Понякога се шегувамe, че храната, която даваме на домашните си любимци е по-добра от тази, която ядем ние. Всъщност има голяма доза истина в това – специално формулираната храна за животни е пълна с всички витамини и минерали, от които се нуждаят, за да процъфтяват. Резултатите са ясни: здрава, лъскава козина, високи нива на енергия и добро здраве.
Реално от хранителна гледна точка, хранителните продукти, предназначени за животни, независимо дали са домашни или отглеждани във ферми, са по-пълноценни от тези, предназначени за хора.
Мощни микроелементи
Микроминералите или микроелементите – като желязо, цинк, мед, селен, йод и манган – са от съществено значение. Въпреки че се нуждаем от тях в малки количества, те играят роля в стотици метаболитни реакции. Желязото пренася кислород в кръвта, цинкът и медта са част от ензимите, които предпазват клетките от оксидативен стрес, йодът е от съществено значение за функцията на щитовидната жлеза, а селенът помага на имунната система да функционира правилно.
Когато тези хранителни вещества липсват, дори и леко, тялото забелязва: умората се увеличава, защитните сили са понижени и появата на хронични заболявания, включително рак, става по-вероятна.
Световната здравна организация изчислява, че над 2 милиарда души страдат от някаква форма на дефицит на микроелементи. Това е известно като „скрит глад“: има храна в чинията, но липсват тези невидими хранителни вещества, които осигуряват здравословно развитие и стареене.
Твърде много токсини
Допълнителен проблем е излагането на токсични елементи като арсен, олово, живак и кадмий, с които влизаме в контакт чрез определени храни или заобикалящата ни среда. Дори в малки количества те се натрупват в тялото и засягат нервната система и плодовитостта, както и увеличават риска от рак.
Голямото предизвикателство е, че както дефицитът на есенциални минерали, така и излагането на токсини често остават незабелязани. Те не показват очевидни признаци, докато проблемът не стане вече сериозен.
Глобален, многостранен проблем
Дефицитът на микроелементи е универсален проблем, но се проявява по различен начин в различните части на света.
В страните с ниски доходи, дефицитите често се дължат на диета, основана почти изключително на зърнени и бобови култури, както и на ограничената наличност на храни от животински произход, богати на желязо, цинк и селен. Това означава, че комбинираният дефицит на желязо, цинк и йод засяга милиони жени и деца, водейки до сериозни последици за физическото и когнитивното развитие.
В страните със среден доход съществуват две контрастни реалности. Докато селските райони продължават да страдат от липса на достъп до разнообразни храни, големите градове изпитват „скрити“ дефицити, свързани с консумацията на ултрапреработени храни и прекомерен прием на калории.
В по-развитите общества дефицитите са по-фини. Не става въпрос за видим глад, а по-скоро за субклинични дефицити, свързани със стареенето, както и с вегански диети или лошо планирани диети с ниско съдържание на месо и риба.
В Европа например, няколко страни в северната и централната част на континента страдат от ниски нива на селен и йод. Това вероятно е свързано с почви, в които липсват тези елементи.
В същото време, излагането на токсични метали като живак или кадмий остава проблем, особено чрез консумацията на определени видове риба или тютюнопушенето.
Това разнообразие от причини отразява факта, че „скритият глад“ приема много форми и че осигуряването на балансиран прием на основни минерали е глобално предизвикателство, което не познава граници или нива на доходи.
Целенасочено хранене
Ветеринарната медицина изпреварва хуманната. При млечните крави например серумът (течната част на кръвта) се анализира рутинно, за да се коригира диетата и да се предотвратят дефицити, които биха могли да повлияят както на здравето на животното, така и на производството на мляко.
Същото важи и за конете, свинете и домашните птици; храненето им е прецизно регулирано, за да се предотвратят проблеми и да се оптимизират резултатите.
В хуманната медицина продължава да се разчита предимно на диетични проучвания и общи препоръки, тъй като няма универсално приети референтни стойности. Изчислява се колко желязо, цинк или йод трябва да консумира средностатистическия човек и въз основа на това се разработват хранителни насоки.
Този подход е полезен за насочване на политиките за обществено здраве, но е ограничен, тъй като не отразява индивидуалните обстоятелства. Човек може да е изложен на риск от дефицит, дори ако следва теоретичните препоръки, или може неволно да натрупва токсини.
Противоречието е очевидно: щом се грижим толкова добре за диетата на кравите, защо не прилагаме същите принципи към здравето на хората?
Серум – прозорецът към нашето здраве
Добрата новина е, че хуманната медицина вече разполага с прост инструмент, с който да направи крачка към персонализирано хранене: серумен анализ.
Серумът позволява едновременното измерване както на есенциални, така и на токсични минерали. Точно както сега получаваме стойности на холестерол или глюкоза при рутинни кръвни изследвания, бихме могли да открием и недостиг на цинк или селен, или дали натрупваме олово или кадмий.
Съвременните аналитични технологии ни позволяват да получаваме тези профили бързо и точно. Това отваря вратата към по-ефективни програми за обществено здраве, които не се основават единствено на диетични оценки, и към наистина персонализирано хранене.
Грижата за кравите е по-добра от тази за хората
Знаейки, че крава с дефицит на селен произвежда по-малко мляко и е по-малко плодовита, ветеринарите действат незабавно, за да го коригират. Ако кучето се нуждае от цинк, за да поддържа козината си блестяща, те му го дават без колебание. Защо обаче не се прави същото и за хората?
Целенасоченото хранене не трябва да се ограничава само до селскостопански животни или домашни любимци. То може и трябва да се прилага и за човешкото здраве. Един прост серумен анализ би могъл да ни помогне да живеем по-здравословно, да предотвратяваме болести и да остаряваме с по-добро качество на живот.
Може би е време да се поучим от това, което ветеринарната медицина прави добре от години: грижата за храненето до последния детайл.
Източник: Marta López Alonso, Professor of Animal Pathology, Universidade de Santiago de Compostela / The Conversation
