Холандски инженер иска да превърне Синайската пустиня в Синайска гора, използвайки техники, демонстрирани масово в Китай.

На всички вече е известно, че човешката дейност може трайно да влоши ландшафта, което означава, че ако се положат усилия, би трябвало да е възможно ландшафта да се върне към първоначалното си състояние.

Green Gold, документален филм за трансформацията на сухите и безводни пустини на платото Лос в Китай, в зелена плодородна земеделска земя, вдъхновява холандски морфолог, който мисли, че той би могъл да направи същото в Синай.

Докато работи като специалист по драгиране, Ван дер Хоевен, основателя на The Weather Makers Holistic Engineering, с него се свързват негови египетски колеги, които го питат дали е възможно да се опита да изкопае езерото Bardawil на Синайския полуостров (което в момента е покрито от дебел слой утайки).

При проучването на проекта, Ван дер Хоевен осъзнава, че дъното на езерото по същество е действало като канализация на почвата на целия полуостров, в продължение на хиляди години. Това е още едно доказателство за възникващата научна теория, че Синай, а всъщност и цяла Северна Африка, са били зелени в даден момент, като Ван дер Хоевен е открил древни манастирски записи, които отчитат износа на дървен материал, и пещерни рисунки на дървета и трева.

Един от колегите на Ван дер Ховен е професор Милан, 79-годишен испански метеоролог, който изследва промяната в метеорологичните модели край иберийското крайбрежие и връзката им със загубата на влажни зони.

Милан и директорът на Green Gold – с когото Ван дер Ховен също си сътрудничи – стигат, независимо един от друг, до едно и също заключение, относно въздействието на човешката дейност върху региона. По същество, ако някой отсече дърветата и влоши екосистемата, дъждовете в крайна сметка ще изчезнат, тъй като растителността е необходима за задържане на вода в земята и връщането й към небето.

„Водата ражда вода, почвата е утробата, растителността е акушерката“, казва простата максима на Милан, според The ​​Guardian.

Дъжд в пустинята

Така че в Синай, Ван дер Хоевен цели да започне с възстановяване на цикъла на водата. След езерото той иска да работи върху това да върне околността към влажните зони, за да гарантира, че местността може да задържи поне малко вода.

След това планира да се изкачи на височина от 700 метра (2100 фута) над морското равнище, където могат да бъдат използвани технологии, които улавят мъгла, за да се събира кондензиращата се влага, която се образува на тези височини.

След това, милиардите тонове езерни утайки от Bardawil, могат да се използват, за да бъдат изградени тераси за земеделие, което стръмните хълмове и долини затрудняват. Утайката също съдържа огромно количество органичен материал и в определени случаи може да се използва за повторно облагородяване на пустинната земя, стига това, което ще расте, да е толерантно към солта.

Тогава идва ролята на уникален вид технология – голям „барабан“ с вода, ще се постави в центъра на нещо като „вивариум (развъдник)“, покрит отгоре като оранжерия, който ще бъде разгърнат в екосистемата на Синай. Около него ще се засадят растения, водният компонент бавно ще се изпарява, оставяйки солта на дъното, а водата ще капе почти като дъжд върху растенията.

След известно време „барабаните“ могат да бъдат преместени на ново място, след като зоната стане стабилна среда за отглеждане на растителност. Процесът на озеленяване ще позволи повече влага да влезе в атмосферата, което ще доведе до повече дъждове в региона .

„Ако растителността се върне, увеличавате покритието, намалявате температурата, намалявате слънчевото отражение и започвате да създавате стабилен климат“, казва Ван дер Ховен пред „Гардиън“. „Ако искаме да направим нещо по отношение на глобалното затопляне, трябва да направим нещо по отношение на пустините.“

Пустините действат като белия цвят през лятото – те отразяват топлината, за съжаление обратно в атмосферата. Зоните, покрити с растителност, използват тази топлина, за да изпарят водата и да създадат облаци и дъжд.

Уникалното геоложко разположение на полуострова означава, че той действа като дъждовна фуния, насочваща влажния въздух от Средиземно море към Индийския океан. По-влажният, по-зелен Синай би погълнал и задържал част от тази влага, разпределяйки я под формата на дъжд в Близкия изток и Африка.

Донасяйки благодат на фермерите на древния и свещен полуостров Синай, The Weather Makers се стремят да подобрят перспективите за целия регион.

Източник: GoodNewsNetwork