На 6-ти декември празнуваме Никулден.
Празникът е в чест на Свети Николай Мирликийски Чудотворец – покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода.
На този ден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нино. Освен моряците и рибарите, за свой празник го приемат банкерите и търговците.
Първообразът е историческа личност – Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара – Ликия, Мала Азия (днес Турция).
Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб.
Според друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.
Народното предание гласи, че когато Господ разпределял света между шестимата братя светци Свети Йоан, Свети Илия, Свети Василий, Свети Петър, Свети Атанас и Свети Никола, за Свети Никола останали моретата и океаните. Затова той е надарен със силата да контролира морето. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.
Според народните поверия именно Свети Никола носи първия сняг – падащ от дългата му бяла брада, а най-често бялата снежна зима пристига именно след 6-ти декември.
По традиция на празника се събира цялото семейство на трапезата, а тя не се вдига през целия ден. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава”, казва народната приказка.
Поверия
На Никулден се яде риба, най-добре шаран. На този ден всеки трябва да си хапне риба. Народът казва: “На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе”.
Когато се почиства рибата от люспите, трябва много да внимава да не паднат на земята, тъй като заедно с тях ще “изпадне” и имането на дома. Според друго вярване, ако някой настъпи падналите рибешки люспи, ще се разболее.
На 6 декември, освен риба, на трапезата трябва да присъстват обредни хлябове и постни ястия. Домакинята замесва обреден хляб, който е украсен с фигура на риба, лодка или друг символичен образ, характеризиращ светеца. На трапезата трябва да има и постни ястия, като сърми, боб, чушки, варена царевица и жито.
Преди семейството да се събере около празничната трапеза, рибникът и обредният хляб се освещават и едва тогава се консумират. След като свещеникът прикади празничните блюда, отнася опашката на шарана със себе си. Домакинята или домакинът вдига питата над главата си и я разчупва. Половината се прибира, а другата половина се оставя на трапезата.
Всеки загребва от житото с лъжица, вдига ръка на високо и се нарича: “На такава височина да порасне житото догодина!” После се вдигат чашите с вино и се нарича: “Колкото искри в чашата, толкова грозде по лозята!”
Трапезата не се вдига цял ден, а от обредните хлябове се дава на съседите, за да се запазят добрите отношения и да се множи богатството.
След празничната вечеря костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в течаща вода, за да бъдат всички членове на семейството здрави през цялата година.
Запазва се само костта от главата на рибата, тъй като се приема, че има формата на кръст. Хората вярват, че костта е лековита, затова се пришива към шапката на новороденото, за да го пази от зли очи и болести. Тази кост – “кръхче” или “дъна”, се смята за необикновено лековита.
Свети Никола покровителства и семейството, поради което традицията повелява на Никулден да се организира родов празник, наричан още молитва, служба, черква.
На него се канят всички близки – роднини, кумове и съседи, а сбирката около голямата и осветена трапеза завършва с много песни и веселие. След празничното угощение мъжете отиват в дома на друг роднина и така обхождат целия род до сутринта.
На този ден не се работи нито къщна, нито работа навън: на двора, в плевнята, в обора.
На този ден дедите ни носели колан, който разпускали или стягали според яденето, заради което и старата българска поговорка гласи “Да разпуснем на никулска дупка!”
Момите за женене ходят на църква, за да поднесат на иконата на светеца цветя и дарове, а на последното празнично хоро – сглядното, момите се хващат на хоро, за да могат ергените и техните родители ги огледат.
На Никулден не се плава в открито море, за да се отдаде нужната почит към светеца-покровител. Едно от задължителните поверия, свързани с името на Свети Николай е традицията, когато се прави нова лодка, в нея да се вгради икона на Свети Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. На този ден се слага край на есенния риболов. Уловът се принася в жертва на Свети Николай и рибарите още на брега изяждат първата уловена риба, останалата отнасят вкъщи.
Никулденската обредност има връзка и с коледарските и сурвакарски обичаи. Така в Странджанско, например, след Никулден всички момци, които ще коледуват, отиват вкупом в дома на своя “станеник” и тържествено го канят да поеме обредната си роля на водач на коледарската дружина.
Друго поверие гласи, че най-големите люспи от шарана трябва да се сложат в портфейла – за да е пълен с пари през цялата година.
Честит празник на всички именици!
