят едва 8 години по-късно, през август 1912 г. Вирджиния проявява запален интерес към издаването на книги от 19-годишна възраст; и след като се жени, младата двойка обсъжда своите мечти за създаването на издателство. Те официално стартират планове си през 1916 г., като започват да събират провизии и в крайна сметка поставят печатница на масата си в трапезарията.

Така се ражда Hogarth Press – наречена с обич на една от предишните резиденции на двойката, наречена Hogarth House. Много от романите на Вирджиния са издадени самостоятелно чрез нейната собствена компания. Те в крайна сметка започват да публикуват произведения и на други писатели, включително произведения на известния поет Т.С. Елиът.

ПРИЯТЕЛКА И ЛЮБОВНИЦА

Улф се запознава с Вита Саквил-Уест, съпругата на млад дипломат, през декември 1922 г. Тя се възхищава на Вита от първата им среща, записвайки в дневника си на следващия ден „прекрасната, надарена, аристократична Саквил-Уест“. Вита (Виктория Мери Саквил-Уест, лейди Николсън) също е писател, по това време много по-успешен в търговски план от самата Улф. И двете са членове на групата „Блумсбъри“ – която е известна с отворените си възгледи за сексуалността – след плахо начало, двете започват романтична връзка, продължила 10 години, която по-късно се превръща в приятелство за цял живот. Фантастичния биографичен очерк на Улф, озаглавен Орландо е вдъхновен от живота и бурната семейна история на Саквил-Уест. Сюжетът проследява приключенията на млад поет, роден в Англия като мъж благородник, който служи в двора на Елизабет I. По-късно главният герой загадъчно променя пола си и живее векове като жена, оцелявайки до съвремието, без да показва никакви признаци на стареене.

По-късно синът на Вита пише за романа: „Ефектът на Вита върху Вирджиния се съдържа в Орландо, най-дългото и очарователно любовно писмо в литературата, в което тя изследва Вита, преплита я във и извън вековете, хвърля я от единия пол на другия, играе с нея, облича я с кожи, дантели и смарагди, дразни я, флиртува с нея, пуска воал от мъгла около нея. “ Улф и Саквил-Уест всъщност са си кореспондирали по време на аферата им в поредица от изразителни любовни писма. Сега има бот в Twitter, който на всеки час публикува извадки от литературните им послания. Нежните линии – до болка искрени, понякога светски, понякога забавни – отварят интимен прозорец към очарователната връзка на тези невероятни жени.

СМЪРТ 

На 28 март 1941 г., на 59-годишна възраст, Вирджиния слага край на живота си, като пълни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече близо до дома ѝ. Току що е написала последния си роман „Между действията“, тя не успява да пребори тежката депресия, която наляга душата ѝ.

В предсмъртната бележка до съпруга си Вирджиния пише:

„Сигурна съм, че полудявам отново. Усещам, че вече няма да можем да издържим подобен ужасяващ момент. И този път едва ли ще се оправя. Започвам да чувам гласове, не мога да се концентрирам. Така че правя това, което ми се струва най-правилно. Ти ми подари възможно най-голямото щастие. Беше всичко, което някой някога би могъл да бъде. Никои други двама души не биха могли да бъдат по-щастливи от нас, стига да не беше тази ужасна болест. Повече не мога да се боря. Знам, че разрушавам живота ти, че без мен ще можеш да работиш спокойно. И ще работиш, аз знам. Сам виждаш, не мога дори това да напиша както трябва. Не мога да чета. Това, което искам да кажа е, че на теб дължа цялото щастие в живота си. Беше безкрайно търпелив и невероятно добър с мен. Искам да го кажа – всеки го знае. Ако някой можеше да ме спаси, то това със сигурност щеше да си ти. Всичко в мен се разруши освен вярата в твоето чистосърдечие. Не мога да си позволя да продължа да съсипвам живота ти повече. Никои други двама души не биха могли да познаят щастие, по-голямо от нашето. В.“

Източник: My Modern Met