Коледа често се смята за време на свързаност, топлина и принадлежност. Такъв е общия сценарий, но за много хора реалността е различна; изолираща, емоционално обременена и изпълнена със сравнения, които нараняват.
Независимо дали прекарвате Коледа сами, борите се с мъката или просто не се чувствате „празнично“, може да почувствате, че сякаш не сте в синхрон с останалия свят. Това чувство обаче не е същото като това да си сам. Самотата не е свързана с броя на хората около вас. Става въпрос за връзката и нейното отсъствие.
Това време на годината засилва емоционалните преживявания. Ритуали като украсяване на елха или гледане на любим филм могат да събудят спомени. Те могат да бъдат за хора, които вече не са до нас или за бивши версии на нас самите.
През декември измерваме времето по различен начин, феномен, който психолозите наричат „времево закотвяне“. Празничният сезон действа като златна нишка, обхващаща живота ни, връщайки ни към миналото. Често използваме това време, за да размишляваме върху това, което сме загубили, в кого сме се превърнали и какво не сме постигнали, а това може да ни нарани дълбоко.
Това е рязък контрапункт на културните послания: хора, които се събират, стремеж да бъдем радостни и идеята, че благодарността трябва да надделее. Не се очаква само гирляндите да блестят, а и ние също.
Някои хора са по-уязвими по това време на годината, особено тези, които са в процес на промяна или преход. Скорошна раздяла, преместване, медицинска диагноза или съкращение от работа често могат да доведат до чувство на емоционална липса на котва.
Личността също играе роля. Хората притежаващи черти като невротизъм или социално предписан перфекционизъм могат да бъдат по-уязвими на дистрес и самота, когато животът не отговаря на очакванията им.
Мозъкът ви е в самотата
Проучванията показват, че хроничната самота може да увеличи нивата на хормоните на стреса, като кортизол, да наруши имунната функция и дори да повлияе на сърдечно-съдовото здраве. Социалният невролог Джон Какопо описва самотата като „биологична предупредителна система“, че нуждата ни от връзка с другите не е задоволена.
Самотата обаче е нормална човешка реакция. Тя е реакция на несъответствие между желаното от нас социално преживяване и нашата реалност. Теорията за саморазминаването помага да се обясни защо това несъответствие причинява емоционална болка.
Когато реалният ни живот не съвпада с представата ни как „би трябвало“ да се чувстваме или да живеем — в отношенията си, в емоциите си или дори според сезона — това ни кара да изпитваме вътрешен дискомфорт. По време на Коледа, с всички очаквания за щастие и сплотеност, това разминаване често става още по-силно.
Самотата не е враг
Въпреки това, фактът, че сте сами по Коледа, не означава автоматично, че нещо не е наред. Всъщност, може би това е точно това, от което се нуждаете.
За мнозина това време може да бъде рядка възможност за повече пространство, тишина и изцеление. Може би това е единственото време от годината, когато получавате пространство да чуете собствените си мисли, да размишлявате или да се пренастроите. Целенасоченият избор на уединение може да бъде дълбоко възстановяващ.
Свързването със себе си може да бъде също толкова важно, колкото и свързването с другите. Изследванията на теорията за самоопределението също подчертават автономността, компетентността и свързаността като основни психологически потребности.
Автономията означава да уважавате собствения си избор, а не очакванията на другите хора. Например, изборът да прекарате деня тихо в четене, готвене за себе си или създаване на личен ритуал подкрепя както автономността, така и компетентността. Тези действия засилват способността ви да се грижите за себе си и намаляват натиска да търсите признание от другите.
Философи като датския мислител от 19-ти век Сьорен Киркегор и древния стоик Епиктет подчертават важността на това да се вслушаме в собствения си вътрешен живот, вместо да бъдем управлявани от външни сили. Те ни напомнят, че автентичността не идва от това да се опитваме да угодим на другите, а от това да осъзнаем от какво се нуждаем и да изберем да го уважаваме.
Ключът е в хармонията. Правете това, което „храни“ душата ви, а не това, което ще изглежда добре в Instagram, и не оставяйте обществения натиск да ви води.
И така, какво може да помогне?
Опитът да се „поправи“ самотата със списък със задачи не е решението. Става въпрос за това да се настроите към нещата, от които наистина имате нужда. Тези подходи се коренят в психологически и философски прозрения. Те не са бързи решения.
- Позволете си да го почувствате
Самотата боли. Няма проблем да я назовем. Отблъскването ѝ рядко помага. Приемането и признаването ѝ може да е първата стъпка към омекотяването на хватката ѝ.
- Създайте си микроритуали
Малките рутини носят смисъл и структура. Сварете си специален чай. Гледайте отново филм, който резонира с вас. Запалете свещ за някого, когото ви липсва. Ритуалите ви свързват с нещо по-голямо, но също така ви свързват със самите вас.
- Преформулирайте връзката
Близостта може да има различни форми. Може да означава изпращане на съобщение, присъединяване към тихо онлайн пространство или просто обръщане към себе си. Воденето на дневник и разходките за размисъл могат да ви помогнат да изградите вътрешната си връзка.
- Празнувайте своята уникалност
Вие не сте статистика. Не е нужно да се стремите към „средностатистическото“ ниво на психично здраве. Вашият емоционален живот е само ваш. Малко вариации, малко ексцентричност, това са признаци, че сте живи.
- Намерете какво работи за вас
Няма един правилен начин да прекарате Коледа. Независимо дали е самостоятелна разходка, ден по пижама, филмов маратон или разговор с човек, на когото имате доверие, смисълът е да почетете своята индивидуалност.
Ако се чувствате не в крак с времето тази Коледа, това не ви прави неудачници. Понякога това ви прави осъзнати. Вие забелязвате какво липсва; вие слушате себе си. Това не е слабост, това е един от най-великите източници на мъдрост.
В „Книга на безпокойството“ португалският поет и философ Фернандо Песоа пише: „Да чувстваш днес това, което си чувствал вчера, не означава да чувстваш – означава да си спомняш днес това, което си чувствал вчера, да бъдеш днешният жив труп на това, което вчера е било изживяно и изгубено.“
Това е суров образ, но е истина. По Коледа често се опитваме да събудим стари чувства – тези на радост, топлина и принадлежност, сякаш могат да бъдат реактивирани по команда. Но какво ще стане, ако не го насилваме? Коледа не е нужно да бъде съживена, минала радост. Тя може да бъде настояща истина.
Самотата не е нещо, което трябва да бъде поправено или потиснато. Тя е спътник в пътуването навътре. А понякога най-смислената връзка, която можем да създадем, е тази със самите нас.
Източник: Paul Jones, Associate Dean for Education and Student Experience at Aston Business School, Aston University / The Conversation
