Китай може да ускори развитието на проекта Zhuri „Chasing the Sun“ (В преследване на слънцето) – амбициозен план за изграждане на космическа слънчева електроцентрала.
Ако Китай успее да реализира този проект, технологията би могла да предложи неизчерпаем източник на чиста енергия, като същевременно превърне разрушителните бури в управляеми метеорологични явления.
И не само това – експерт твърди, че тя би могла да зарежда сателити и друга космическа инфраструктура.
South China Morning Post (SCMP) наскоро съобщава, че пътната карта на проекта включва голям орбитален тест през 2030 г., способен да генерира един мегават енергия.
За да постигне целта си за 2030 г., Китай ще трябва да сглоби орбитална структура, която тежи повече от Международната космическа станция.
План за преследване на слънцето и спиране на бурите
Без облаци и нощни цикли, космическите слънчеви панели са около 10 пъти по-ефективни от наземните панели.
Крайният план на проекта предвижда масивна, широка един километър кръгла електроцентрала в геостационарна орбита, на 36 000 километра (22 370 мили) над Земята.
На тази стратегическа височина съоръжението ще може да генерира електроенергия от порядъка на гигавати, осигурявайки постоянен и висококапацитетен поток от чиста енергия към планетата. Технологията се разработва както за пренос на енергия, така и за климатична интервенция.
В неотдавнашна статия за People’s Daily, Дуан Баоян, професор в университета Xidian, отбелязва, че високочестотните микровълнови лъчи, използвани за пренос на електроенергия, могат да бъдат пренасочени.
Например за загряване на атмосферната влага по време на бури. Тази целенасочена топлинна енергия може да наруши регионалната циркулация на въздуха, което теоретично ще позволи на учените да „укротят“ интензивността на тайфуните или да ги отклонят от уязвимите крайбрежни райони.
„Ако енергийната мощност бъде достатъчно висока, тя би могла да промени регионалната атмосферна циркулация и да окаже влияние върху интензитета и траекторията на тайфуните“, заявява Баоян, главният учен по проекта. Това обаче трябва първо да бъде доказано.
В допълнение към целите си, свързани със Земята, станцията е замислена като „космическа батерия“, способна да зарежда безжично сателити, бъдещи космически станции и сонди за дълбокия космос.
С непрекъснато електрозахранване в орбита, тази технология би могла да удължи живота и обхвата на изследователските мисии, като бъдещи лунни бази и глобални космически интернет мрежи.
Предизвикателства пред проекта
От стартирането си през 2013 г. проектът преминава от теория към конкретни постижения, подкрепени от 75-метрова наземна тестова кула, построена през 2022 г., за да симулира пълния цикъл на преобразуване на слънчевата енергия в микровълнова.
Последните технически постижения включват способност за предаване „един към много“ – позволяваща на един лъч да захранва едновременно няколко движещи се цели. Екипът също така прави подобрения в прецизността на лъча и миниатюризацията на хардуера.
Тези подобрения са ключови стъпки към превръщането на огромното оборудване в по-леко и по-ефективно за реалистично използване в космоса.
Пътят към „укротяването“ на тайфуните обаче е изпълнен с рискове. Критиците посочват, че микровълнов лъч с мощност от гигават е по дефиниция високоенергийно насочено оръжие. Ако лъчът се отклони дори с една десета от градуса, той може да изгори електрониката на преминаващите спътници или да предизвика електрически разряди в и без това пренаселената ниска околоземна орбита.
Глобалната надпревара се засилва. Докато Китай разполага със 75-метрова тестова кула, Caltech успешно предава енергия в орбита, а Япония продължава своите активни изпитания.
С понижаването на разходите за изстрелване, космосът вече не е само за наблюдение, а и за масивна инфраструктура, която да отговори на нуждите от чиста енергия и много други.
И ако Дуан Баоян е прав, тази технология може скоро да ограничи разрушенията, свързани с бурите.
Източник: InterestingEngineering
