Използвайки по-малко енергия от електрическа крушка.
Екип от инженери от Университета на Илинойс – Чикаго (UIC) разработва сравнително евтино „изкуствено листо“, което може да улавя въглероден диоксид със скорост 100 пъти по-бързо от съществуващите системи.
Това ни доближава една стъпка по-близо до целта за овладяване на процеса на фотосинтезата, чрез който растенията превръщат слънчевата светлина, водата и въглеродния диоксид в енергия.
Най-добрата част е, че за разлика от други технологии за улавяне на въглерод, които използват чист въглероден диоксид от резервоари под налягане в лаборатории, това изкуствено листо може да работи в реалния свят.
Според изследователите, то премахва въглеродния диоксид от много по-разредени източници като въздуха и газове от въглищни електроцентрали, и го освобождава за използване като гориво и много други материали.
Една такава система може да изиграе важна роля в нашата борба срещу глобалното затопляне, тъй като увеличаването на CO2 и други парникови газове намалява способността на Земята да се охлажда чрез излъчване на енергия в космоса.
„Нашата система от изкуствени листа може да бъде разгърната извън лабораторията, където има потенциала да играе значителна роля за намаляване на парниковите газове в атмосферата, благодарение на високата си степен на улавяне на въглерод, относително ниската си цена и умерена енергия, която използва, в сравнение дори с най-добрите, базирани на лаборатории системи“, казв авторът на проекта Меенеш Сингх, асистент по химическо инженерство в Инженерния колеж на UIC.
Проектиране на изкуствени листа
Екипът използва предишна, теоретична концепция и модифицира стандартна система от изкуствени листа с евтини материали, за да постигне резултатите.
Новата им система, която е достатъчно малка, за да се побере в раница и има модулен характер, включва воден градиент, който преминава през електрически заредена мембрана.
Когато тестват тази система, те откриват, че тя има много висока скорост на улавяне на въглерод в сравнение с повърхността, необходима за реакцията. Тя може да улови 3,3 милимола на час за всеки четири квадратни сантиметра материал, което е повече от 100 пъти по-ефективно от съществуващите системи, според проучването, публикувано в списанието Energy & Environmental Science.
Количество енергия, необходимо за захранване на реакциите е само 0,4 kJ на час. Екипът изчислява цената на $145 за тон CO2, което попада в целите на Министерството на енергетиката за $200 или по-малко за тон.
„Особено вълнуващо е, че може да се прилага в реалния свят“, казва Сингх. „Модулите могат да се добавят или изваждат, за да отговарят по-добре на нуждите и да се използват на достъпна цена в домовете и класните стаи, а не само в печеливши индустриални организации. Малък модул, с размерите на домашен овлажнител за въздух, може да отстрани повече от 1 килограм CO2 на ден, а четири индустриални електродиализни модула могат да уловят повече от 300 килограма CO2 на час.“
Източник: InterestingEngineering
