Загубата на любим човек несъмнено е опустошително преживяване и болката от липсата му може да продължи дълго време. Сега ново проучване разкрива връзка между скръбта и биологичното стареене.
Проучването е осъществено от училището за обществено здраве Mailman на Колумбийския университет и изследователите на Butler Columbia Aging Center.
Те откриват, че хората, които са загубили родител, партньор, брат, сестра или дете, показват признаци на ускорено биологично стареене, спрямо тези, които не са.
„Нашето проучване показва силна връзка между загубата на любими хора през жизнения път от детството до зрелостта и по-бързото биологично стареене.“, казва д-р Алисън Айело, професор по дълголетие в епидемиологията на Джеймс С. Джаксън и водещ автор на изследването.
ДНК маркери
С напредването на възрастта нашите клетки, тъкани и органи функционират по-малко ефективно, което увеличава шансовете за развитие на хронични заболявания.
Биологичното стареене се определя с помощта на ДНК маркери, наречени епигенетични часовници. Тези часовници показват колко бързо старее тялото ни на клетъчно ниво.
Айело казва, че има много малко изследвания за това как загубата на близки в различни фази от живота засяга ДНК маркерите.
Проучването проследява хиляди хора от юношество до зряла възраст, за да изследва въздействието на загубата върху биологичната възраст. Данните са извлечени от Националното дългосрочно проучване на здравето на юноши и възрастни, което започва през 1994-95 г.
Загубите са категоризирани в две групи: тези, преживени в детството или юношеството (до 18-годишна възраст) и тези, настъпили в зряла възраст (на възраст от 19 до 43 години). Проучването също така оценява кумулативния брой загуби през целия живот на човек.
Проучването показва, че ефектите от загубата върху стареенето могат да се появят много преди средната възраст и могат да допринесат за различията в здравето между расовите и етническите групи.
Силно въздействие върху тези в ранна възраст
Биологичната възраст се определя чрез изследване на моделите на метилиране на ДНК в кръвни проби с помощта на епигенетични часовници.
Проучването установява, че колкото повече загуби преживяваме, толкова по-бързо настъпва биологичното стареене. Въздействието е най-силно изразено, когато са настъпили две или повече загуби в зряла възраст.
„Връзката между загубата на близки и здравословните проблеми през целия живот е добре установена. Но някои етапи от живота може да са по-уязвими към рисковете за здравето, свързани със загубата, и натрупването на загуба изглежда е важен фактор“, обяснява Айело.
Смъртта на родител, брат или сестра в ранна възраст може да бъде дълбоко травмираща. Това може да доведе до проблеми с психичното здраве, когнитивни затруднения, повишен риск от сърдечни заболявания и преждевременна смърт. Освен това тези въздействия върху здравето могат да продължат или да се появят дълго след като загубата е настъпила.
Изследователите подчертават, че докато загубата може да има дългосрочни последици за здравето, независимо от възрастта, въздействието често е по-тежко през годините на формиране, като детството и юношеството.
„Все още не разбираме напълно как загубата води до лошо здраве и по-висока смъртност, но биологичното стареене може да е един механизъм, както се предполага в нашето проучване. Бъдещите изследвания трябва да се съсредоточат върху намирането на начини за намаляване на непропорционалните загуби сред уязвимите групи. За тези, които преживяват загуба, осигуряването на ресурси за справяне с травмата е от съществено значение“, заключава Айело в прессъобщението.
Когато разпознават въздействието на скръбта върху нашето физическо и психическо здраве, експертите биха могли да разработят стратегии за смекчаване на нейните ефекти и насърчаване на благосъстоянието.
Констатациите са публикувани в списанието JAMA Network Open.
Източник: InterestingEngineering
