Революционно проучване разкрива, че Нептун и Уран споделят изненадващ зеленикаво-син оттенък, предизвиквайки традиционните възприятия за цветовете на ледените гиганти.
Наскоро публикувани изображения предизвикват дългогодишното възприятие за наситения лазурен оттенък на Нептун и бледоциановата външност на Уран. Изследването, ръководено от професор Патрик Ъруин от Оксфордския университет, разкрива, че тези два ледени гиганта имат по-сходен нюанс на зеленикаво-синьото, отколкото се смяташе досега.
Исторически погрешни схващания: Влиянието на Вояджър 2 върху цветовото възприятие
Погрешното схващане относно цветовете на Нептун и Уран произхожда от изображения, заснети през 20-ти век, предимно от мисията на НАСА, Вояджър 2.
Тези изображения, записани в отделни цветове и по-късно повторно комбинирани, за да образуват съставни цветни изображения, не винаги са били точно балансирани. Професор Ъруин обяснява: „Въпреки че изкуствено наситеният цвят беше известен по това време сред планетарните учени – и изображенията бяха пуснати с надписи, обясняващи го – това разграничение се изгуби с течение на времето.“
В неотдавнашното проучване изследователите са използвали данни от спектрографа за изображения на космическия телескоп Хъбъл (STIS) и спектроскопичния изследовател (MUSE) на много големия телескоп на Европейската южна обсерватория. Обработвайки всеки пиксел като непрекъснат спектър от цветове, екипът постига недвусмислено определяне на истинския видим цвят на Уран и Нептун.
Повторното балансиране на съставните цветни изображения от Вояджър 2 и широкообхватната камера 3 на космическия телескоп Хъбъл разкрива, че и двете планети показват подобен нюанс на зеленикаво синьо. Нептун обаче показва лек намек за допълнително синьо, приписван на по-тънък слой мъгла.
Проучването не само коригира погрешните схващания, но също така дава представа за промените в цвета, наблюдавани в Уран по време на неговата 84-годишна орбита около Слънцето. Чрез сравняване на изображения с измервания на яркостта, записани от 1950 до 2016 г., изследователите откриват, че Уран изглежда по-зелен по време на слънцестоенето и по-син по време на равноденствията.
Patrick Irwin
Разбиране на уникалното въртене на Уран
Необичайното въртене на Уран играе решаваща роля в промените в цвета му. Изследователите разработват модел, сравняващ спектрите на полярните и екваториалните региони, разкривайки, че полярните региони са по-отразителни при зелени и червени дължини на вълните.
„Качулка“ от постепенно сгъстяваща се ледена мъгла, вероятно съставена от частици метанов лед, допълнително обяснява по-зеления вид на Уран по време на слънцестоенето.
Д-р Хайди Хамел от Асоциацията на университетите за изследване на астрономията (AURA) приветства проучването, заявявайки: „Това всеобхватно проучване трябва най-накрая да сложи край на двата проблема“. Професор Лий Флетчър подчертава важността на земните изследвания за разбирането на Уран и Нептун, поставяйки основата за бъдещи мисии.
Бъдещо изследване: Наследството на Вояджър и отвъд него
Проучването подчертава потенциала на ледените гиганти като дестинации за бъдещи роботизирани изследователи.
„Мисията за изследване на системата на Уран – от нейната странна сезонна атмосфера до разнообразната колекция от пръстени и луни – е висок приоритет за космическите агенции през идните десетилетия.“
„Базирани на Земята проучвания като това, показващи как външният вид и цветът на Уран са се променили през десетилетията в отговор на най-странните сезони в Слънчевата система, ще бъдат жизненоважни за поставянето на откритията на тази бъдеща мисия в техния по-широк контекст.“
В заключение, сътрудничеството между Кралското астрономическо общество и Оксфордския университет може да е коригирало погрешните схващания – но разбира се, само времето ще покаже. Най-малкото е предоставило ценна представа за динамичните характеристики на тези далечни ледени гиганти.
Източник: InterestingEngineering
