Десетилетия наред изследванията показват, че ограничаването на приема на калории при мухи, червеи и мишки увеличава продължителността на живота им в лабораторни условия. Но дали такова ограничение на калориите може да направи същото за хората, остава неясно.
Сега ново проучване, ръководено от изследователи от Йейл, потвърждава ползите за здравето от умерените ограничения на калориите при хората.
Изследването се основава на резултати от клинично изпитване за цялостна оценка на дългосрочните ефекти от намаляването на приема на енергия (CALERIE), първото контролирано проучване за ограничаване на калориите при здрави хора.
За проучването изследователите първо установяват изходния прием на калории, на повече от 200 участници в проучването. След това изследователите молят част от тези участници да намалят приема на калории с 14%, докато останалите продължават да се хранят както обикновено. След това анализират дългосрочните последици за здравето от ограничаването на калориите, през следващите две години.
Общата цел на клиничното изпитване е да се види, дали ограничаването на калориите е толкова полезно за хората, колкото за лабораторните животни, казва Вишва Диксит, професор по патология, имунобиология и сравнителна медицина и старши автор на изследването.
Изследователите искат да разберат по-добре какво конкретно прави ограничаването на калориите за тялото, което да води до подобряване на здравето.
Диксит иска да определи как ограничаването на калориите може да бъде свързано с възпалението и имунния отговор.
„Знаем, че хроничните нискостепенни възпаления при хората са основен задействащ фактор за много хронични заболявания и следователно имат отрицателен ефект върху продължителността на живота“, каза Диксит, който е и директор на Центъра за изследване на стареенето в Йейл. „Тук се питаме: Какво прави ограничаването на калориите за имунната и метаболитната система и ако наистина е полезно, как можем да използваме ендогенните пътища, които имитират ефектите му при хората?“
Диксит и неговият екип започват с анализ на тимуса, жлеза, която седи над сърцето и произвежда Т клетки, вид бели кръвни клетки – съществена част от имунната система. Тимусът старее по-бързо от другите органи.
Когато здравите възрастни достигнат 40-годишна възраст, казва Диксит, 70% от тимуса вече е мастен и нефункционален. И с напредването на възрастта тимусът произвежда все по-малко Т клетки.
„С напредването на възрастта започваме да усещаме липсата на нови Т-клетки, защото тези, които са останали, не са добри в борбата с новите патогени“, казва Диксит. „Това е една от причините възрастните хора да са изложени на по-голям риск от заболявания.“
За изследването изследователският екип използва магнитно резонансно изображение (MRI), за да определи дали има функционални разлики между тимусните жлези на тези, които ограничават калориите, и тези, които не променят приема на калории.
Резултатите показват, че тимусните жлези при участници с ограничен прием на калории имат по-малко мазнини и по-голям функционален обем след две години ограничаване на калориите, което означава, че произвеждат повече Т клетки, отколкото в началото на изследването. Но участниците, които не ограничават калориите си, нямат промяна във функционалния обем.
„Фактът, че този орган може да бъде подмладен, според мен е зашеметяващ, защото има много малко доказателства за това, което се случва при хората“, каза Диксит. „Фактът, че това дори е възможно, е изключително вълнуващ.“
След този резултат, Диксит и колегите му очакват да открият и ефекти върху имунните клетки, които тимуса произвежда, промени, които може да са в основата на общите ползи от ограничаването на калориите. Но когато секвенират гените в тези клетки, те откриват, че няма промени в генната експресия, след две години ограничаване на калориите.
Това кара изследователите да погледнат по-отблизо, което води до изненадващо откритие.
„Оказа се, че въздействието е в тъканната микросреда, а не в кръвните Т-клетки“, казва Диксит.
Диксит и неговият екип са изследвали мастната тъкан или телесните мазнини на участниците, подложени на ограничение на калориите в три времеви точки: в началото на изследването, след една година и след две. Телесните мазнини са много важни, казва Диксит, защото са домакин на здрава имунна система. В мазнините има няколко вида имунни клетки и когато се активират анормално, те стават източник на възпаления.
„Открихме забележителни промени в генната експресия на мастната тъкан след една година, която се подобри още след две“, казва Диксит.
„Има много дебати за това кой тип диета е най-добър – ниско съдържание на въглехидрати или мазнини, повишено съдържание на протеини, периодично гладуване и т.н. – и мисля, че времето ще покаже коя е оптималната диета“, казва Диксит. „Но CALERIE е много добре контролирано проучване, което показва, че намаляването на калориите, дори без специфична диета, има забележителен ефект по отношение на биологията и изместването на имуно-метаболитното състояние в посока, която предпазва човешкото здраве. Така че от гледна точка на общественото здраве, мисля, че това дава надежда.“
Може да видите това изследване в списание Science.
Източник: Yale University
