Чували сме много твърдения, че чилито, куркумата и други подправки имат ползи за здравето и могат да „подсилят имунната ни система“. Но могат ли подправките наистина да добавят здравословни ползи към храната ни или да ни помогнат да се предпазим от болести?
Подправките са част от хранителния ни режим от хиляди години – обичаме да поръсваме яденето си с черен пипер, да пием чай от джинджифил и да добавяме люти чушки към ястията си. Но напоследък някои подправки неофициално се превръщат от ежедневни кулинарни продукти в лечебни суперхрани.
Куркумата, която се използва в Азия от хилядолетия, днес намери своето място в кафенетата по целия свят под формата на „златни латета“ – а по време на пандемията в много вирусни съобщения се твърди, че тя може да „подсили имунната ни система“ и да ни предпази от разболяване. Според един от известните готвачи куркумата сега е „навсякъде“.
Междувременно лютият червен пипер все още не се е възстановил напълно от зле обмислената „диета на Бионсе“ през 2013 г., която предлагаше да се консумира отвара от лют червен пипер, кленов сироп, лимон и вода, за да се отслабне.
Но наистина ли подправките добавят някакви ползи за здравето към храната ни и ни помагат да се предпазим от болести? А може ли някоя от тях действително да ни навреди?
Ползите за здравето от лютите чушки
Лютите чушки са една от най-популярните и широко използвани подправки по света. Редица проучвания са изследвали потенциалното им въздействие върху здравето ни, но са установили както благоприятни, така и неблагоприятни резултати.
Капсаицинът е основната активна съставка на чилито. Когато ядем люти чушки, молекулите на капсаицина взаимодействат с температурните рецептори в тялото ни и изпращат сигнали до мозъка, за да създадат усещане за топлина.
Едно италианско проучване от 2019 г. установява, че хората, които консумират храна, приготвена с люти чушки, четири пъти седмично, имат по-нисък риск от смърт в сравнение с тези, които никога не ядат люти чушки. (Изследователите са контролирали факторите, свързани с начина на живот, включително тютюнопушенето, физическите упражнения и цялостното качество на храненето).
През 2015 г. изследователи от Китай, които проучили консумацията на люти чушки и здравето на близо 500 000 възрастни китайци, установяват, че яденето на люти чушки е свързано с по-нисък риск от смърт. Тези, при които пикантните храни са били част от менюто почти всеки ден, рискът от смърт е бил с 14% по-нисък, отколкото при тези, които са консумирали пикантни храни по-малко от веднъж седмично.
„Основните открития са, че по-високата консумация на пикантни храни е свързана с по-нисък риск от смъртност, особено от рак, сърдечни и респираторни заболявания“, казва изследователят Лу Ци, професор по хранене в Харвардското училище по обществено здраве.
Важно е да се помни, че проучването в Китай е проследило хората за среден период от седем години. Така че, дори ако лютите чушки са имали защитен ефект върху здравето на участниците, а не хората, които са яли люти чушки, да са били по-здрави по начало, ефектът вероятно се е натрупвал с течение на времето – не в рамките на седмици или месеци.
Изследователите се опитват да отделят ефекта от консумацията на чили от всичко останало, като контролират пола, възрастта, нивото на образование, семейното положение, факторите на начина на живот и начина на хранене, тютюнопушенето, приема на алкохол и физическата активност. Според него по-ниският риск от заболявания, свързан с консумацията на люти чушки, може да се дължи отчасти на капсаицина.
„Установено е, че някои съставки на пикантните храни, като капсаицинът, подобряват метаболитния статус, например липидните профили“ – холестерола в кръвта – „и възпалението, и това може да обясни отчасти наблюденията в нашето проучване“, казва Ци.
Редица проучвания показват, че капсаицинът може да увеличи количеството енергия, което изгаряме, и да намали апетита ни.
Zumin Shi, доцент в катедрата по хранене на хора в Катарския университет, е установил, че консумацията на чили е свързана с по-нисък риск от затлъстяване и е полезна при високо кръвно налягане. Затова, когато проучва въздействието на консумацията на люти чушки върху когнитивните функции, тя очаква хеттрик.
Но когато измерва когнитивните функции на възрастните китайци спрямо консумацията на люти чушки, тя установява, че хората, които ядат повече люти чушки, имат по-лоши когнитивни функции. Този ефект е най-силен при паметта: консумацията на люти чушки над 50 г дневно е свързана с почти двойно по-висок риск от самооценка за слаба памет. Все пак си струва да се отбележи, че данните от самооценката се считат за ненадеждни.
Усещането за парене, което се появява при консумацията на чили, отдавна очарова учените. То може да ни подскаже донякъде защо лютите чушки може да са свързани с влошаване на когнитивните способности. Това усещането е резултат от еволюцията на растенията, които по този начин се защитават от болести и вредители.
„Макар че някои растения са еволюирали, за да станат горчиви или пикантни за хищниците, по-добре е, ако растението може да се направи и токсично“, казва Кирстен Брандт, старши преподавател в Центъра за изследване на храненето на човека към Института по здравни науки за населението в Университета в Нюкасъл, Великобритания.
Но тези съединения обикновено имат по-малък ефект върху нас, отколкото върху насекомите. „Малко токсини могат да бъдат полезни, например кофеинът, който ускорява метаболизма ни, така че се чувстваме по-будни“, казва тя. „Много от тях обаче са вредни за нас.“
Съединенията, които придават аромата на подправките, не са вредни за хората, твърди Дуейн Мелър, диетолог и старши преподавател в Aston Medical School в Бирмингам, Великобритания.
„Макар че голяма част от пигментите и горчивите аромати, които сме склонни да харесваме в храните, са там, за да предпазят растенията от изяждане от насекоми, ние сме свикнали с нивата на токсичност на тези аромати – можем да се справим с много от тези растителни съединения, включително танините в черния чай, докато някои видове не могат.“
От друга страна, дори ако дадено съединение в дадена подправка може да има благоприятни ефекти, обикновено не консумираме достатъчно количество от него, за да има някакво значение.
Вземете например полифенолите: съединенията, които се съдържат в много растения и имат противовъзпалително действие. Ползите за здравето на подправките се дължат отчасти на високото съдържание на тези полифеноли.
В преглед на изследванията от 2014 г. обаче се казва, че все още не е ясно дали малкото количество от тях, което се консумира при консумацията на подправки, не ограничава ползите им за здравето.
Въпреки че някои проучвания са дали окуражаващи резултати, анализът на 11 прегледа от 2022 г. стига до заключението, че въздействието на консумацията на капсаицин и пикантни храни върху здравето е неясно, а доказателствената база не е с „изключително високо качество“.
Ползи за здравето от куркумата
Друга популярна подправка, за която се смята, че има благоприятно въздействие върху човешкото здраве, е куркумата. Това се дължи най-вече на куркумина. Малка молекула, която се съдържа в куркумата, често се използва в алтернативната медицина за лечение на възпаления, стрес и много други състояния.
Много изследователи смятат, че ползите за здравето от подправките всъщност идват от това, с което ги ядем. Липсват обаче солидни доказателства за полезността на куркумата.
Многобройни изследвания са установили, че куркуминът има противораково действие в лабораторни условия. Но лабораторната среда е много различна от тази в човешкото тяло. Изследователите твърдят, че неговата бионаличност е твърде ниска, за да може една нормална доза да има някакви ползи за здравето.
Това може да се отнася и за други подправки – въпреки че някои изследователи са проучили ползите за здравето от хранителни добавки, които включват по-високи дози от някои подправки – и са открили обещаващи резултати.
Например проучване от 2023 г. установява, че ежедневният прием на добавка с джинджифил може да помогне за контролиране на възпалението при хора с автоимунни заболявания, включително лупус и ревматоиден артрит.
В западния свят този нарастващ интерес към подправките, включително куркумата, като алтернативна медицина се наблюдава за последен път през Средновековието, когато се е смятало, че подправките имат лечебни свойства, казва Пол Фрийдман, професор по история в Йейлския университет.
„Подправките се използват за балансиране на свойствата на храната. Хората са си представяли храната като топла, студена, влажна и суха и са имали нужда от баланс“, казва Фридман. Рибата например се е смятала за студена и влажна, докато подправките са били горещи и сухи.
Идеята за използване на храната като лекарство и за балансиране на свойствата като горещо и студено или влажно и сухо също са основни постулати на аюрведичната медицина, която се практикува в Индия от хиляди години.
„Съвременното ни увлечение по подправките ни доближава повече до средновековните възгледи, отколкото преди 50 години – когато е имало стена между модерната медицина като антибиотиците и суеверната медицина от миналото, която не е действала.“, казва Фридман.
Като част от работата си Катрин Нелсън, бивш асистент в Института за откриване и разработване на терапии към Университета на Минесота, разглежда молекули, за да види дали те могат да бъдат съединение за нови лекарства. Тя решава да проучи куркумина, след като постоянно се сблъсква с твърденията за здравословното му въздействие.
„Изследователите са в състояние да окажат въздействие върху клетки, отглеждани в епруветки, като добавят съединения към тях и наблюдават какво се случва с клетките“, казва тя.
Но тя открива, че куркуминът е „ужасна“ лекарствена молекула, защото не е биодостъпен – това означава, че тялото не може да го използва, след като бъде усвоен. Той не се абсорбира лесно от тънките черва, а структурата му може да бъде променена, когато се свърже с протеини в тънките и дебелите черва. В резултат на това той всъщност не върши много работа.
Възможно е да има нещо полезно в куркумата, но то не е куркуминът, казва тя. Освен това, ако куркумата се приготвя като част от ястие, тя казва, че тя се добавя заедно с други храни и се загрява, така че химическите ѝ компоненти се променят.
„Може да има нещо друго в куркумата, което си струва да се разгледа, но не и куркумин, и може да не е едно нещо. Може да се наложи да бъде химически модифицирана или добавена към нещо, за да бъде полезна.“
Тя казва, че консумацията на много куркума не е вредна, но не би посъветвала да се използва като самолечение.
Корелация срещу причинно-следствена връзка
Лютият червен пипер и куркумата са широко изследвани, но в повечето проучвания се сравняват само данни за консумацията и различни здравни резултати, което не разделя причината от следствието. Освен това изследванията, проведени в лаборатории, не се отнасят непременно за човешкия организъм.
И както при много други изследвания на храненето, е трудно да се отдели връзката от причинно-следствената връзка.
Да вземем за пример италианското проучване от 2019 г., според което консумацията на люти чушки е свързана с по-нисък риск от смърт. То е проведено чрез наблюдение, така че е невъзможно да се разбере дали яденето на люти чушки кара хората да живеят по-дълго, дали вече здравите хора са склонни да консумират повече люти чушки, или има нещо друго.
Една от уликите обаче може да се крие в начина, по който консумират люти чушки италианците и други средиземноморски култури, казва авторът на изследването Мариалаура Боначио, епидемиолог в Средиземноморския неврологичен институт в Италия.
„Лютият червен пипер е широко разпространен в средиземноморските страни“, казва Боначио. „То се консумира най-вече с паста и бобови растения или зеленчуци.“
Това е само един пример за това как подправките могат да бъдат косвено полезни – те се консумират с бобови растения и зеленчуци.
Проучванията показват също, че добавянето на смес от подправки към бургерите може да доведе до образуването на по-малко свободни радикали в организма на човека, отколкото при тези, които ядат бургери без подправки, и да направи месото по-малко канцерогенно. Но тези ползи могат да се обяснят просто с консервиращите свойства на подправките, казва Мелър, който не е участвал в проучването.
„Слагането на подправки в месото е добре позната техника за запазване на месото“, казва той. „Следователно ползите от подправките могат да бъдат по-скоро свързани с консервирането на храната, отколкото с преките им ползи за нас. Но и в двата случая бихме могли да извлечем полза, тъй като това все пак прави храната по-малко вредна за нас.“
Много изследователи смятат, че ползите за здравето от подправките всъщност идват от това с какво ги ядем. Например има тенденция да ги използваме, за да заменим солта, казва Липи Рой, клиничен асистент в медицинския център NYU Langone Health в Ню Йорк.
„Подправките правят храната вкусна и ароматна и могат да бъдат по-здравословна алтернатива на солта“, казва тя.
Всъщност миналата година изследователи доказаха, че заместването на солта и наситените мазнини с подправки всъщност може да направи популярните храни също толкова вкусни.
Освен това сме склонни да ядем люти чушки със зеленчуци, което, разбира се, е от полза и за здравето ни.
Така че, въпреки че златистото лате няма да ни навреди, може би е по-добре да хапнем зеленчуци, подправени с малко подправки. И със сигурност не бива да разчитаме на тях като средство за предпазване – или борба – с всякакъв вид болести.
Източник: BBC
