За повечето хора студеното време е неудобство, изискващо допълнителен слой дрехи или повишаване на температурата на термостата. За други обаче излагането на студ може да предизвика алергична реакция, достатъчно тежка, за да доведе до колапс.
Студовата уртикария е рядко, но потенциално опасно състояние, при което контактът с ниски температури кара имунната система да реагира неправилно. Резултатът може да бъде поява на копривна треска, подуване, болка и в някои случаи – животозастрашаваща анафилаксия.
Състоянието е описано за първи път през 1792 г. от немски лекар на име Йохан Петер Франк. Днес знаем, че то е почти два пъти по-често срещано при жените, отколкото при мъжете, със средна възраст на начало в началото на двадесетте години, въпреки че може да засегне хора на всяка възраст.
Има и добра новина: между 24% и 50% от хората с това състоянието виждат подобрение – или дори пълно възстановяване – през годините.
Съществуват две форми на заболяването. Първичната студова уртикария е най-често срещаната, представляваща около 95% от случаите и често няма известна причина. Останалите 5% се класифицират като вторична уртикария, която е свързана с подлежащи заболявания или инфекции, като вируса на Епщайн-Бар, някои видове лимфом (рак на кръвта), ХИВ и хепатит C.
Първичната студова уртикария обикновено причинява обрив, подуване, пъпки или копривна треска, въпреки че някои хора съобщават и за умора, температура и болки в ставите. Симптомите обикновено се появяват, когато кожата е изложена на студ, но могат да се проявят и при затопляне на кожата отново. Провокиращите фактори не се ограничават само до студено време – те могат да включват плуване, консумация на замразена храна, пиене на студени напитки и допир до студени предмети.Край на формуляра
Освен някои много редки генетични причини, защо някои хора развиват първична студова уртикария остава неизвестно. Ясно е, че са замесени мастоцитите. Тези наблюдателни клетки действат като първи реагиращи в тъканите на тялото – включително кожата – като сигнализират на имунната система за опасности или патогени.
Какво предизвиква активирането им при студова уртикария, остава загадка, въпреки че една теория предполага, че излагането на студ кара тялото да произвежда така наречените автоалергени – вещества, които предизвикват имунен отговор срещу собствените тъкани на тялото. Необходими са много повече изследвания, за да се разбере как се случва това.
Когато мастоцитите се активират, те освобождават химикал, наречен хистамин. Мислете за хистамина като за аларма, която предупреждава други имунни клетки да се втурнат към зоната. Той също така кара кръвоносните съдове в тази част на тялото да се разширяват и да стават „по-пропускливи“, което причинява характерното подуване, зачервяване и сърбеж .
Обикновено тази реакция е полезна – допълнителният кръвен поток и пропускливите кръвоносни съдове позволяват на имунните клетки да се изтласкат от кръвния поток и да навлязат в околните тъкани, за да се преборят с истинска заплаха. Но при студова уртикария това е фалшива тревога. Тялото ви започва пълномащабен имунен отговор, когато няма с какво да се бори, причинявайки дискомфорт без никаква полза.
Лекарите тестват за студова уртикария, като поставят кубче лед върху предмишницата на пациента и наблюдават какво се случва, след като го отстранят. Този тест обикновено се извършва, след като пациентите забележат, че развиват уртикария при излагане на студени предмети. Това трябва да се направи от медицински специалист, тъй като в около 20% от случаите може да предизвика анафилаксия.
Състоянието е рядко, засяга шест на всеки 10 000 души. Но е възможно да не е достатъчно диагностицирано, тъй като не всички страдащи имат тежки симптоми, а в някои страни, особено тропическите, температурите не падат под 0°C през зимата.
След поставяне на диагнозата е важно да се помогне на хората със студова уртикария да избягват или разпознават температурите, които я предизвикват.
Антихистамини и не само
Има лечения, които могат да помогнат за овладяване на симптомите. Един подход е приемането на антихистамини преди излагане на студена среда или стимули.
За много хора обаче стандартната перорална доза антихистамин не е достатъчна. Понякога може да е необходима до четири пъти по-висока от стандартната доза. Недостатъкът е, че някои антихистамини могат да имат седативен ефект, така че е необходимо повишено внимание.
Около 60% от хората със студова уртикария реагират добре на лечение с антихистамини.
По време на кратки пристъпи, други лекарства, като кортикостероиди, могат да бъдат полезни, въпреки че по-продължителната употреба води до странични ефекти, като наддаване на тегло, лошо храносмилане и промени в настроението.
Друг вариант е десенсибилизация: постепенно излагане на кожата на по-ниски температури в продължение на няколко дни (понякога обаче в продължение на няколко часа), за да се опита да се преодолее реакцията и освобождаването на хистамин. Има някои успехи с този подход, но според повечето проучвания са малки.
За хората с най-тежките алргии, адреналинът е животоспасяваща опция в отговор на анафилаксия.
Хората с това състояние са изправени пред повишен риск и по време на хирургични процедури, при които анестетиците намаляват телесната температура, а операционните зали се поддържат умишлено хладни.
Предвид продължаващата зима навън е важно да се знае, че за някои хора студът не е просто неприятен – той може да бъде наистина опасен. Разбирането и разпознаването на студовата уртикария може да е от решаващо значение.
Източник: Adam Taylor, Professor of Anatomy, Lancaster University/The Conversation
