Можем да видим неща, които никога не сме виждали преди.
Девет месеца след изстрелването му всяко малко нещо, което прави космическият телескоп James Webb (JWST), се превръща в топ новина. Сравнение на изображенията на Юпитер, направени от този телескоп и добрия стар Хъбъл, ни показва защо новоизстреляният телескоп е толкова специален, съобщава Business Insider.
Общоприето е мнението, че космическият телескоп Джеймс Уеб е заместител на космическия телескоп Хъбъл. НАСА обаче не е похарчила 10 милиарда долара и не е изпратила телескоп на милион мили от Земята само, за да може да прави снимки на космоса с друга камера.
Използвайки знанията си от мисията на Хъбъл, НАСА гарантира, че JWST „отива отвъд“ това, което Хъбъл е направил досега, както буквално, така и по отношение на дължините на вълните, които може да улови.
Миналия месец бяха представени изображенията на Юпитер, направени от JWST, и как те показват детайли, които никога не сме виждали преди. Ярко оцветените полярни сияния и плътните облаци изглеждат страхотно на това изображение.
Въпреки това, за да се види превъзходството на тези заснемания, трябва да се сравнят изображенията с тези, направени от Хъбъл.
Полярните сияния на Юпитер
Полярните сияния са обичайна гледка близо до полюсите на Земята и тъй като Юпитер също има атмосфера, не е изненадващо, че най-голямата планета в Слънчевата система също има подобен феномен, с който да се похвали.
Астрономите се заинтересуваха да видят как изглеждат полярните сияния на Юпитер и заснеха планетата в ултравиолетова светлина с космическия телескоп Хъбъл, за да ги видят. По-малко от десетилетие по-късно JWST улови полярните сияния с близка инфрачервена камера (NIRCam).
С малко изкуствено оцветяване учените успяха да различат детайлите на тези светлини на планетата, чието магнитно поле е 20 000 пъти по-голямо от това на Земята.
По-малките луни и бледите пръстени на Юпитер
Всеки знае за луната на Юпитер, Европа, и как тя има ледена кора и тънка атмосфера, състояща се главно от кислород.
Хъбъл ни изпрати изображения на тази луна, която е широка близо 2000 мили (3122 км), но успя да улови само едва видими изображения на по-малките луни и техните бледи сенки. За сравнение, JWST ни даде изображения на много по-малки луни, Адрастея и Амалтея, най-малката от които е едва 12 мили (19 км) в диаметър.
Не само малки луни, JWST също така улови слабите пръстени, съставени от прахови частици, които се издигат в резултат на сблъсък на космически отломки с луните на Юпитер.
Способността на JWST да използва своята NIRCam, за да надникне отвъд космическия прах, също ни предостави изображения на далечни галактики зад Юпитер, които не се виждаха в изображенията на Хъбъл.
Учените се надяват, че тази способност ще им помогне да надникнат назад във времето към светлината, излъчвана от ранните галактики през първите милиарди години след Големия взрив. Основното огледало на JWST е шест пъти по-голямо, което му дава 15x покритие и по-добра пространствена разделителна способност от Хъбъл.
Със сигурност ще видим още много неща за първи път благодарение на супер телескопа на НАСА. И честно казано, нямаме търпение.
Източник: InterestingEngineering
