„Толкоз кръв има в земята българска – казвали едно време старите хора, – че чак цветята се хранят с нея. И вярвали, че заровените в пръстта невинни жертви се връщат на белия свят като кокичета и минзухари напролет…“ – „Последна молитва“
Днес имаме удоволствието да ви срещнем с един млад и изключително талантлив, български писател. Той е на 29 години и е родом от град Ямбол, но в момента живее и твори в красивия Бургас. Литературата и писането са важна част от живота му още от ученическите му години, като участва в различни литературни конкурси.
За първи път негов разказ („Тъмна вечер“) е публикуван като част от литературния алманах „Изгреви над Тунджа“ (2009 г.). Негов материал е публикуван в учебник по литература за 6 клас на изд. „Просвета“ одобрен от МОН за учебната 2017/2018 година. Разказите, публикувани в личния му блог, ще ви пренесат в атмосферата на едни отминали времена и със сигурност ще докоснат сърцето и душата ви.
Първият му роман „Сайбиевата невеста“ също носи духа и ни разказва за магията на това отминало време. В края на този месец ще излезе и вторият му роман „Последна молитва“, който отново ще ни пренесе в атмосферата на предосвобожденска България.
Представяме ви Боян Боев.
Здравей, Бояне. Радваме се, че си наш гост днес. Разкажи малко повече за себе си на нашите читатели?
Казвам се Боян Боев, родом съм от Ямбол, но живея в Бургас. Аз съм обикновен, млад човек, борещ се за сбъдването на мечтите си. От малък знаех какъв искам да стана като порасна и сякаш цял живот съм вървял към това, а именно да бъда писател. Днес, след упорит труд, много падения и възходи, гордо мога да заявя, че съм постигнал желаното. След успеха на моя първи роман „Сайбиевата невеста“, скоро моите читатели ще могат да държат в ръцете си новата ми книга – „Последна молитва“.
Как започна любовта ти към литературата и защо реши да пишеш?
Любовта към литературата започна от ранната ми детска възраст, благодарение на моята майка. Тя винаги е възпитавала у мен любов към книгите, всяка вечер заспивах с приказки. И постепенно започнах да изпитвам желанието сам да си измислям такива. Още на осем години бях готов с първата си книга, изпъстрена с множество илюстрации и оскъден текст. Но с тази моя завършена работа, отидох в библиотеката, където прекарвах много време, и казах на библиотекарката, че искам да ми издаде книгата.
Първият ти публикуван разказ се казва „Тъмна вечер“ и е част от литературния алманах „Изгреви над Тунджа“ (2009 г.). Тогава си бил само на 16 години, как се почуства?
О, това беше голям успех за мен! Още помня с каква гордост показвах на роднини и приятели сборника с мой разказ в него. Някак това беше за мен знак, че може би съм на прав път…
Първият ти издаден роман е „Сайбиевата невеста“. Разкажи ми повече за него. Как се роди идеята и какво беше усещането да видиш своя книга на рафта в книжарницата?
“Сайбиевата невеста” е роман, в който съм разказал една любовна история. Невъзможна и трагична, точно като песните и литературните произведения, характерни за времето, за което пиша – България, преди повече от век. Идеята за книгата беше следствие от разказите, които преди това писах и публикувах в моя блог. Виждайки интереса към тях, исках да напиша нещо повече. А когато романът излезе от печат и вече беше по книжарниците, всичко ми се струваше толкова нереално. Наистина е голямо щастие за един автор да види труда си завършен, харесван и оценен.
Този месец предстои излизането на пазара на втория ти роман „Последна молитва“. Читателите вече могат да направят предварителна поръчка за него. Какво да очакват, разгръщайки страниците му?
“Последна молитва” е много по-различен роман от предишния ми. В него не съм се фокусирал само върху една сюжетна линия, а върху множество такива, които се преплитат, точно като съдбите на героите ми. Тази книга е дело на близо тригодишен труд, много проучвания и една истинска за мен наслада от писането. Смятам, че моите читатели ще открият израстването ми като автор с това произведение.
И с разказите и с книгите си, връщаш читателите в отминали времена. Новият ти роман отново ще ни пренесе в атмосферата на предосвобожденска България. Защо толкова те вълнува миналото? Крие ли се някаква магия в него според теб?
Интересен ми е този период. Той е колкото далечен, толкова и близък до нас. Винаги хората са искали любов, заради която са вършили много глупости, престъпления, продиктувани от най-добри намерения е имало винаги, а всичко се върши с една цел – намиране на щастие. Магия в този период за мен има. Буквално. И читателите на “Последна молитва” ще разберат какво имам предвид…
Кои са любимите ти български и чуждестранни автори?
Любимите си автори не разделям по националност, а по-скоро на класици и съвременни. От класиците в литературата са ми любими Елин Пелин, Йордан Йовков, Лев Толстой, Виктор Юго и др. А от съвременните писатели харесвам Елиф Шафак, Халед Хосейни, Бохумил Храбал и др.
Препоръчай ми три книги, в които историите наистина са те докоснали?
- “А планините ехтяха” – Халед Хосейни
- „Жажда за живот” – Ървинг Стоун
- “Балада за Георг Хених” – Виктор Пасков
Като млад четящ и пишеш човек, дай съвет на родителите, как да запалят любовта към четенето в децата си?
Според мен е важно едно дете да бъде научено да обича книгите още от ранна възраст. Ако му се чете редовно, ако има книги вкъщи, до които да се докосва, да разглежда, да вижда пример от най-близките си, че четенето е хубаво и приятно занимание. Вярвам, че всеки човек би обикнал четенето, ако просто попадне на добри заглавия, които да разпалят читателя у него.
Какво ти дава писането?
Свобода! Свобода да изразя свои виждания, философии чрез моите герои, да разкажа всички онези истории, които живеят в мен и да покажа какво истински ме вълнува.
Довърши изречението „Книгите са …“
Книгите са любов, омраза, тъга, щастие, добро и зло, съчетани в едно между страниците.
Ако беше герой в твой разказ или роман, как щеше да звучи описанието ти?
Той имаше светли очи, с вечно замечтан поглед. Често предпочиташе да оставя устните си свити и да преглъща думите, които му се искаше да изрече. Но не ги забравяше. Винаги намираше време и начин да ги излее върху белия лист, за да бъдат прочетени от хората.
За какво мечтаеш?
Мечтая за свят с едни по-добри хора, които не са жестоки към другите живи същества, които не са осъдителни, завистливи и егоистични. Хора, които могат лесно да се обединяват, за да подобрят всичко край себе си.
Благодаря ти за този разговор. Пожелавам огромен успех на новия ти роман. За финал, какво послание би отправил на читателите на Лидер.БГ?
Пожелавам на читателите на Лидер.бг да бъдат достатъчно смели, за да сбъдват мечтите си. Да успяват да устояват на всички бури по пътя си, докато не видят накрая слънцето и собственото си щастие!
