Басейнът Атабаска в северната част на провинция Саскачеван в Канада е находище на висококачествен уран, който може да помогне на северноамериканската страна да играе важна роля като доставчик на гориво през следващите десетилетия.
За разлика от други доставчици на ядрено гориво, Канада може да работи на „едно гише“, като добива уран от мините и го обогатява за реакторите за ядрено делене, се казва в доклад на BBC.
Неотдавнашното нарастване на търсенето на чиста енергия отново привлече вниманието към технологията на ядреното делене като потенциален подход за генериране на енергия с ниски въглеродни емисии.
За разлика от други разработвани технологии, технологията за ядрено делене се е доказала като мащабируемо и рентабилно решение за задоволяване на енергийните нужди.
Канада е вторият по големина производител на уран в света. По данни от 2022 г. страната е регистрирала 7 400 тона производство на уран от своите мини. Тази цифра обаче все още е около една трета от произведеното от Казахстан през същата година. Това обаче може да се промени през следващите няколко години.
Възходът на Канада до №1
Тъй като държавите се стремят към нулеви нетни емисии през следващите десетилетия, има спешна нужда да се спре употребата на изкопаеми горива. Докато проектите за възобновяема енергия се увеличават, държавите удвояват усилията си и чрез инвестиции в ядрена енергия.
По последни данни Китай възнамерява да изгради над 100 нови ядрени реактора през следващото десетилетие, а ЕС и САЩ също обръщат поглед към тази добре позната технология.
На проведената през миналата година конференция COP28 две дузини държави заявяват, че ще утроят производството си на ядрена енергия до 2050 г., което създава търсене на ядрено гориво. Тъй като Казахстан не обогатява урана, който добива, страните са зависими от Русия и Китай за обогатен уран за своите ядрени реактори.
Канада разполага с технологично ноу-хау за доставка на обогатен уран. Тя също така предоставя алтернатива на държавите, които не желаят да търгуват с Русия или Китай, но все пак се нуждаят от ядрено гориво.
Урановите мини в басейна на Атабаска имат запас от висококачествен уран, а през последните години минната дейност се активизира, като старите мини се отварят отново, за да се подобри добивът, се казва още в доклада на BBC.
Препятствия по пътя
След пускането в експлоатация на допълнителни мини приносът на Канада към световните доставки може да нарасне от 13% на 25%, което ще я превърне в предпочитан доставчик за САЩ, ЕС и много други държави.
Но технологията за ядрен разпад има и своите противници. Инциденти като този в японската АЕЦ „Фукушима“ все още са пресни в съзнанието на хората, а експлоатацията на атомните електроцентрали все още не е безрискова. Миналата година Германия поетапно затвори своите атомни електроцентрали.
Друг проблем са финансите. Проектите за ядрена енергия са с дълги срокове за изпълнение, а превишаването на разходите е често срещано явление, когато централата най-накрая започне да функционира. През 2021 г. щатът Ню Йорк извежда от експлоатация единствената си атомна електроцентрала поради високите оперативни разходи.
Дори минните дейности не са безотказни от икономическа гледна точка. Самата Канада в миналото е била свидетел на бум на ядрените доставки. Докладът на BBC напомня, че през 1982 г. „Ураниум Сити“ прекратява дейността си заради високите разходи и ниското търсене на уран.
Дали този път ще бъде различно? Само времето ще покаже.
Източник: InterestingEngineering
