Непрекъснато сме бомбардирани с ужасни предупреждения за извънредната ситуация в околната среда и климата. Призивът е:
„Действайте сега или се изправете пред безпрецедентна глобална катастрофа.“
Но докато предложените решения – слънчеви панели, термопомпи, яденето на по-малко месо – без съмнение са необходими, те в по-голямата си част са напълно лишени от въображение – и изолирани от по-широка система от вярвания, чрез които може да се стигне до истинка промяна.
Следващите пет книги предлагат алтернативна гледна точка. За разлика от опростената идея, че всичко, което трябва да направим, е да приложим набор от технологични промени и промени в начина на живот, те предлагат нов начин за разбиране и връзка с природата.
1.“Гея“ („Gaia“) от Джеймс Лавлок (1979)
В книгата си от 1979 г. Джеймс Лавлок предлага изцяло ново разбиране за Земята, не просто като планета, на която се е развил животът, а саморегулираща се система, способна да коригира всякакви значителни колебания, които са склонни да я направят необитаема, като например увеличаване или намаляване на глобалните температури или солеността на океана.
Лавлок показва, например, как околната среда е допринесла за намаляване на нивата на атмосферния въглероден диоксид, за да компенсира постоянно затоплящото се слънце. Това поддържа глобалните температури в годен за обитаване диапазон. В крайна сметка обаче важността на Гея се крие не само в нейните смели научни твърдения, но и в начина, по който отваря възможността за обединяване на науката и духовността, истинското и смисленото.
2.„Трябва ли дърветата да стоят?“ (Should Trees Have Standing?) от Кристофър Д. Стоун (1972)
Никой закон, твърди Кристофър Стоун, не може да бъде създаден, докато не започнем да оспорваме неговото несъществуване.
И точно както някога е било „немислимо“ корпорациите да получават същите права като хората, същото важи днес за живите същества и екосистемите. Самата природа няма права, само хората, които я притежават или използват. Стоун твърди, че определени природни обекти – дървета, гори, реки – трябва да се третират като хора и да им се предоставят „права“.
Тази радикална идея вече започва да се прилага. През 2008 и 2009 г. Еквадор и Боливия станаха първите страни в света, които признаха природата като юридическо лице в своите конституции. А през 2017 г. Нова Зеландия призна за „живо същество“ – река Уангануи. Това става след 160 годишна борба на местното маорско племе Уангануи, за признаване на реката за техен прародител.
Развивайки тези прозрения, Стоун пита дали климатът също трябва да получи права. Той вижда това като проблематично, но не и невъзможно, въпреки че би изисквало правна система, която надхвърля настоящата структура на национална държава.
3.“Биомимикрия“ (Biomimicry) от Жанин Бенюс (1997)
Малцина биха отрекли, че технологиите ще играят важна роля за постигането на устойчивост. Но в по-голямата си част, ние се концентрираме върху отделни технологии – като електрически превозни средства или биоразградими опаковки – без да направим пауза, за да преосмислим технологията като цяло.
Значително изключение от това е Жанин Бенюс, която твърди, че устойчивостта изисква напълно различен подход: иновации, вдъхновени от природата, или „биомимикрия“.
Книгата изследва практиката на имитация на природата за решаване на предизвикателствата на човешкия дизайн и предлага много казуси, показващи как биомимикрията може да се приложи към почти всяка област на иновациите – от генериране на слънчева енергия, базирано на естествена фотосинтеза, до отглеждане на зърнени култури по модел на местна прерия в Канзас.
Но може би най-дълбокото значение на книгата е начинът, по който тя ни призовава да разглеждаме природата не само като нещо, за което научаваме, но и като нещо, от което се учим. И в този случай трябва да престанем да мислим за себе си като единствени притежатели на интелигентност и знание, а вместо това да признаем и да се поучим от гения на природата.
4.„Плетене на сладка трева“ (Braiding Sweetgrass) от Робин Уол Кимерер (2013)
Подобно на Бенюс, Робин Уол Кимерер смята, че природата има какво да ни научи. Но докато Бенюс се фокусира върху технологичните иновации, Кимерер се интересува от по-широки уроци.
Обобщаващата тема на книгата е как да се „сплете“ заедно местната мъдрост и научните знания, проект, на който авторката, като представител на индианското племе Потаватоми и професионален биолог, е посветила голяма част от живота си.
Най-блестящият пример за това, според Кимерер, е сладката трева – ароматно растение, използвано в местната медицина и кошарството. Докато колегите биолози на Кимерер предполагат, че отрязването на сладката трева винаги й вреди, нейна студентка по биология е разработила внимателен експеримент, доказващ нещо, което Потаватоми отдавна знаят: събирането на сладка трева всъщност стимулира енергичен растеж.
Това, което трябва да разберем, е, че хората не са извън природата, а част от нея – и с правилните подходи можем да позволим на другите видове да процъфтяват заедно с нас.
5.“The Climate of History in a Planetary Age“ от Дипеш Чакрабарти (2021)
Разглеждайки значението на изменението на климата през призмата на историята, Дипеш Чакрабарти предлага фундаментална промяна – от мисленето за „глобално“ към мислене за „планетарно“ изменение на климата.
Чакрабарти твърди, че докато светът е зает с решаването на „глобални” проблеми, ние забравяме да се запитаме какво означава „глобално” за нас днес.
„Глобалното“, обяснява той, е по същество идея, ориентирана към човека, неразривно свързана със следвоенната глобализация и модернизация. „Планетата”, напротив, децентрира тази ориентирана към човека идея, позволявайки да се вземат предвид нечовешките перспективи и интереси. Най-важното е, че той повишава възможността за откриване на нови универсални ценности.
Чакрабарти също така подчертава, че ускоряването на глобалното затопляне е тясно свързано с антиколониалистките модернизиращи движения от средата на 20-ти век. Например икономическата и социалната програма, целяща да сближи Китай със западния свят чрез интензивна индустриализация и технологичен напредък.
Чакрабарти твърди, че само като преодолеем манията си за постоянен растеж и развитие, можем да се справим с предизвикателството да осигурим планетарна устойчивост.
Източник: The Conversation
