Лондон, Ню Йорк и Париж са обявени за най-динамичните и подходящи за живеене градове в света. Това сочи нова класация на световните градове, която подчертава способността на Европа да балансира между устойчивостта и растежа в своите градски центрове.
Индексът „Градове в движение“ на IESE разглежда 183 града в 92 държави и ги класира в девет ключови области: човешки капитал, социално сближаване, икономика, управление, околна среда, мобилност и транспорт, градско планиране, международен профил и технологии.
Индексът се различава от другите индекси по това, че отчита много показатели – над 100 – за всичко – от лесното започване на бизнес до броя на музеите и художествените галерии, скоростта на интернета и времето за придвижване.
Идеята е систематично да се оценява какво прави един град място, където хората искат да живеят и работят. Това е важно не само за качеството на живот на постоянните жители, но и защото местоположението е от съществено значение за привличането на световни таланти, особено сред по-младите поколения.
С какво се отличиха победителите?
Първите 10 града в изданието за 2025 г. са: Лондон, Ню Йорк, Париж, Токио, Берлин, Вашингтон, Копенхаген, Осло, Сингапур и Сан Франциско.
Градовете в Топ 3 се представят особено добре по отношение на човешкия капитал, който включва характеристики като образователни и културни институции. Те имат високи резултати и по отношение на международния профил, който включва показатели от световен интерес, като например брой пътници на летищата и хотели.
Освен в тези две области Лондон затвърждава статута си на глобален център за иновации и развитие на високо равнище, като се отличава и по отношение на управлението и градското планиране.
Столицата на Обединеното кралство е малко по-слаба в областта на социалното сближаване, където заема 20-о място, но това е много по-добре от втория в класирането – Ню Йорк, който заема 127-о място от 183 града в тази категория. Ню Йорк обаче се отличава с икономическите си резултати и се справя много добре с мобилността и транспорта.
В същото време Париж се представя добре по много показатели, включително градско планиране, международен профил и човешки капитал.
Как се справя Европа?
Индексът се изчислява от десетилетие насам и европейските градове постоянно се представят добре. Тази година пет от 10-те най-добри града – Лондон, Париж, Берлин, Копенхаген и Осло – са европейски.
Индексът се коригира постоянно, за да е сигурно, че се измерва това, което е актуално. Например тази година са въведени нови показатели за лидерството на жените, възобновяемите енергийни източници и зелените площи, както и за наличието на пространства за съвместна работа.
Няма една единствена причина за успеха на Европа, но има закономерности. Нейните големи световни метрополии, като Лондон и Париж, предлагат напреднали технологии, международни общности и диверсифицирани икономики в сферата на услугите, технологиите и финансите.
Като цяло те имат стабилни политически системи и разумно градско планиране, както и напреднали възможности за обществен и частен транспорт. Въпреки това, макар и с голямо разнообразие, те страдат и от неравенство в доходите.
Освен тези мегаполиси, в Европа има и голям брой устойчиви и културно оживени градове с различни размери. Всички испански градове, включени в индекса (общо 10, включително Мадрид и Барселона), са част от този клъстер.
Това са зрели икономики, които отдават приоритет на устойчивостта пред бързия растеж, като се стремят да балансират между жизнеността и стабилността. Освен това имат стабилни политически системи, ангажираност с екологични политики и стратегии за градско планиране, които отдават значение на устойчивата инфраструктура, подобряваща условията за живот.
Те се справят добре със социалното сближаване, с високи нива на интеграция и относително ниски нива на неравенство. По отношение на технологиите те са постоянни потребители, но в по-голямата си част не са иноватори.
Интересно е да се отбележи и представянето на северноамериканските градове, което показва, че икономическата мощ и технологичните постижения невинаги водят до по-приятни за живеене метрополии.
Американските градове доминират в икономическите показатели – осем от първите 10 по икономически показатели са американски – но в топ 10 по социално сближаване или околна среда няма нито един американски град.
Ню Йорк, Вашингтон, Сан Франциско, Чикаго и Бостън са в топ 20 – както може да се очаква от градовете с високи доходи, но резултатите им в различните области варират значително.
В същото време развиващите се страни продължават да се борят да пробият в челните класации. В Латинска Америка най-високо класираният град е Сантяго (89-то място), следван от Буенос Айрес (117-то място) и Мексико Сити (118-то място). В Африка Кейптаун (156-то място) е най-високо класираният град. В дъното на класацията са Лагос, Лахор и Карачи.
София е единственият български град, който попада в класацията, като заема 112 място. Българската столица обаче се класира преди гръцката столица – Атина (113), румънската столица – Букурещ (114), сръбската столица – Белград (129) турската столица – Анкара (130) и северно македонската столица – Скопие (140).
Препоръки за градовете
В десетото издание на индекса започва да се наблюдава по-голяма хомогенност на градовете, което предполага, че урбанистите се учат как да се справят със сходни социални, икономически и геополитически предизвикателства. Ето някои и някои препоръки за това как градовете могат да се подобрят допълнително:
- Адаптивно планиране с участието на гражданите: Градовете трябва да възприемат подход към планирането, който е едновременно приобщаващ и адаптивен. Това означава активно включване на жителите, предприятията и организациите в определянето на приоритетите и създаване на механизми за реагиране на неочаквани събития.
- Устойчивостта като основен принцип: Ангажиментът към екологична устойчивост и иновации в градското планиране е от ключово значение. Градовете следва да провеждат политики за намаляване на въглеродните емисии, като например използване на възобновяеми енергийни източници. Стратегиите им трябва също така да отчитат въздействието върху околната среда и готовността за екстремни климатични събития, като горски пожари или наводнения.
- Икономическа и социална устойчивост: За да се справят с икономическото неравенство и липсата на социално сближаване, градовете трябва да прилагат политики, които насърчават икономическото равенство, като например стимули за малкия бизнес и програми за обучение за работа, които подобряват достъпа до заетост. Те следва също така да развиват мрежи за обществена подкрепа, които укрепват социалните връзки и насърчават интеграцията на уязвимите групи.
- Приобщаващи технологии: За да се преодолее цифровото разделение, градовете следва да разработят стабилна технологична инфраструктура, която да осигурява свързаност във всички градски райони и обучение на жителите в цифрови умения. Платформите за отворени данни, които повишават прозрачността и насърчават участието на гражданите, могат да изиграят ключова роля за това.
- Международно сътрудничество: Градовете следва да участват активно в международни мрежи, за да насърчават взаимното обучение и най-добрите практики, както и да си сътрудничат по съвместни проекти.
- Непрекъснато измерване: Показателите са от съществено значение, както за проследяване на напредъка, така и за сравняване с други градове със сходни характеристики. Макар че градовете следва да разработят свои собствени информационни табла със съответните показатели, този индекс може да послужи като първоначална рамка за определяне на ключовите измерения и най-важните показатели.
Източник: The Conversation
