През следващите 100 години Слънцето може да изригне с мощност, равна на тази на милиарди атомни бомби

Artist’s impression of a sun-like star exhibiting a superflare as seen in visible light.
MPS/Alexey Chizhik

Нашето слънце, макар че често излъчва по-малки изригвания, може да предизвика и изключителни енергийни събития, известни като свръхизригвания.

За да разберат честотата и интензивността на тези свръхизригвания, учените се обърнаха към уникален метод: изучаване на други слънцеподобни звезди.

Новото изследване установява, че слънцеподобните звезди избухват в силни свръхизригвания веднъж на век. Това означава, че свръхизригванията са по-често срещани, отколкото се смяташе досега.

Въз основа на тези открития може да се предположи, че нашето слънце е близо до свръхизригване. Според Live Science то може да е по-силно от „милиарди атомни бомби“.

„Бяхме много изненадани, че слънцеподобните звезди са склонни към толкова чести свръхизригвания, казва Валерий Василев, първият автор от Обществото Макс Планк (MPS).

Суперизригванията са изключително мощни слънчеви бури, които могат да причинят широкомащабни щети. Те могат да изпържат електроника, да унищожат данни, да извадят от строя спътници и дори да застрашат астронавтите в космоса.

Анализ на слънцеподобни звезди

Телескопите наблюдават хиляди звезди, като проследяват промените в тяхната яркост. Като наблюдават яркостта на тези звезди, учените могат да идентифицират признаците на свръхизригвания: внезапни, драматични скокове в светлината.

Интересно е, че свръхизригването може да освободи мощен енергиен взрив с мощност над един октилион джаула за кратко време.

„Ние не можем да наблюдаваме Слънцето в продължение на хиляди години. Вместо това обаче можем да наблюдаваме поведението на хиляди звезди, много подобни на Слънцето, за кратки периоди от време. Това ни помага да преценим колко често се случват суперизригвания“, казва Сами Соланки, съавтор и директор на MPS.

Международен екип проучва данни от 56 450 слънцеподобни звезди, заснети от космическия телескоп „Кеплер“ на НАСА между 2009 и 2013 г.

„В своята цялост данните от „Кеплер“ ни предоставят доказателства за 220 000 години звездна активност“, казва Александър Шапиро от университета в Грац.

Екипът внимателно е подбрал звезди, които много приличат на нашето Слънце, като се е фокусирал върху тези със сходни температури и яркост. Те също така изключват потенциални грешки, включително такива, причинени от космическа радиация или други звезди.

Проучването идентифицира 2889 свръхизригвания сред 2527 от 56 450 наблюдавани звезди. Средно Слънцеподобните звезди предизвикват свръхизригвания на всеки 100 години.

„Високопроизводителните динамо изчисления на тези звезди от слънчев тип лесно обясняват магнитния произход на интензивното освобождаване на енергия по време на такива свръхизригвания“, казва Алън Саша Брюн, съавтор от Комисариата за атомна и алтернативна енергия на Париж-Саклай и Университета Париж-Сите.

Събитието Карингтън от 1859 г. е най-силното

Според предишни проучвания свръхизригвания при слънцеподобни звезди се появяват много по-рядко, като интервалите варират от хиляда до десет хиляди години.

Проучванията, посветени на миналото на Земята, показват, че екстремните слънчеви явления са се случвали по-рядко. Тези събития, включващи високоенергийни частици от Слънцето, могат да създадат радиоактивни елементи като въглерод-14.

Тези радиоактивни атоми попадат в капана на природни записи, като пръстени на дървета и ледени ядра. Анализирайки нивата на въглерод-14 в тези записи, учените могат да идентифицират минали периоди на интензивна слънчева активност, дори ако те са се случили преди хиляди години.

Този метод е идентифицирал пет екстремни събития със слънчеви частици и три потенциални събития през последните 12 000 години. Това предполага, че такива събития се случват средно веднъж на 1500 години.

Сред тях е и събитието Карингтън от 1859 г., при което е имало мощна слънчева буря, освободила огромна енергия. Съобщава се, че тази енергия е била толкова значителна, че се оценява като еквивалентна на взривната сила на „10 милиарда 1-мегатонни атомни бомби“.

В изследването не се посочва кога Слънцето ще отприщи следващата супербуря, но се подчертава значението на готовността.

„Новите данни са ярко напомняне, че дори най-екстремните слънчеви събития са част от естествения репертоар на Слънцето“, казва Натали Кривова, съавтор от MPS, в съобщението за пресата.

Констатациите са публикувани в списание Science.

Източник: InterestingEngineering