Другите ли са виновни за нашите провали?

0
54
Бизнес графика
Buffik / Pixabay

На 23. май Форбс излезе с класация за 25. най-богати хора, които са натрупали още повече богатство по времето на пандемията. Статията на Форбс може да прочетете тук. Teзи дни тази статия отново започна да се появява на стената ми от страниците на леви платформи, но с описанието, че богатите отново забогатявали на гърба на бедните, че разликата между бедните и богатите се увеличавала и т.н.

Да започнем с това, че милиардерите не стават по-богати нито за сметка, нито на гърба на бедния човек. Всеки един бизнес предлага благо, което консуматорите намират за полезно за тях, а пък може и да не го искат. Например, създавате си ваша собствена фирма за производство на хляб. Този хляб го купува както беден, така и богат човек, а може и никой да не го купува. Това, дали ще бъде купен вашия продукт, зависи изцяло от Вас, от вашата маркетингова стратегия, от продукта, който предлагате (например по време на пандемия маските ще бъдат по-наложителни от модните шапки, както в обратната ситуация следва шапката да бъде по-търсена от маската). Богатите не правят пари на гърба на бедните. Още по-смешно е да се твърди, че по време на пандемия те са го направили на гърба на работническата класа. Говорим за най-богатите хора в света. Те не са станали такива, защото Бог ги е благословил, или нещо подобно, а защото умеят да адаптират бизнеса си към настоящата ситуация. Перфектен пример имаме и в България. По време на пандемията – един от заводите промени работата си, така че да произвежда маски и защитни облекла, които освен за нашите болници бяха изпращани и в Европа. Друг е и фактът, че не всеки бизнес е нужно да поеме пандемията зле, както и не всеки трябваше да претърпи промени, за да оцелее. Например, ресторантите бяха затворили временно врати, но това стимулира бизнеси като FoodPanda, TakeAway и т.н. Също така, когато казваме, че някой прави пари на гърба на друг, не бива да забравяме, че единственият начин да бъдат взети пари от човека без негово съгласие (като тук изключваме обир) е чрез държавата под формата на данъци.

Относно разликата между бедните и богатите – съвсем нормално е тя да се увеличава. Все пак говорим за разлика между работник и бизнесмен. Работникът не поема риск за бизнеса, той започва работа в 9, прибира се в 5, получава заплата за изработеното от него, не трябва да изплаща дълга на фирмата, ако тя реши да тегли заем, а ако тя фалира, то той просто остава без работа и не остава длъжен на никого. За бизнесменът работата не свършва в 5, а се върти постоянно, като това включва рискове в инвестициите, като една инвестиция може не само да ти струва бизнеса, но и да ти отнеме всичко. Абсурдно е да се сравнява работа на постоянна заплата, с осигурени почивни дни и т.н. с работа, която по нищо не прилича на тази и всяко едно решение може да прати на дъното теб и да остави без работа служителите ти.

Просто хората трябва да свикнат, че никой не им е длъжен за нищо. Разбира се, че не всеки труд е еднакво важен, колкото и грубо да звучи. Не можем да сравняваме работата на човек, който работи в завод и сглобява химикалки с тази на човек, който е учил с години, за да стане хирург и в ръцете му се държат човешки животи. Не бива да забравяме и каква възможност ни дава този „лош капитализъм“ – за разлика от социализма, където всички работят в завод, то ако не ти харесва да бъдеш работник, капитализмът ти предлага възможност да напуснеш работното си място и да опиташ да създадеш свой бизнес, където ти да бъдеш работодателя. Не ти харесва да работиш от 9 до 5 – никой не те кара да го правиш. Не ти харесва тази работа – смени я. Не ти харесва колко изкарваш – преквалифицирай се, ако е нужно и смени работата. Хората трябва да се научим, че нещата зависят от нас самите и че никой не ни е длъжен.