Afranga е българска платформа за инвестиране в заеми. Мисия на компанията е да демократизира сектора на финансовите услуги чрез създаване на ефективна връзка между кредитиращи компании и инвеститори на дребно.
Аfranga прилага иновативен подход към старите правила, за да направи възможно обикновения инвеститор да инвестира в потребителски кредит – клас активи, който преди беше запазен само за институционални инвеститори. Целта на компанията е да се превърне в глобален пазар за инвестиране в потребителски кредити.
Благодарение на многото отличия, които получава за иновации и успешен бизнес, Afranga става втората най-бързо растяща P2P lending платформа в Европа според годишната класация на p2pmarketdata.
Afranga е член на BESCO – Българската стартъп асоциация.
Днес наш гост е оперативния директор на Afranga, Йонко Чуклев.
Здравейте, г-н Чуклев! Радваме се, че днес сте наш гост. Сякаш иновациите са част от Вашето ДНК, участвате в редица интересни и иновативни проекта в България. Разкажете ни повече за Вашия професионален път досега?
Професионалният ми път досега беше крайно разнообразен като още в студентските си години положих основите, за да бъде така. През цялото ми следване в юридическия факултет паралелно четях много странични книги за финанси, бизнес развитие и технологии. Имах голямо желание и с ентусиазъм се включвах във всевъзможни проекти в различни области. На практика кариерата ми започна от позиции като стажант-юрист, младши финансов анализатор, за да премине през позиции като финансов директор на стартъп, зам. председател на сдружение по роботика и да достигне до позицията на оперативен директор на Afranga.
На база на опита си се определям по-скоро като „генералист“ – тоест специалист с познания в няколко области, който често прави аналогии между различните области, комбинира ги и по този начин стига до изводи, водещи до желания резултат.
Винаги чертая паралели между работещите решения в различни сектори, в които съм работил – бързооборотни стоки, роботика, финансови технологии и прочие. Не винаги успешен подход от единия сектор може да се приложи по аналогия в другия, но човек винаги може да почерпи идея за нов продукт, алтернативен бизнес модел, да идентифицира нов пазар или да намери по-ефективен инструмент, който вече е приложен в друг сектор.
Как се стигна до създаването на Afranga? Това е бизнес, който е изключително иновативен за българския пазар. Какви проблеми идва да реши той?
Идеята ни решава проблема с ниските (доскоро често бяха и отрицателни) лихви по инструменти с фиксирана доходност. Цялостната идея за P2P lending бизнеса се ражда в периода около предходната финансова криза, когато британската компания Zopa вижда, че има голям потенциал да се свържат от една страна хората, които имат нужда от кредит и от друга – тези които желаят да финансират кредитите срещу получаване на дял от доходността. Впоследствие този модел на работа се приема и от LendingClub в САЩ, а след 2014 г. става масов и в Европа.
При нас идеята да работим по този иновативен модел започна да се обсъжда през 2020 г., когато видяхме, че има много високо търсене на всякакви алтернативни инвестиции и същевременно компанията ни успява да генерира сериозен интерес в Европа с представянето и резултатите си. Пътят ни от идея до MVP и впоследствие завършена услуга беше доста кратък, за броени месеци успяхме да изградим платформата от нулата и да стартираме проекта в началото на 2021-а година. Оказа се, че има и по-сериозен интерес от очакваното към Afranga, която успяхме да скалираме до втората най-бързо растяща платформа в Европа.
Плодотворна ли е средата в България за създаване и развитие на такъв тип бизнеси и защо?
Този въпрос има две страни. От една страна в България се изгражда една много витална екосистема, която подкрепя нови бизнеси и участниците в нея са много – фондове за рисков капитал, пясъчници за иновации, сдружения и други.
От друга страна, за да се развива иновативен бизнес, ориентиран към краен потребител, той има нужда от ясна и сигурна регулаторна рамка. Има много държави, които се стараят да имат изпреварващи решения и по този начин да привличат иновативните инвеститори. Например, Естония привлече компания за автономни роботи като въведе регулация за роботите за доставки, движещи се със скорост до шест километра в час, Малта стана глобален център за блокчейн технологии като стана една от първите държави, осигуряващи законова сигурност на блокчейн компаниите, а Литва стана европейски финтех хъб, заради своя регулаторен sandbox, специално създадената инфраструктура от Централната банка, както и лесния диалог с регулаторите. За съжаление у нас сме доста пасивни в регулаторните иновации, а проекти като регулаторния финтех сандбокс се забавиха доста.
Работил сте по проекти в Лондон и Ню Йорк. Защо решихте да продължите реализацията си в България и „откраднахте“ ли си нещо от работата Ви там?
Заради емоционалната ми привързаност към България и по-специално към хората у нас, природата ни, кухнята ни, но най-вече – към мечтата страната ни да просперира. Затова чувствам напредъка на България като много по-сериозна награда от голям чек за заплата. Един от най-големите дарители в историята на България – Евлоги Георгиев казва: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно.“ Смятам, че има все повече млади хора, които възприемат същата философия.
Същевременно, ние трябва да работим с целия свят от България и респективно – да се учим от останалия свят. Затова и аз пренесох няколко неща от работата си в Лондон. На първо място – учтивостта. Тя е приоритет не само в английското общество, но и в бизнес средата. Норма е мениджърите в Англия да дават инструкции под формата на учтиви молби или дори просто предложения. Аз също водя сходен стил на комуникация с хората в екипа ни. Също взех от бизнес етикета – независимо дали в офис срещи, фирмени презентации или посрещане на гости на делова вечеря, бизнес етикета в Англия е на световно ниво. Затова го прилагам в дребните неща – дрескод, представяне на партньори, подаване на визитки и други.
Ако имахте възможността да премахнете някоя черта от българския манталитет, коя би била тя и коя бихте запазили със сигурност?
Преди време смятах много отрицателни черти за български „патент“, но колкото повече пътувах по света, толкова повече се убедих, че те не са наши, а се срещат по целия свят. Все пак, една черта, която по-често се проявява у нас и бих променил е липсата на социална дисциплина.
Иска ми се у нас масово да се зачитат обществените норми – да се спазват знаците на пътя, да поздравяваме и да даваме малка усмивка на човека насреща в магазина, кафенето или хотела, да се отстъпва място в градския транспорт на възрастни и бременни, да има уважение от институциите към гражданите и обратното.
От друга страна, чертата, която бих запазил и много ценя е голямото сърце на българина и желанието му да помогне дори и да няма големи възможности. Затова ежегодно ставаме свидетели как хората събират милиони левове в колективни дарителски кампании като „Българската Коледа“, както и в индивидуални кампании, които да помогнат на конкретни хора. Дори помня случай, когато ученици от Професионална гимназия „Цар Иван Асен Втори“ в Асеновград разбират, че тяхна учителка страда от тежко заболяване и организират кампания, в която набират над 340 000 лева, нужни за лечението на учителката им. Ето тези големи български сърца, готови винаги да помогнат, бих запазил на всяка цена.
Кой е най-големия успех и най-големия гаф в работата Ви досега и какви нови неща научихте за себе си след тях?
Ще започна с най-големия гаф. Преди години компанията, в която работех, имаше възможност да стане доставчик на една от най-големите компании в света. Възможността беше невероятна, заради скромния ни пазарен дял. Тогава отделихме много човекочасове, усилия в проучване и срещи в различни държави, за да подготвим перфектното предложение, на което не може да се откаже.
Предоставихме план и срокове за имплементация, конкурентни цени, отлично разбиране за естеството работа, имахме ясна диференциация защо решението ни беше по-добро и как то е съвместимо с вътрешните процеси на клиента, както и ясни процедури за контрол и поддръжка. В един прекрасен слънчев следобед получихме отказ. Обратната връзка беше, че предложението ни е било най-доброто от оперативна и финансова гледна точка, но сме пропуснали да опишем биографични детайли за delivery екипа, което е наложило отказ по техните критерии.
След този случай знам, че най-големият успех е да чуеш „да“ от клиент. Затова всеки път, когато чуя „да“ – независимо от размера на сделката, винаги го чувствам като голям успех.
Мотивацията е изключително важна част от пътя към успеха, но много често се случва да я губим по неравностите му. Вие как поддържате Вашата?
Като цяло, ключът към това да останa мотивиран е в няколко неща – да си поставя ясни цели, да работя в подкрепящ екип, да правя почивки, когато не съм в кондиция и да празнувам успехите си и тези на екипа.
Освен това, много е важно човек да поддържа енергията си, фокуса си и тонуса си високи. Поне за мен най-добрата „енергийна напитка“ е 3 литра вода на ден, най-доброто „хапче“ за фокус са 7 – 8 часа сън, а най-добрата „гаранция“ за тонус са 30-45 мин. спорт.
Кой е най-важния урок, който научихте през годините и който бихте предали на тези след Вас? Как една добра идея може да се развие в успешен бизнес?
Ако сте предприемач или управител на компания, много седмици ще отделяте 100% от времето си да продавате. Продавате идеята си на инвеститори, продавате продукта си на клиенти или продавате визията на собствените си служители. В тежките дни често ще продавате отново и отново идеята дори и на самите себе си. Многото задачи водят и до много напрежение. Затова и много хора прегарят в този процес.
При предприемачеството всичко е на вашите плещи. Но предимно продажбите. Вие продавате личността си, автобиографията си, постиженията си, платформата си, опита си и т.н. Много помага да сте комуникативни и представителни в този процес.
Затова и един от най-важните уроци, които научих, е високата стойност на партньорствата и култивирането на добри отношения. Отнася се за всички отношения – от тези с обслужващия ви банкер, през наемодателя ви, нотариуса, та чак до тези с други предприемачи и експерти, с които не изглежда да имате общи делови интереси на пръв прочит. Създаването на партньорства води до нови прозрения, споделени ресурси и възможности.
Една идея може да се развие в успешен бизнес, когато човекът зад нея има ясна визия какво иска да постигне, но и когато е отворен за обратна връзка и е склонен да прави промени въз основа на нуждите на клиентите и пазарните тенденции. Винаги трябва да си даваме ясна равносметка дали идеята и работата ни по нея дава правилния резултат. Желателно е това да се измерва по обективни критерии като ръст на приходи, придобити нови клиенти или задържани съществуващи такива, пазарен дял и др.
Също, според моя опит една идея израства успешно, когато познаваме отлично „икономиката“ зад продукта ни. Например, ако продаваме лимонада трябва във всеки един момент да знаем: каква е себестойността на бутилка, каква част от производствения ни капацитет е зает, колко лимонади и сходни напитки се продават на пазара ни, колко ни струва да придобием нов клиент чрез реклама в социалните мрежи или провеждане на дегустация в супермаркет, колко продажби ще целим през следващия месец, през следващата година, както и куп сходни въпроси.
Благодаря Ви за този разговор. В края, какво послание бихте отправили на нашите читатели?
Бих повторил едно послание от Иван Хаджийски, който за мен е най-задълбоченият изследовател на българскaта душевност. В творбата си „Оптимистична теория за нашия народ“, той пише следните хубави редове:
„Изходът е един: България трябва да стане богата, благоденстваща и щастлива, но – за всички. Тогава целият български народ ще разгърне скритите си сили и ще си създаде в новата история място и участ, каквато заслужават неговият устрем, неговите амбиции, неговото трудолюбие и неговата прекрасна земя.“
Така че се надявам новата година да донесе много възможности за разгръщане на силите на читателите на Лидер.БГ и да имат една благоденстваща и щастлива 2023 година.
