ЗЕКЕНГ АД е фирма, която се занимава с разработката на хардуер, софтуер, прототипиране и производство на електронни устройства. От няколко години насам екипа на компанията разработва и собствени продукти с основен фокус IoT и ICT. Продуктите включват различни сензори, преносими устройства, индустриални контролери и др.
ЗЕКЕНГ АД е член на BESCO – Българската стартъп асоциация.
Здравейте, г-н Кирилов! За нас е удоволствие, че днес сте наш гост. Вие сте изпълнителен директор на ЗЕКЕНГ АД. Разкажете ни малко повече за себе си и за Вашия професионален път!
Здравейте! Моят професионален път започна още в тийнейджърските ми години. Макар и неофициално, докато бях в гимназията се занимавах с ремонт на черна техника – автокасетофони, аудио усилватели, телевизори и др. Още тогава исках да създавам продукти и да ги предлагам на хората. По това време се запалих и по музиката. Комбинацията между техника и музика ме отведе в ТУ София, специалност Комуникационна Техника и Технологии (КТТ) с профил Аудио и видео техника. В университета се запознах с алгоритмите за обработката на аудио сигнали и изображения и това ме запали. По случайност или не във втори курс попаднах в компания, която се занимава с разработка на видеокамери. Там се научих да програмирам и от телевизионен техник станах програмист на ембедед системи (embedded systems). Това постави началото на моя 15-годишен стаж в областта на софтуера.
След като смених няколко компании, въпреки високата си заплата и възможностите за растеж разбрах, че нещо не е наред отвътре. Моята мечта беше не да пиша код, а да създавам свои продукти. Един ден се обадих на моя приятел Георги и му казах “Жорка, писна ми! Искам да се видим и да помислим за създаването на нещо ново”. По това време той имаше собствена фирма, която се занимаваше основно с хардуер и по-точно дизайн на печатни платки. Фирма, в която той беше останал единствения активен партньор и служител, защото след кризата през 2009-та неговият съдружник Юлий беше поел по друг път. Така преди около 8 години аз откупих дяловете на Юлий и станах партньор в Зек Инженеринг ООД.
Как се роди идеята за създаването на ЗЕКЕНГ АД и кои проблеми искахте да решите с работата си?
Всъщност ЗЕКЕНГ АД е дружество, което скоро създадохме, обединявайки две фирми със сходни, но същевременно допълващи се дейности. Едната е Зек Инженеринг ООД, фокусирана в развойната дейност, а другата – Захранване Ком ООД, занимаваща се също с развойна дейност, но по-ориентирана в производството и търговията на електронни изделия.
Освен това към новото дружество се присъединиха още двама партньори. Първият е Боян, с който вече си партнирахме и който отговаря за стратегическото развитие. Вторият е Иван, който постави началото на нашия изцяло софтуерен отдел – нещото, което винаги ни е липсвало. По този начин в ЗЕКЕНГ АД постигнахме напълно затворен пакет от услуги, с който можем да превърнем всяка идея в завършен продукт – от хардуера на най-ниско ниво до потребителския софтуер.
Защо се насочихте съм създаването на сензори, които следят качеството на въздуха в затворени помещения и кой беше първият Ви проект?
Един от първите ни продукти е IoT сензор, който измерва запълването на контейнери за отпадъци и помага на сметосъбирачите да оптимизират маршрутите си, а оттам и разхода на гориво. Но тъй като въпросният сензор се монтира на кофа за боклук, очакването беше да е вандалоустойчив, да работи стабилно и същевременно да е евтин. Това е възможно, но само ако се изберат едновременно само 2 от тези характеристики.
Започнахме да търсим продукт с по-висока добавена стойност като същевременно стъпим на вече направените разработки и използваме сходни технологии. Така се насочихме към сензорите за качество на въздуха. Споделихме идеята си с екоексперт от Столична Община. Той ни измести фокуса от въздуха навън към този в затворените помещения, където ние реално прекарваме повече време. Даде ни и един пример: В една учебна зала, след няколко часа пребиваване на 30 ученика в нея, обикновено има нива на въглероден диоксид, които не позволяват нормална работа на човешкия мозък.
Какви са краткосрочните и дългосрочните цели, които сте заложили пред Вас? Как си представяте успеха?
Целите са ми не толкова персонални, колкото екипни и затова ще си позволя да говоря в множествено число. Краткосрочната ни цел за 2023 година е да увеличим екипа си и по-точно броя на софтуерните инженери с около 30 човека и да стартираме поне 5 нови вътрешни проекта. Дългосрочните ни цели са някой от тези проекти да има потенциала на еднорог, а защо не и да стане такъв.
Трудно ли се създава и управлява иновативен бизнес в България?
И да, и не. Самият бизнес лесно се създава административно, но точно след това става много трудно. В иновациите паричния поток не идва веднага, както в една бакалия например. Понякога са нужни месеци, дори година, докато се издаде първата приходна фактура. През това време текат всички разходи и най-тежкото перо – осигуровките.
За съжаление държавата няма механизъм, по който да облекчи стартиращите компании и тези, които се разширяват и отварят нови работни места. От друга страна ако има такива облекчения, то всички ще се втурнат да пререгистрират фирми на всеки 2 години и да ги обявяват за стартиращи и иновативни.
В допълнение на това бих казал също, че инвеститорската екосистема има нужда от сериозно развитие.
Какъв съвет бихте дали на младите хора с иновативни идеи, които все още не са събрали смелост да тръгнат по пътя към реализацията им?
Да тръгнат докато са още млади, преди да градят семейства и да имат деца. Когато човек стане семеен, балансът е изключително труден и винаги е за сметка на нещо. Казвам го от позицията на човек, напуснал добре платената си работа на 30 годишна възраст, с дете на година и два месеца. От тази гледна точка е много по-трудно да се вземе такова решение. Но от друга гледна точка, това да станеш на 70 и да живееш с мисълта, че не си го направил, е още по-трудно. Когато трябва да взема рисково решение си задавам въпроса “Кое е най-страшното нещо, което може да се случи?”. В моя случай това беше след няколко месеца да се върна отново на работа.
Каква България искате да видите след 10 години?
България няма нужда да се променя. Живеем в страхотна страна с великолепна природа. Това, което искам да се промени, са хората и нагласата им към живота. Всички живеят с мисълта, че са бедни, ограбени и прецакани от някого. Лесно е да мрънкаме, но дори и да е вярно, то с какво ни помага това?
Единственото, върху което имаме контрол, сме ние самите. Много харесвам правилото за 10-те хиляди часа. Казват, че човек ако инвестира 10 хиляди часа да развие дадено умение, то непременно става добър в него. Не знам дали талантът помага. Аз за себе си още не съм открил моя талант. Смятам, че всичко, което съм успял да постигна или не, е резултат от количеството на инвестираното в него време.
Нека се върнем на 10-те хиляди часа. Ако инвестираме в дадено нещо по 3 часа всеки ден то това прави малко по-малко от 10 години. Тук много хора ще скочат и ще кажат, че нямат 3 часа, но мога да се обзаложа, че много от тях прекарват повече време пред телевизора.
Та на въпроса. След 10 години искам да видя България пълна с хора, които са взели решение да си изхвърлят телевизорите днес и са започнали да се развиват. Затова с колегите стартирахме инициативата, наречена DevHubOne, която има за цел да обучава ученици в горните класове как да разработват игри и приложения във виртуална реалност. Планираме през есента на 2023-та обученията да станат достъпни и за възрастни.
Благодаря Ви за този разговор. В края, какво послание бихте отправили към нашите читатели?
Каквото и да искате да направите, направете го днес, без значение какво се е случило в миналото и без да мислите какво би се случило в бъдещето, защото може да не е това, което си мислите сега, а да нещо много по-добро.
