Областният управител на Варна за диалога между институциите, устойчивите решения и човешкото лице на властта
В началото на 2026 г. се срещаме с проф. д-р Андрияна Андреева, Областен управител на Варна, за да поговорим за изминалата година – за инициативите, които белязаха развитието на региона под нейното ръководство, за важните проекти, които успяха да обединят институции, бизнес и хора, и за визията ѝ за настъпващата година.
Назначена през 2023 г. от Министерския съвет, Андрияна Андреева е професор, доктор по право и преподавател в Икономически университет – Варна от 1996 г., където оглавява Катедра „Правни науки“ в периода 2015-2023 г. Научната ѝ дейност е свързана основно с трудовото право, социалното осигуряване, медиация, изкуствен интелект и правните аспекти на трудовите отношения. Автор е на над 100 научни публикации монографии, студии, статии, научни доклади и съавтор в редица учебници и учебни помагала, използвани във висшето образование.
Проф. Андреева, за нас е чест и истинско удоволствие да Ви посрещнем в началото на новата година – време, което често използваме за поставяне на нови цели. Отговорността за управлението на цяла област неизбежно е и личен избор за посока. Как Вие самата определяте своята визия за Варненска област – не само като територия, а като общност от хора, история и бъдещи възможности?
Благодаря за поканата и за въпроса, защото той отразява същината на отговорността да бъдеш областен управител и представител на държавата във Варненска област. За мен тя не е просто административна единица, а общност от 12 общини със своята специфика и хора с различни съдби и очаквания, обединени от обща история, идентичност и чувство за принадлежност.
Това определя и визията ми за развитие – ориентирана към човека. Стремя се всеки жител да усеща присъствието на държавата не формално, а реално и отговорно. Още в началото на мандата поставих акцент върху опознаването на местните общности и активната комуникация с местната власт.
Като областен управител вярвам в устойчивото развитие, институционалния диалог и работата при ясни правила, а като университетски преподавател – в образованието, знанието и инвестициите в младите хора като основа за дългосрочни резултати. Варненска област има значителен потенциал за иновации, качествен туризъм, модерна икономика и съхраняване на културното наследство.
Личната ми цел е управление, което е прозрачно, отворено и насочено към конкретни решения, подобряващи ежедневието – от инфраструктурата и сигурността до социалната чувствителност и грижата за уязвимите групи. С уважение към миналото, открит диалог и ясна отговорност към бъдещето, аз и моят екип работим така, че област Варна да е място, където хората искат да живеят, да отгледат и образоват децата си, да се развиват и да се чувстват добре.
Поставяте силен акцент върху администрацията като структура „с лице към гражданите“. Как изглежда тази философия отвъд процедурите и институционалния език и как в собствената си работа намирате баланса между твърдите управленски решения и човешката страна на въпроса?
За мен администрацията „с лице към гражданите“ означава постоянен и реален контакт с хората във всички населени места на Варненска област. Затова този диалог трябва да не бъде епизодичен, а системен и последователен.
Освен редовните приемни дни в Областната администрация въведохме и специален месечен прием, посветен на идеи, иновативни решения и граждански инициативи. Провеждам и ежемесечни срещи на място в общините, за да се запознавам пряко с проблемите и потребностите на хората.
По време на мандата ми утвърдихме практика за регулярни срещи между екипа на областния управител и кметовете на дванадесетте общини. Те се провеждат всеки месец на ротационен принцип, с предварително подготвени теми. В активен диалог и заедно търсим общи решения на реални общински проблеми, изграждаме устойчиви подходи към тях, обменяме добри практики и стимулираме създаването и реализирането на съвместни между общините проекти.
По моя инициатива организираме срещи и с кметовете на малките населени места, но посещаваме общините на място. Този пряк контакт е особено ценен за навременното идентифициране на проблемите и за по-добрата връзка между местната власт и държавата. Искам хората и в малките населени места да почувстват вниманието и грижата на държавата.
В управленските решения твърдостта и отговорността са неизбежни, особено по отношение на контролните функции на областния управител. Но те трябва да вървят ръка за ръка с разбиране и уважение към хората. Убедена съм, че когато институциите познаваме добре живота на хората, когато обясняваме и действаме открито, когато започнем да говорим дори на езика на новите медии, доверието се изгражда естествено и устойчиво.
Когато погледнете към изминалата година, кои бяха най-сериозните предизвикателства пред Вас и екипа Ви и какво Ви помогна да запазите усещането, че въпреки трудностите посоката остава вярна?
Пред екипа ми и мен стояха множество предизвикателства, всяко различно по своя характер и изискващо бърза и адекватна реакция. Но ако трябва да посоча едно конкретно събитие, бих споменала големия нефтен разлив в района на Варна в началото на летния туристически сезон. Този случай ясно показа колко важна е добрата и ефективна комуникация между институциите – както за защита на здравето на гражданите, така и за опазване на околната среда и минимизиране на последствията върху туристическия сезон.
Всеки ден екипът ми се изправя пред различни предизвикателства, защото политическата и икономическата обстановка – както вътрешна, така и международна – изисква особено внимание, прецизност и отговорно мислене. Това, което ни помага да запазим усещането, че посоката е вярна, е ясният фокус върху хората и общността. Когато решенията и действията са насочени към тяхното благополучие, дори в трудни моменти се усеща смисълът и правилната посока.
В рамките на инициативата „12 стъпки към бъдещето на област Варна“ сте в постоянен контакт с общините в цялата област. Каква „обща картина“ се очерта от тези срещи, къде виждате най-големия потенциал за развитието и кои примери Ви дават увереност, че регионът вече е направил важни крачки напред?
Срещите в рамките на инициативата „12 стъпки към бъдещето на област Варна“ очертаха една много ясна и едновременно обнадеждаваща картина. Общините в областта имат различни профили и специфични потребности, но ги обединяват сходни предизвикателства и силно желание за развитие.
На първо място ясно се открояват инфраструктурата и ВиК секторът – теми, които засягат пряко качеството на живот на хората. Наред с това социалната политика, грижата за възрастните хора, децата и уязвимите групи, както и запазването на ключови социални програми, са сред приоритетите във всички общини. Образованието и демографските процеси също са във фокуса – от поддържането на училища в малките населени места до модернизацията на учебната база и задържането на младите хора.
Потенциал за развитие виждам най-вече в умението на общините да надграждат своите силни страни. Провадия със своя уникален културно-исторически ресурс, Дългопол с възможностите за природен и културен туризъм, Девня с активната работа по инфраструктурни проекти, Аврен с усилията за устойчиво водоснабдяване и контролирано развитие – това са примери, които показват, че регионът вече прави важни крачки напред.
Общото между всички тези примери е нарастващата проектна готовност и желанието за партньорство с държавата. Именно затова инициативата ще продължи и в останалите общини, за да изградим реалистична и работеща карта на приоритетите на област Варна. Убедена съм, че когато държавната и местната власт работят в синхрон и в предвидима среда, развитието престава да бъде пожелание и се превръща в постижима цел.
Дигитализацията вече е ключов фактор във всички сфери на обществения живот и управлението, като се превръща в стандарт за ефективност и прозрачност. В контекста на Областна администрация – Варна, с близо 30 електронни услуги и публични регистри, каква е следващата стъпка, за да се превърне администрацията не просто в дигитална, а в наистина ефективна и достъпна за гражданите?
Дигитализацията за нас не е просто въвеждане на електронни услуги, а цялостна промяна в начина, по който администрацията работи и общува с гражданите. Стремежът ни е максимално голяма част от административните услуги да бъдат достъпни по електронен път, така че хората да пестят време, усилия и излишна административна тежест.
През 2024 година проведохме външен одит и оценка на готовността на Областна администрация – Варна за този процес. Резултатите показаха, че се нареждаме сред водещите три областни администрации в страната по ниво на дигитални услуги. Това признание е доказателство за последователната работа на екипа, но носи и отговорност да надграждаме постигнатото.
От 1 януари 2026 г. движението на всички преписки в администрацията е съгласувано и се осъществява изцяло в електронна среда. Това ни дава по-добра проследимост, по-кратки срокове и по-голяма прозрачност в работата. От 15 януари въвеждаме и анкета за проследяване ефективността на предоставяните услуги и удовлетвореността на гражданите.
За да улесним обратната връзка, в деловодството на Областна администрация – Варна поставяме таблети със специално разработено приложение. С него потребителите на услуги могат бързо, лесно и анонимно да оценят обслужването. Чрез тази анкета събираме информация както за качеството на административните услуги, така и за професионализма и отношението на служителите. Данните ще се анализират системно, за да идентифицираме добри практики и области, в които можем да подобрим административното обслужване.
Особено внимание отделяме и на киберсигурността. Областна администрация – Варна е инициатор на редица срещи и обучения с водещи външни експерти, включително през 2024 и 2025 година, в които участваха представители на държавни и местни институции от региона. За нас защитата на данните и доверието на гражданите са неразделна част от ефективната дигитализация.
Истински ефективната администрация е тази, която съчетава технологии, компетентни служители и активна обратна връзка от гражданите – така че услугите да бъдат не просто дигитални, а реално полезни, прозрачни и ориентирани към хората.
През 2025 г. областната администрация успява да осигури високотехнологичен дрон за превантивни огледи. Как подобни технологични решения променят начина, по който държавата упражнява контрол и грижа за публичната собственост?
Използването на високотехнологични решения, като дрон за превантивни огледи, е част от по-широката ни визия за модерна, проактивна и отговорна държава. Дронът беше закупен през ноември 2025 г. На този етап обаче фокусът ни е върху изграждането на капацитет и ясна рамка за използването му. Към момента са проведени обучения на служителите и са очертани основните дейности, в които технологията ще се прилага през 2026 година.
В този процес изключително ценен е експертният потенциал на преподавателите от Висшето военноморско училище във Варна, с които Областна администрация подписа Меморандум за сътрудничество. Именно в морската академия се проведе обучението, а при наблюдението на морските пространства разчитаме на съвместни проверки и комбинирано използване както на дрона, така и на високотехнологичното специализирано оборудване на висшето училище.
В практическо отношение дронът ще се използва през летния сезон за наблюдение на плажовете, включително за установяване на нарушения в защитени територии, като и за нерегламентирано къмпингуване. Важен приоритет ще бъде и наблюдението на речни корита и дерета, което е пряко свързано с ангажиментите на областния управител за тяхното почистване в извън урбанизираните територии и превенцията на рискове.
Тези технологични решения не заместват човешката експертиза, а я допълват. Те ни дават възможност да действаме по-навременно, по-прецизно и с по-голяма грижа за публичната собственост, околната среда и сигурността на хората – именно това е смисълът на модерното държавно управление.
Регионалната бизнес конференция на Лидер.БГ във Варна се проведе под Ваш патронаж и постави силен акцент върху връзката между бизнес, образование и институции. Какво липсваше досега в този диалог и какво трябва да се промени, за да се задържат младите хора в региона?
Област Варна е регион с висока заетост, добро образование и значителен икономически потенциал – с развит сектор на услугите, индустрията и пристанищната дейност, нарастващи инвестиции и стабилни доходи на населението. Въпреки това, досега диалогът между бизнеса, образованието и институциите често е бил фрагментиран и несистемен.
Съвместните инициативи вече променят това – университетите във Варна развиват иновационни кампуси, лаборатории и програми за дуално обучение, които позволяват студентите да придобиват практически умения, търсени на пазара на труда.
Бизнесът има възможност да участва активно в подготовката на кадри, а професионалното образование се адаптира към икономическите нужди на региона. Това създава възможност младите хора да се включват в реални проекти и стажове, като придобиват компетенции, които са директно приложими в практиката.
Каква е Вашата дългосрочна визия за „Област Варна“ – не само през цифри и проекти, а като качеството на живот на хората, и каква роля според Вас има устойчивото развитие и балансът между икономика, природа и социална среда в постигането на тази визия?
За съжаление, не мога да кажа, че област Варна е достигнала оптимума на своя потенциал. В икономическо отношение все още има значителни възможности за развитие – изоставаме при обособените икономически зони, а транспортната и инфраструктурната свързаност изискват подобрения. Големият град се задъхва от натоварения трафик, докато малките населени места остават откъснати от центъра, което затруднява както бизнеса, така и ежедневието на хората.
Въпреки това, тези предизвикателства са и възможност – те очертават ясно къде трябва да насочим усилията си. Развитието на инфраструктурата, подобряването на транспортната мрежа и свързаност, модернизацията на икономическите зони и устойчивото управление на ресурсите могат да направят областта по-свързана, конкурентоспособна и приятна за живот.
Ще ми се да успеем да се преборим за свободна икономическа зона в региона, за да имаме още един ефективен инструмент за подпомагане на регионалната икономика. Знаем, че зоните не само подпомагат средния и малкия бизнес, но позволяват да се изравни стандарта на живот в региона и по-ефективно да се използват наличните ресурси.
Лидерството в публичния сектор често остава „невидимо“ за хората. Как Вие възприемате ролята на лидера – в управлението, в умението да слуша, в баланса между трудни решения и човешка чувствителност – и какво Ви дава мотивация да продължавате напред в моментите на несигурност?
Истинското лидерство се проявява в трудни моменти. През последното десетилетие България преминава през непрекъсната турбуленция по пътя към утвърждаване на своята европейска идентичност, и именно в такива времена ролята на лидера е критична. Той трябва да чува внимателно гласа на хората, да взема трудни решения и да съчетава стратегическа твърдост с човешка чувствителност.
Мотивира ме всекидневният контакт с гражданите, с екипа и с младите специалисти. Когато виждаш, че усилията ти имат реален ефект върху живота на хората, усещаш смисъла на работата си. Лидерството означава да даваш стабилност, доверие и посока, дори когато пътищата са динамични и предизвикателни. Това е умението да съчетаваш дисциплина и последователност с емпатия и внимание към човека, което създава устойчиво доверие и резултати, видими за обществото.
През ноември 2025 г. представихте втората си стихосбирка „Копнеж за светлина“, в която говорите за светлината като зрънце, което всеки носи в себе си. Какво Ви дава поезията и как съчетавате рационалния свят на администрацията с чувствителността на твореца – помагат ли си тези две роли или понякога си противоречат?
Двете ми стихосбирки – „Сезони за обич“ и „Копнеж за светлина“ – се появиха в рамките на мандата ми като областен управител и на академичната ми дейност като преподавател и изследовател. За мен поезията е пространство, в което рационалният свят на администрацията и научният подход срещат човешката същност – емоции, съпреживяване и размисъл.
В стиховете намирам личната си светлина, зрънцето, което всеки носи в себе си, и начин да показвам другата страна на една и съща личност. Тези две роли не се противопоставят, напротив – помагат си: дисциплината, аналитичността и вниманието към детайла от административната работа обогатяват структурата на стихотворението, а чувствителността и емпатията на твореца ми помагат да съм по-внимателна и към хората в ежедневната си работа. Ето пример от стиховете ми:
„Не искам думите ми да са камък,
със който да замерям в тъмнина.
Не искам да са кръст печален –
навяващ скръб и самота.
Как искам думите ми да са нежни,
като перо, поело полет в синева.
Да бъдат капката дъждовна,
пристанала на връхчето трева…
….“
Поезията ми дава възможност да изразя човешкото, докато администрацията изисква дисциплина и действие – съчетаването на двете ми позволява да бъда по-пълноценен лидер и човек.
В българската политика конфликтите са изключително изострени в последните години. На местно ниво това е особено изразено. Как виждате ролята на жените в управлението и в частност – Вашата като областен управител в тази обстановка?
В условията на изострени конфликти в българската политика, ролята на жените в управлението става особено значима. Жените често носят умението да слушат по-внимателно, да разбират различни гледни точки и да изграждат мостове там, където напрежението е най-силно. В моята работа като областен управител се стремя именно към това – да бъда медиатор в публичния сектор, като прилагам техники и умения от медиацията, за да превръщам конфликтите в конструктивен диалог.
Понякога различията се виждат много ясно, но истинският успех е да се намери решение, което служи на общността, а не на отделни интереси. Миротворците са тези, които вървят по правилния път – те не се страхуват да чуват, да обсъждат и да търсят общото добро. За мен женското лидерство в този контекст означава да съчетавам твърдостта при управленските решения с чувствителността към хората и техните потребности, защото устойчивото и справедливо решение винаги е в полза на хората, които управляваме.
Говорите за политиката като начин да се прави добро. Колко важно е доброто и грижата за хората да бъдат водещи принципи в нашите действия и какво послание бихте отправили към хората в началото на новата година?
Политиката е силна тогава, когато във всяко решение и във всяко действие се усеща стремежът на политиците да бъдат в полза на хората. Миналата 2025 година това стана видимо чрез две кампании под егидата на областния управител, които не са просто символични жестове, а реални стъпки за подобряване живота на хората.
Първата – „Бъди добър. Прави добро“ – обедини общините около малки и големи инициативи, чрез които всеки може да допринесе за общото благо. Втората – „Дари кръв. Спаси живот“ – показа, че политиката може да спаси човешки животи и че всеки гражданин има възможност да участва в този процес. Специално искам да подчертая, че реализирането на всяка една от тези инициативи е в резултат на активно взаимодействие с общините от областта, с институции от местната и държавната власт и с граждански организации.
Тези кампании доказват, че „прави добро“ не е само лозунг, а принцип, който води управлението и определя неговата стойност. Истинският политик е този, чиято сила се измерва не с власт или позиции, а с това как ежедневните му действия създават възможности, подкрепят хората и отговарят на техните нужди.
В началото на новата година бих отправила послание за надежда и съпричастност: нека всеки от нас, в професионалния и личния си живот, да носи този принцип – грижа, внимание и действие в полза на другите. Когато политиката е за хората, тя става истинска, устойчива и способна да преобразява обществото.
