По-рано тази година проучване пита група възрастни хора каква музика слушат, когато се чувстват самотни, и защо. Изследователите откриват, че музиката е мощен механизъм за справяне със самотата и средство за бягство от реалността.
Други проучвания установяват, че слушателите използват музиката, „за да им прави компания“. Такива доклади доказват, че музиката може да формира мислите и въображението на слушателите, осигурявайки им социална утеха.
Но може ли научно да се установи как музиката влияе на въображението? Накратко, наистина ли музиката може да бъде добра компания? Последното изследване на Стефен А. Херф, ръководител на Sydney Music, Mind & Body Lab в Университета на Сидни, и докторантката Джерен Аййълдъз се опитва да установи именно това.
Музика и ментални образи
Често срещано е да се появяват ментални образи – т.е. ментална симулация или представяне на нещо, което не е там – докато слушаме музика. Проучванията показват, че 77% от слушателите на музика онлайн, 73% от участниците в лабораторията и 83% от посетителите на концерти съобщават за преживявания, свързани с ментални образи, по време на слушане на музика.
Какво се случва? За да разберат по-добре, изследователите провеждат серия от експерименти с ментални образи и музика.
Те показват на участниците кратък клип от видеоигра, наречена „Пътешествие“, в който малка фигурка пътува към планина. След това ги молят да си представят продължението на пътуването.
Участниците съобщават колко живо или реалистично е било въображението им. Освен това, те предоставят подробности за разстоянието и времето, изминато в съзнанието им, и споделят подробни описания на въображаемите си пътешествия.
В множество проучвания стотици участници са помолени да изпълнят задачата в тишина или докато слушат различни видове музика. Наблюдавано е много по-живо и емоционално позитивно въображение при слушане на музика. Освен това слушателите си представят по-дълги разстояния и изминато време, когато слушат музика, в сравнение с тишината.
Музиката формира въображението на слушателите
Предишни изследвания също така установяват, че това, което хората си представят, докато слушат музика, често формира сложни въображаеми истории. Те имат по-голямо сходство сред слушателите със споделен културен произход.
Мислите и темите в измислените истории се оформят от музиката. Например, музика с героично звучене предизвиква теми, свързани със сила и победа във въображаемото съдържание.
Появата на нови събития в тези измислени истории също има тенденцията да бъде сходна при различните слушатели и е свързана с модела на музикално напрежение и облекчение.
Така че науката доказва идеята, че музиката наистина може да повлияе на това, което си въобразяваме. Но може ли да предизвика въображаеми социални взаимодействия?
Проучването на Стефен Херф и Джерен Аййълдъз е първото, което изрично изследва този въпрос.
Прави ли музиката въображението по-социално?
600 участници са помолени да изпълнят задачата за въображаемо пътешествие, или в тишина, или докато слушат италианска, испанска или шведска народна музика. За да разберат потенциалния ефект на вокалите и значението на текста върху въображаемото съдържание, музиката е представена с или без текст на участниците, половината от които разбират езика, а другата половина не.
След това изследователите използват инструменти от обработката на естествен език – набор от изчислителни методи за анализ на езика – за да открият основните теми в разказите на участниците за техните въображаеми пътешествия.
Една тема се откроява: социалното взаимодействие. Тя не само е преобладаващата тема в разказите на участниците за това, което са си представяли, но е и много по-силна при слушане на музика в сравнение с тишина.
Това предполага, че музиката наистина може да повлияе на социалното мислене. Ефектът е стабилен, независимо дали слушателите разбират текста на песента или не.
След това изследователите използват генеративна система с изкуствен интелект, която създава изображения от текстови подкани (Stable Diffusion), за да визуализират описанията на участниците за техните въображаеми пътешествия.
Резултатите показват, че въображаемите пътувания с музика съдържат около три пъти повече социални взаимодействия. Когато изображенията са показани на други хора, те веднага разпознават кое е вдъхновено от музика и кое от тишина – но само ако са слушали същата музика. Това разкрива, че музиката поражда споделено въображение и общо разбиране между слушателите.
Източник: The Conversation
