Майка и дъщеря се обединяват, за да възстановят фреските в църквата „Сантос Хуанес“ във Валенсия с помощта на бактерии.
Когато майка ѝ се сблъсква с проблеми по проект за реставрация в Испания, Пилар Бош, която е микробиолог, намира стара статия за приложението на бактерии при реставрация на произведения на изкуството.
Като микробиолог тя просто търси тема за докторантура, но проблемите на майка ѝ с реставрирането на картини от XVIII век в църквата „Сантос Хуанес“ я карат да се вгледа по-внимателно.
Проектът за реставрация във Валенсия се сблъска с особени предизвикателства. Според вестник „Пекин Таймс“ през 60-те години на миналия век неуспешен опит за реставрация е увредил още повече безценното произведение на изкуството, оставяйки след себе си слой лепило от животински колаген.
След като откриват олово, което може да бъде от полза за работата на майката и за историческата и културната забележителност, науката и изкуството обединяват усилията си в инициатива на стойност 4 млн. евро за прилагане на тази техника. И тя проработва.
Революционен подход за възстановяване
Обикновено реставраторите преценяват техниките и материалите, използвани за изработката на творбата, за да могат да направят подходяща смес от разтворители, която да отстрани външния слой, без да повреди незаменимите произведения на изкуството.
В повечето случаи върху повърхността се нанася слой лак, за да се отделят слоевете върху картината и да се предотвратят евентуални проблеми при бъдещи реставрации.
В този случай обаче майката на Бош, Пилар Ройг, е трябвало да премахне допълнителен слой: лепило, нанесено върху творбата през 60-те години на миналия век.
Иновативният подход включва даването на бактерии на проби от лепилото, което се оказва сериозна бариера, през която реставраторите не могат да преминат. Като на магия бактериите разграждат лепилото със силата на създадени от тях ензими. Като смесват „умните бактерии“ в гел от водорасли, реставраторите нанасят този разтвор върху повърхността.
Само след три часа те успяват да отстранят слоя и ефективно премахват досадното лепило от животински колаген. Освен конкретния проблем, с който се сблъскват реставраторите на произведения на изкуството във Валенсия, методът с бактериите се оказва много по-добър от конвенционалните практики, които Ройг описва като „ужасни“ пред Ройтерс.
„В миналото работехме по ужасен ръчен начин, с топла вода и гъби, което отнемаше часове и увреждаше картината“, заявява Ройг пред Ройтерс.
Както разказва Beijing Times, Бош въвежда тази техника за консервация в различни проекти в цяла Европа, като по този начин е постига напредък в самата област. Сега тя възнамерява да приложи бактериалния гел за премахване на графити от стените – един също толкова предизвикателен проблем.
На помощ идва науката и по-специално бактериите
Няма място на Земята, където да няма бактерии. Това включва и изкуството. И точно както в живота, има добри и лоши бактерии. Някои от тях застрашават произведенията на изкуството, а други, оказва се, помагат за опазването им, като омекотяват камъка, както показа проект за архитектурна реставрация през 2016 г., или разрушават нежелания слой, разделящ реставраторите от ценните произведения на изкуството.
Сега бактериите могат да се заемат и с други проекти за почистване, без да застрашават слоя, който се стремят да запазят.
Източник: InterestingEngineering
