Европа си поставя амбициозната цел, да се превърне в първият климатично неутрален континент до 2050 г. Това може да се случи единствено и само с радикални промени в това, къде живеем, храната, която ядем и начина, по който се придвижваме.
„Зелената сделка“, стартирана от председателя на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, през декември 2019 г., си постави за цел до 2050 г. да постигне своите амбиции и ще включва някои радикални и иновативни проекти.
По-малко отпадъци, по-здравословна храна с по-малко пестициди и торове, по-добри алтернативи на обществения транспорт и по-чиста енергия са само част от предложените планове.
За да се постигне неутралност на климата, ЕС трябва да декарбонизира енергийния сектор и да помогне на индустрията да бъде по-иновативна, да я превърне в глобален зелен лидер.
Обновяването на сгради също е сред приоритетите. Целта е намаляване на сметките и потреблението на енергия. Планира се и въвеждането на по-чисти, по-евтини и здравословни форми на транспорт.
Една от формулите за успех е проектът на електрически ферибот, който може да трансформира морския трафик. 750 тонната „Ellen“ покрива до 22 морски мили и свързва два датски острова.
В родното си пристанище на датския остров Шрьо, „Ellen“ качва пътниците си и зарежда батериите си. Веднъж зареден, фериботът заминава за едно от петте си ежедневни пътувания до съседния остров.
„Ellen“ е изцяло електрически ферибот – не използва никакво гориво.
Този проект е съфинансиран от Европейския съюз в сътрудничество с Исландия, която иска да постигне въглероден неутралитет.
Координаторът на проекта E-Ferry, Trine Heinemann, вярва, че това е добър пример за цяла Европа.
„Ние сме напълно електрически, така че на борда няма никакво гориво“, казва тя.
Heinemann обяснява, че кораб като „Ellen“ е изправен пред същите предизвикателства като електрическите автомобили, що се отнася до разстоянията, които може да измине, но не вижда това като основен проблем.
„Мисля, че в Европа вероятно около 80 процента от фериботния транспорт може да бъде покрит в рамките на 22 морски мили, а това означава,че много от фериботите, могат да преминат на електрически батерии.“
Чисто, тихо и удобно
Понастоящем фериботите са едни от най-големите замърсители на острова, но „Ellen“ ще спести 2000 тона CO2 емисии годишно, с четирите си тихи двигателя и 56 литиево-йонни батерии, произвеждащи до 4,3 мегават часа и без изискване за резервен генератор, работещ с гориво.
„Ellen“ има всички удобства на класически ферибот и не само. Няма шум и мирис, което осигурява тихо и приятно пътуване на пътниците. Екипажът също бързо свиква с новата технология.
„Навигацията е подобна“, казва капитан Томас Ларсън.
„Единствената разлика е, че имаме още два екрана със системата за управление на мощността, докато на обикновения ферибот просто разполагате с манометър. Всъщност електрическите двигатели са по-мощни, защото имаме пълния въртящ момент веднага отдолу, така че това е доста хубаво. Почти можете да го карате като скоростна лодка! “
Поставяне на световни стандарти
За захранването на ферибота беше избрана компаниято, занимаваща се с производството на батерии, LeClanché, която разработи няколко нововъведения, за да отговори на изискванията на проекта, по отношение на безопасността и ефективността.
Компанията вече има 25 поръчки за електрически кораби, някои от които са по-големи от „Ellen“.
Анил Шривастава, главен изпълнителен директор на LeClanché, казва: „В Европа поехме водещата роля в електрификацията на морските плавателни съдове по целия свят.“
„Проектът за електронни фериботи ще предостави решаващи експлоатационни данни, данни за безопасността, ще помогне за определянето на стандарти, не само за Европа, но и за света.“
Това е пример за това, как транспортът и мобилността могат да се променят бързо.
Изграждане на бъдещето
Друга основна цел, на Зеления договор, е обновяването на сградите. Единият проект включва конструкция, при която интелигентни прозорци се превръщат в колектори на слънчева енергия.
В София изследователи и архитекти обединиха усилия, за да създадат такива интелигентни прозорци.
Вътре в прозорците има непрекъснат поток на смес от дестилирана вода и гликол, който служи като антифриз.
Използвайки слънчеви клетки, прозорците абсорбират слънчевата радиация и я превръщат в топлинна енергия за отопление на интериора на сградата.
Миглена Николаева-Димитрова е физик от Българската академия на науките. Тя казва: „Предимството на използването на течности вместо въздух вътре в стъклото е, че водата е по-плътна, така че поглъща инфрачервената светлина в по-широк диапазон.“
Учените от европейския изследователски проект използват експериментален павилион, за да тестват ефективността на системата.
Температурата и влажността се наблюдават постоянно в сградата, за да се види дали енергията може да се произвежда и използва дългосрочно и при много различни климатични условия.
Техническият асистент в Българската академия на науките, Красимир Живачки, казва, че това включва много подробен мониторинг.
„Измерваме температурата вътре в прозорците и в помещението. Измерваме я на всеки 20 сантиметра, започвайки от пода и след това се изкачваме нагоре. По този начин знаем как топлината се разпределя навсякъде. И така в края на това имаме, какво захранваме в прозореца и какво излиза от прозореца. “
Максимизиране на слънчевата енергия
Технологията е разработена в Мадрид, където учените искат системата за интелигентно остъкляване, с воден поток, да осигури енергийна ефективност, а не просто да действа като прозрачен изолатор.
Така че системата трябва да може да максимизира слънчевата топлина през зимата и да избягва прегряване през лятото.
„Ако външната температура е твърде студена, можем да спрем водния поток“, обяснява Хуан Антонио Ернандес Рамос, професор по цифрови анализи и компютърни науки в Universidad Politécnica de Madrid.
„Слънцето загрява водната камера между стъклата и прозорците стават по-горещи. Ако външната температура е топла или ако вътре в сградата температурата вече е комфортна, можем да включим водния поток, за да разпределим енергията на други места в сградата.
„Прозрачното стъкло действа активно; действа като кожа, която позволява на цялата сграда да се саморегулира. “
Учените смятат, че технологията може да помогне за проектирането на така наречените „Почти нулеви енергийни сгради“ на бъдещето.
Изследователите казват, че технологията на системата вече е готова за разширяване до индустриално производство.
Белен Морена Сантамария, архитект в Universidad Politécnica de Madrid, казва: „Идеята е да има сгради, които да намалят максимално енергийните си нужди, като същевременно произвеждат топлинна енергия. Това е нашето решение за подобряване и максимизиране на нетния баланс на енергия, от който се нуждае всяка сграда “
Това са само два примера, сред хиляди инициативи в цяла Европа, като всички те се движат в една и съща посока, създаване на по-добро качество на живот и придвижване към целта за неутралност на климата до 2050 г.
