Автор: Радина Иванова
Българската шевица – код, магия и молитва в конец
Какви сили стоят зад българските шевици? Какво е закодирано във везбата на носиите ни – красота или защита, украса или древна магия?
Българската шевица не е просто изкуство. Тя е шепот на душата, молитва към небето, пазител срещу злото. Ако човек успее да вникне дълбоко в същността му, ще види много повече от разноцветни конци и геометрични фигури. Шевиците имат много древен произход още от преди новата ера, по-точно от Бронзовата епоха. Историците определят траките за първи във везбената култура.
Везането започва с появата на тъканта и тъкачеството, използвани за направата на дрехи. Преди това хората са носели кожи и са рисували по телата си същите мотиви като при шевиците. Шевиците са наследници на праисторическите татуировки. Дори са се поставяли на сходни места по тялото, където после са се везали по дрехите.
Основната функция на шевиците е да пазят от лошите сили в невидимия свят. Във всяка фигурка, във всеки конец е вплетен свят от символи и енергии, които се предават от майка на дъщеря, от род на род.
Нашите предци вярвали, че шевицата защитава духа и тялото ни, което е дом на божествения свят вътре в нас и трябва да го пазим. Не случайно шевиците са се извезвали около отворите на дрехите, там, където може да проникне зло: на края на ръкавите, по бието, на деколтето, краищата на полите, около шията и върху слънчевия сплит. Ще ги намерите върху кърпи за главата, на ръба на фустата и дори по пояса.
Обяснимо е – така изпълняват своята важна защитна функция като описват видимите граници на тялото и го пазят от зли енергии, вмешателства и тежки болести.
Без шевици са децата, които още не са навлезли във възрастта на съзряването. Смятало се, че децата са по-близко до онзи свят, от който идваме и в който отиваме и нямат нужда от тази защита, докато не съзреят до функцията си да продължат рода.
Отново със същата защитна функция е поставянето на тези символи по домове и храмове – около вратата и прозорците, за да не влезе нещо лошо от външния свят.
Как става защитата? – Тези древни божествени символи улавят злите сили и ги трансформират в добра енергия. Предците ни са вярвали, че нашият живот е цикъл. Нито раждането е начало, нито смъртта е край. Шевиците са символ на точно тази духовна енергия и вяра.
За всеки етап от живота на човека символиката на шевицата е различна. Според богатата украса можело да се определи социалния статус, семейно положение, йерархия в дома. Българските шевици освен красиви носители на традиция, носят дълбока символика чрез цветовете си. Всеки цвят в шевиците има свое специфично значение:
🤍 Бялото – е най-мощният цвят – точно както в природата бялото е съчетание от целия спектър от цветове. Символизира духовния нематериален свят, чистота, младост, невинност и божествена светлина.
❤️ Червеното – кръв, любов, страст, създаване на живот, майчинство. Пази от уроки и магии.
💙 Синьото – цвета на мира, достойнството и покоя. Символизира небето, морето и надеждата за по-добро бъдеще.
💛 Жълтото – носи топлина и оптимизъм. Асоциира се със слънцето, светлината и радостта.
💚 Зеленото – свързано е с природата, плодородието и обновлението. Изразява връзката на човека с природния свят и надеждата за вечния живот.
🖤 Черният цвят олицетворява Майката земя, нейната стабилност и сигурност.
В шевиците ни няма негативни символи, вредящи на носителя им. Всички са насочени да действат срещу недоброжелателни сили и намерения.
Шевиците могат да се четат. Те разказват цели истории. Една и съща история може да бъде разказана по различен начин през призмата на четящите ги.
Старите майстори споделят, че везмото е познание, което се предава от сърце на сърце, от душа на душа, от майка на дъщеря. Да се навлезе в света на шевиците е дълъг път. Но само така те могат да бъдат разчетени правилно. Затова не се гледа с добро око на интерпретациите върху стари, установени модели. Добавяйки им елементи, защото това коренно променя не само визията им, но и символиката. Затова хората, които се занимават с везмо, създават свои собствени модели, а не преработват старите.
Кодове и символи в българските шевици и какво е значението им?
Символиката на шевиците, които се правят върху дрехите на българите в по-стари времена, са пряко свързани със земния живот на този, който ще носи дрехата. Плодородието, дълголетието, здравето и защитата от зли сили са основните символи както върху мъжките, така и върху женските носии.
Везбената култура е свързана с духовното, със силите извън човешките възприятия. А силите зад шевиците са добри сили, свързани с древни божества, стилизирани върху тъканите.
Най-често срещаното праисторическо божество е Богинята майка и нейните наследнички. Символът на богинята-майка е стилизирано изображение на раждаща жена и се свързва с идеята за плодовитост.
Често се срещат Слънцето и Луната, изразени в зооморфни фигури.
Дървото на живота – това е стилизиран символ на света, като короната му е небето, стеблото изразява земята, а корените са домът, в който живеят демоните. Композицията може да бъде абсолютно симетрична, както и наклонена в една посока. Представя идеята за връзката между земния (материален) и небесния (духовен) свят. Това е един от често срещаните мотиви в българския фолклор. Двата основни клона на дървото символизират двамата родители. Използва се фигурата квадрат, който представя божествената сила. Защото само с нейна помощ двама създават семейство и от това започва нов живот. На Дървото на живота може да са извезани плодове. Дървото на живота се извезва на женската риза в знак, че едно момиче вече е мома за женене. С него бележи нов етап от живота си и има право да украсява дрехата си с тази шевица до старостта си.
Елбетицата – магичният символ на прабългарите. Елбетица се явява централният плод в Дървото на живота. Представлява два кръстосани кръста с допълнителни фигури, изобразяващи осемте посоки на света. Символизира кръговрата на живота. Тази фигура се среща и в изкуства от Древен Китай, Древен Египет и др. Има защитен характер. С течение на времето защитният характер на Елбетицата се преплита с естетичния и така тази везба се превръща в неизменна част от декорацията на българските народни носии от всички фолклорни региони.
Космическата костенурка /Картата на „небето”/ „Възел на щастието” – символизира дълголетието и мъдростта на животното и обяснява възприятието на предците ни, които вярвали, че Земята лежи върху гърба костенурка. Небесната костенурка е еквивалент на източната мандала (т.нар. карта на Вселената). Тя показва и посоките и символизира свещеното за прабългарите число 9.
Петлето – символ на мъжката сила и на слънцето, предвестник на новия ден – като ново начало.
Свастика – Думата свастика идва от санскрит „су-асти“ и означава „да бъде добро!“. Символизира слънцето, което раздава лъчите си на света и от тях се ражда живот. Свастиката в българската шевица е древен символ с множество положителни значения като плодородие, успех, благоденствие и късмет, свързан с култа към славянския бог на слънцето и огъня Сварог. Той се е използвал и като магически елемент за предпазване от „зли очи“ и болести.
Маказ – Мотивът Маказ е популярен родов знак, съставен от два обърнати триъгълника, чиито върхове се докосват. В тази шевица е заложена идеята за хармония, равновесие и баланс. Използва се като символ на сродяването на две фамилии и годежът между младите.
Везбата има разновидност, наречена Голям Маказ. Този знак се различава, с това че върховете на двата триъгълника не се докосват, а са сплетени, символизирайки сватба.
Канатица – символизира семейството. Тя носи хармония, равновесие, спокойствие. Символ на вечния живот и безкрайността, със значение „криле“. Представлява надграден Маказ – към основният символ се добавят два по-малки триъгълника от двете страни, символизиращи появата на децата в новото семейство.
Разновидностите, които съществуват илюстрират разрастването на семейството.
Голяма Канатица – прибавят се още един се една двойка нови триъгълници, символизиращи появата на ново поколение (внуци).
В България този символ се среща както във везбата, така и в килимарството и грънчарството. Когато се изработва, се нарича на рода и семейството. Във времето този символ се е разпространил из цял свят.
Етнографското изкуство е процес на предаване на родова памет, на знания, наследени от предците. Шевицата, извезана от сръчните женски ръце, съхранява тази родова памет. Във везаните дрехи и вещи се разказва историята на семейството, на рода, на народа, на земята, изпълнени с много старание, усет и мисъл да носят не само красота в ежедневието, но да споделят и мъдростта, натрупана във времето.
Шевицата е код, магия с много символи и е един от лесните начини да общуваме с корена си, с миналото и предците си. А вие пазите ли шевици от бабите и майките си? А може би знаете да ги създавате сами? Споделете – нека заедно събудим тази магия.
