Какво следва? – интервю с Николай Василев

Николай Василев
Николай Василев

Николай Василев е управляващ партньор в Експат Капитал, най-голямата независима компания за управление на активи в България. Бил е член на две правителства на Република България, като последователно е заемал позициите на заместник министър-председател и министър на икономиката (2001-2003 г.), заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията (2003-2005 г.) и министър на държавната администрация и административната реформа (2005-2009 г.). Преди това е бил старши вицепрезидент в Lazard Capital Markets – Лондон (2000-2001 г.), както и асоцииран директор на UBS (UBS Warburg Dillon Read) в офисите на компанията в Токио, Ню Йорк и Лондон (1996-2000 г.), където работи в сферата на акции и развиващи се пазари. Работил е също така като данъчен консултант в Coopers & Lybrand – Будапеща, Унгария (1993-1994 г.). Николай Василев има магистърска степен по международна икономика и финаси от Университета Brandeis (САЩ) с обменна програма в Университета Keio (Токио, Япония), както и бакалавърски степени от Щатския университет на Ню Йорк (САЩ) и Университета за икономически науки в Будапеща (Унгария). От 1999 г. той притежава степен CFA (сертифициран финансов аналитик). Владее английски, унгарски и руски език, има базови познания по френски, немски и японски. Член е на Управителния съвет на Българската CFA асоциация. Автор е на три книги – „Енергия“ (2009 г.), „Меню за реформатори“ (2014 г.) и „Кариера или не“ (2018 г.).

Всички експерти единодушно предричат тежка икономическа криза. Каква е вашата оценка? Какво ни предстои?

Много е вероятно голямата част от кризата вече да се случи, защото по света се получи спад на икономиката с мащаби, които като икономист не предполагах, че изобщо са възможни. Най-големите рецесии, които сме виждали, и тези, по времето на които не сме били родени, са много по-малки от това, което се случи през второто тримесечие на 2020г. В Щатите – над 32% спад, Великобритания – над 20%, в цяла Европа – над 10%, а в облагодетелствани страни като България – само 7%. Това звучи, сякаш сме спечелили някакъв мач. Ако беше ме попитал някой преди година, какво трябва да стане на планетата, за да има такива резултати, щях да кажа първо, че това е невъзможно. Второ, че трябва някакъв вид война, дано не ядрена. И трето, вероятно, че са слезли някакъв вид извънземни и животът е спрял, а то се оказа някаква пандемия, за която не сме предполагали. Сега, трудно е да се каже какво ще стане от тук нататък, защото най-големият въпрос е медицински. Тук виждам три варианта:

Единият, най-лошият – нова вълна, която да е по-тежка от първата, и по целия свят започват да се заразяват повече хора, държавите затварят отново, изолация, липса на пътуване, спира се движението и т.н. Тогава икономически  може да има по-лоши резултати за четвъртото  тримесичие, отколкото през второто. Надяваме се да не стане така.

Вторият вариант е положителен. Открива се скоро ваксината, която всички очакват, тя проработва и след което сякаш горе-долу нищо не е било, все едно е имало малка буря и животът продължава нормално. Не съвсем, но почти както е било преди пандемията. Като наблюдавам резултатите на финансовите пазари, по света и най-вече в САЩ смятат, че това е случаят, тоест, че всичко ще се размине много бързо.

Много е вероятно всъщност нито едно от двете да не се случи. Първо – ваксина може да не бъде намерена скоро, второ, дори и да се случи, това не означава, че всички ще оздравеят с магическа пръчка. Независимо, че може да има ваксина и да няма голям медицински проблем повече, трябва да осъзнаваме, че най-голямата промяна не е в белите дробове на хората, а в тяхното поведение на икономически потребители –пътуват по-малко, опасяват се за бъдещето, потребяват по-малко, страх ги е. Това дава различни икономически резултати от тези през миналата година.

Моята прогноза е по-скоро, че няма да е розовият вариант, а комбинация от наличие на медицински проблем дълго време и променено поведение на хората.

Ако трябва да погледнем в национален контекст, как ще коментирате икономическата ситуация в България?

Първо, България не се различава много от целия свят. Има пандемия по света – има пандемия и в България. Има ли рецесия по света, има и в България. На мен ми харесваше ситуацията в България през първата половина на 2020г. в две насоки.

Първата е, че понеже започнахме с мерките и изолацията по-рано, имаше и доста по-малко жертви и заболели в България, отколкото по света. Това е добре, защото ние клиширано смятаме, че България обикновено не се справя добре. Ако трябваше да познаем, дали ще се справим по-добре от Западна Европа, щяхме да кажем убедено – по-зле. Както видяхме, се случи обратното.

И второ – бях много приятно впечатлен от резултатите във финансово отношение, понеже България не започна неразумно да харчи наред, както направиха редица други държави, без да постигнат по-добри резултати. Някои държави харчеха невероятни суми – 10-20% от БВП, а постигнаха по-голям спад. Това е интересно явление, което трябва да се коментира в бъдеще. България с дисциплина постигна добри резултати, изразени в по-малък спад от другите страни. Аз винаги съм бил поддръжник на този вариант. България е една от малкото, да не кажа единствената, която има излишък за първите 6 месеца на годината. Ако това беше олимпиада, ние щяхме да сме със златен медал. Казвам го напълно сериозно. И това е правилната позиция, защото през тази година, много от картите в света ще се пренаредят в икономически план и то в лош смисъл. Много държави, които бяха бюджетно зле, сега ще бъдат на ръба на фалита. И това са всички държави от Южна Европа, сред които не е и България. Оценявам положително липсата на харчене през първата половина на годината. Втората година на половината, вследствие на протести и други вътрешни причини, България започна да отстъпва и на двата фронта. Медицински се влошават нещата, макар и не драматично. Второ, ние започнахме да харчим повече отпреди, без това да дава положителен ефект. И все пак, позитивното е, че не сме се отпуснали да харчим като другите. Ситуацията не е отлична, но не е лоша и в бюджетно отношение сме сравнително добре.

Според вас какви мерки трябва да бъдат взети, за да се ограничат последствията от пандемията за българския бизнес?

За да потърсим разумен отговор, трябва да анализираме кой е пострадал от тази криза. За съжаление, не виждам в обществото да се коментира този въпрос. Повечето хора някак си приемат като клише, че каквито и мерки да се приемат, да ги считаме като борба с кризата. Да видим в България кои не са пострадали. Нито един човек, който получава парите си от държавния бюджет, не е пострадал. Не само, че не е пострадал, а 100% от тези хора са доста по-добре от миналата година. Пенсионерите получиха увеличение с около 6,7% на пенсиите тази година. Заплатите в публичния сектор се вдигнаха с 10% през тази година. И много други плащания са вдигнати. Всички хора в публичния сектор получават повече пари от миналата година. И това е в година, в която не само няма скромен растеж като през миналата, а има много голям спад. В година, в която всички трябва да са по-зле, половината население, което получава доходи от бюджета, е по-добре.

По тази причина не одобрявам действията на правителството от последните седмици, защото неговите усилия не са да се стимулира икономиката в период на криза, а по-скоро да се купува подкрепа с държавни пари. Какво направи правителството? Първо се дава още на пенсионерите, въпреки че пенсионерите вече бяха по-добре от миналата година. И да уточня – не казвам, че пенсиите в България са високи, но и заплатите на всички хора не са. Според мен е неправилно на първо място да се отделя внимание на пенсиите. Последните над двадесет години във всичките ми качества съм бил от малкото хора, които се осмеляват да кажат това. Много е непопулярно да се застъпва тезата, че не трябва да се увеличават пенсиите. Аз не се притеснявам да го казвам. Но не че не трябва да се увеличават, а че първо други неща трябваше да се направят.

Освен че имаше 10% увеличение на заплатите в публичния сектор, после се реши с 30% да се вдигнат заплатите на част от държавната администрация. За мен това не е справедливо спрямо истински пострадалите от кризата. Това са всички в частния сектор.

В частния сектор има спад на икономиката вероятно от 7% тази година. Второ, има загубени под 100 000 за сега работни места, но не знаем колко ще бъдат в края на годината. Има понижаване на заплатите, както в сектор туризъм, така и в други сектори. Има опасност много фирми да затворят, продажбите да намалеят, да се провалят международни доставки. Ето това са секторите в икономиката, които трябва да бъдат подкрепени. Не знам дали вашият читател вижда логика, но аз силно го вярвам. Трябва да бъдат подкрепени тези, които са пострадали, които са по-зле от миналата година и от чиято работа зависи рестартирането на икономика. А не това виждаме през последния месец.

Как оценявате мярката 60/40?

Що се отнася до мярката 60/40, лично я подкрепям, както беше предложена. Трябва ли да се подкрепят работни места в опасност– отговорът е да. Това трябва да се прави, вместо да се вдигат заплати в публичния сектор. Трябваше ли държавата да плаща 100% от заплатите? – не. И аз искам така да стоя вкъщи, да гледам телевизия и някой да ми плаща цяла заплата. И всички са доволни – и работникът, и фирмата. А какво да кажат останалите работещи, които работят може би повече отпреди и дори им е по-трудно отпреди. Работят и плащат данъци съвестно, а някой друг да стои вкъщи и да получава 100% от възнаграждението си, не е добро решение.

След като държавата започна да плаща и осигуровките, мярката стана по-скоро 67% на 33%, но фирмата все пак носи някаква отговорност и плаща 1/3, като пази работните места. Това на мен ми се вижда като сравнително добър баланс и добра мярка. И това е едно от нещата, които държавата може и трябва да направи. Но от там нататък, аз съм от хората, които смятат, че държавата не може да направи почти нищо друго, а и не трябва. Защото ако държавата харчи повече пари, основен резултат от това е, че хората се стимулират да не работят, а не е това целта. Трябва да се направи така, че фирмите да работят. Според мен, вариантът за България , който беше до юли, беше по-добър: пестим от бюджета, не раздаваме на всеки, който поиска, и резултатът, който виждаме, е по-добър от този в Западна Европа.

Какви съвети бихте отправили към българските предприемачи?

Смятам, че предприемачите са едни от най-важните хора в българското, а и във всяко друго общество. Не всеки човек може и иска да бъде предприемач – да поема рискове, да се занимава с бизнес, да създава работни места. Обществото, било то с криза или без, винаги трябва да подкрепя своите предприемачи и своя бизнес. Ако питате кого най-много трябва да подкрепя обществото, това са младите, образовани инициативни и предприемчиви хора. Трябва да се борим със зъби и нокти тези хора да останат в България. Правителството всеки ден, когато става и мисли какво да прави, на първо място трябва да мисли за бизнеса. България е добро място за бизнес. Има някои проблеми, но повярвайте и в другите страни ги има. Тук има добър климат, добре образовани хора, които могат да бъдат качествени служители. Тук е мирно и спокойно, защото сме член на НАТО и ЕС, а едно от най-големите ни предимства е, че имаме едни от най-ниските преки данъци в света. Това е благодат, която човек не оценява, когато я има, но страшно би оценил, ако случайно я загуби. Най-лошото, което могат в бъдеще да направят управляващите, е да променят това. И сега много млади хора искат да напуснат, а тези, които са заминали, трудно се връщат. Ами ако и ниските данъци им отнемем, които са едни от най-добрите в Европа!? Какво ще остане в списъка с аргументи, за това да се върнат!

И все пак, съветът ми към предприемачите е да не се занимават много с това какво прави държавата. Да се фокусират върху бизнеса. Спомням си един доклад на Световната банка, който сочи, че в България най-добре се развива бизнесът на онези, които нямат нищо общо с държавата. Тези, които не се занимават с фондове и с обществени поръчки. И аз, след като излязох от политиката, вече 11 години съм в частния сектор: без обществени поръчки. Чувствам се много добре в този смисъл и смятам така да се пенсионирам – без обществени поръчки и без публични средства. Според мен в България има добри условия за правене на бизнес за тези, които искат и разбират какво правят. По-добре е човек да се стегне и да работи, а не да очаква някой друг да му решава проблемите.

И за финал: какво послание бихте отправили към читателите на Лидер.БГ?

Много се радвам, че има подобен нов сайт! Това е отлично, вие самите сте предприемачи и активни хора, които искат да правят положителни неща. Пожелавам Ви успех, и да не се предавате, и да се борите. На вашите читатели – поздравявам ги, че имат още един интелигентен и алтернативен източник на информация и мнение. Това в една демокрация и пазарна икономика винаги е много полезно! А на всички от варненския край им желая успешно преплуване на тази много особена година!

 

Интервю на Сергей Петров – Араджиони с Николай Василев