Когато Животът иска да скочиш, ще те накара, без значение от твоите страхове и притеснения, без значение колко ново и непознато ти се струва всичко напред. Скачай! И дано си се научил да се забавляваш по време на летенето. – из Сила за приемане
Четвъртък е и нашите срещи, с млади и безкрайно талантливи български писатели, продължават.
Днес на гости ни е Алеона Де Кама – прекрасната Магдалена. През 2017 г. излиза първият роман на Алеона – „Избирам теб, ЛЮБОВ“, който се приема изключително добре от читателите и това сякаш я освобождава, дава й сила и смелост да продължи невероятното пътуване навътре в себе си и навън към своите читатели. През 2018 г. и 2020 г. излизат и следващите два романа на Алеона – „Страст за ЖИВОТ“ и „Сила за ПРИЕМАНЕ. Танцуващата с вятъра и водата“.
Вижте нашия разговор за Любовта, Смъртта, Приемането, за магията на думите и разбира се, кога да очакваме следващия й роман!
Здравей, Алеона. Изключително удоволствие е да си наш гост днес. Истинското ти име е Магдалена. Коя е Алеона де Кама? Как се появи и какво послание е зашифровано в този псевдоним?
Алеона де Кама е моето творческо име. Ключът, който отваря вратата на творческото ми вдъхновение. С Алеона свързвам прекрасни моменти на писане и допир до читателите. А то е и една красива препратка към моя личен въображаем свят, който понякога споделям и с читателя.
Какво ти дава този псевдоним – възможност да се скриеш или сила и смелост да покажеш онази страна на Магдалена, която иначе би запазила само за себе си?
Псевдонимът ми дава възможност да разгранича, да откроя сама за себе си силата на мисълта в онзи провокативен смисъл, който се чете в книгите ми. Псевдонимът ми дава още и възможност да съм по-смела, да, определено. Да изследвам границите за мен и за читателите.
Винаги ли си обичала книгите и помниш ли коя беше първата книга, която наистина те докосна?
Винаги съм обичала книгите. Винаги съм обичала думите. Магията, която те могат да създадат, особено със силата на българския език, е необятна. Те могат да докоснат, да провокират, да разгневят, да натъжат, да оставят следа. А що се отнася до първата книга – спомням си много добре. Това бяха две последователни книги, които прочетох в една лятна ваканция около 13-14 годишна възраст – „Граф Монте Кристо“ и „Отнесени от вихъра“. И двете книги за това какво може да направи силата на любовта и в добрия, и в лошия смисъл. И така до ден днешен това са темите, които ме вълнуват. Различни истории, създадени от един и същи причинител – любовта.
Кога и защо започна да пишеш? До колкото знам писането не е основната дейност, с която се занимаваш?
Пиша активно от 4-5 години. По онзи начин, който читателят познава. Писане, създадено за света, за някой, който дори никога няма да срещнеш, да познаеш, да разбереш по какъв начин си докоснал. За себе си пиша от по-отдавна, а това пък ми помогна да преоткрия себе си по един по-различен и по-дълбок начин. В действителност писането не е основната ми дейност. По принцип се занимавам с образование и това е друга моя кауза, която съм прегърнала и в която вярвам в не по-малка степен. За децата на България и онова, което те ще създават тепърва.
През 2017 г. излиза първия ти роман „Избирам теб, ЛЮБОВ“, който е изключително добре приет от читателите. Помниш ли, какво беше чувството да видиш твоя роман на рафта в книжарницата?
Ооо, да, помня го все още много ясно. Огромно вълнение. Трепет. Толкова много обичах корицата. Заглавието, на което се спряхме. Фотосесията ми като автор. Толкова много обичах различността, която търсех в тази първа книга и нейното представяне, а по-късно и в останалите. Много се вълнувах и изобщо не очаквах огромния позитивен фийдбек, който започнах да получавам от читателите почти веднага. Заля ме като вълна. И дълго време не ми се вярваше, че всичко се случва.
Ако попитаме, повечето хора биха казали, че винаги ще избират любовта пред всичко останало. Но ако се огледаме ще видим, че Любовта сякаш бавно изчезва от живота ни, изтича между пръстите ни, а ние не знаем как да я задържим до себе си. Така ли е според теб? Какво означава да избереш Любовта?
Да избереш любовта означава да избереш себе си. И да не спираш да го правиш отново, и отново, и отново. Можеш да се свържеш през любовта с друг, само когато първо си го направил със себе си. Всичко останало е форма на токсичност. На игра, която играеш отново заради себе си, но е по-лесно да обвиниш друг. Но и през това имаме нужда да минем, за да преоткрием отново любовта. Не знам дали любовта изчезва от живота ни. Не вярвам, че това изобщо е възможно. Но се променя. Именно защото е жива. Какъвто е и животът. Ние се променяме, променя се всичко в нас, променя се и всичко около нас.
Втората ти книга „Страст за ЖИВОТ“ излиза само година след първата. Основна тема в книгата е смъртта. Това е тема, за която избягваме да говорим и дори да мислим. Защо реши да пишеш за това?
„Страст за живот“ е лична изповед. Баща ми почина в този период и за мен тази книга попи цялата тежест, която се натрупа в сърцето ми. Много хора след това ме питаха дали съм минавала през историята на героинята, защото някои моменти, които главната героиня преминава, са описани като от личен опит, като от човек, който познава добре тази болка. Истината е, че дори не съм сигурна, че съм споделяла тази връзка между сюжета и личния ми живот досега. Но явно едва сега съм готова да го споделя с приемането, което няма да ме върне в болката от липсата на един толкова важен за живота ми човек. Обичам тази книга, въпреки дълбочината, от която много хора бягат. А истината е, че човек, който обича живота, той не се страхува и от смъртта. И това са и хората, които откриха в „Страст за живот“ смисъл за себе си.
В книгата ти Смъртта от неизбежен край (както сме свикнали да мислим за нея) се превръща в стимул за едно ново начало, за рестартиране. Трябва ли да променим начина, по който възприемаме Смъртта, според теб?
Категорично! Да погледнем смъртта в очите е нужно, за да заобичаме истински живота, за да го оценим. В противен случай препускаме през него и с всеки следващ завой, който неизбежно ни приближава към този край, страхът ни от него нараства все повече. Имала съм късмета животът да ме срещне с истински смели и удовлетворени хора. Всички те се осмеляват да признаят смъртта. Всеки по различен начин, но все пак…
През 2020 г. излиза третият ти роман „Сила за ПРИЕМАНЕ. Танцуващата с вятъра и водата.“ В него сблъскваш светлата и тъмната страна, само за да се прелеят в красивия танц на живота? Кое те вдъхнови да разкажеш тази история?
Обичам провокациите. Да ги изследвам. Да откривам в тях хилядите, даже милиони нюанса. Вярвам силно, че всяко нещо, което ни заобикаля, е комплекс от възможности. А не само черно и бяло. И изборът да ги видим, да ги признаем и след това да ги приемем е труден. Дори светът, в който живеем в днешно време, ни тласка постоянно към избор на едното или другото – русофил или русофоб, ваксър или антиваксър, хомофоб или хомофил. Тази дуалност, която изгражда животът ни – добро и зло, ад и рай. Обичам да се гмуркам в едното, само за да извадя другото. Да провокирам най-крайния в една област, само за да му покажа, че именно до него, в него дори има и от другото. Това е „Сила за приемане“. Ако малко повече имахме тази сила днес, много от проблемите ни нямаше да съществуват. Неведнъж съм казвала, че „Сила за приемане“ се роди точно, когато светът имаше нужда от нея, когато имахме нужда всички от повече приемане.
Според теб трябва ли да избираме страна – говорейки за светлината и тъмнината или трябва умело да ги балансираме в душите си, за да черпим от тях, в зависимост от какво се нуждаем в конкретния момент? Заклеймяваме ли прекалено тъмнината, отказвайки да видим и нейната красота и смисъл?
Аз вярвам, че няма тъмнина без светлина и обратното. Вярвам, че всеки от нас носи в себе си и от едното, и от другото. Даже не баланс ни трябва между тези дуалности. Приемане ни трябва. В будизма вярват, че отвъд дуалността всичко е едно. Приемам това за своя истина също, въпреки че не успявам да го интегрирам в живота си. Но пък достатъчно мир ми носи и само идеята, че имам право и има и смисъл да бъда и в бялото, и в черното, да живея и бялото, и черното, да прегърна и бялото, и черното.
Свързващата нишка между трите ти романа е Любовта. Какво е тя за теб?
Любовта е вибрацията, която ни поддържа живи.
Има ли детска мечта, която все още се крие в душата ти и която искаш да ти се сбъдне?
Да летя:)
Кога да очакват читателите следващия ти роман? Какво следва след Любовта, Смъртта и Приемането?
Започнала съм книга 4, която още с раждането на идеята бях определила като мастърпийса за Алеона. Имам идеи и разписани сюжети за немалко още други книги. И почти всички ме вълнуват и имам желание да видят бял свят. Но книга 4 усещам, че ще е различна. Може би там се е завихрила най-голяма нужда относно темите, които ще засегна. Да видим…
Благодаря ти за този разговор. За финал, какво послание би отправила на читателите на Лидер.БГ?
Бъдете!
