Саботаж на тръбопровода „Северен поток“: как е могла да бъде извършена атаката и защо Европа е беззащитна.
Каквото и да е причинило щетите на газопроводите „Северен поток“ в Балтийско море, това изглежда е първата голяма атака срещу критична „подводна“ инфраструктура в Европа.
Най-широко разпространеното мнение – не на последно място и от страна на НАТО – е, че експлозиите, довели до големите течове в двата тръбопровода, не са причинени от инциденти. Алиансът твърди, че те са били умишлен акт на саботаж.
Атаките са извършени в изключителните икономически зони на Дания и Швеция и демонстрират рисковете, пред които са изправени европейските подводни инфраструктури. Това повдига въпроса за уязвимостта на европейските тръбопроводи, електрически и интернет кабели и друга морска инфраструктура. Европа ще трябва да преразгледа политиките си за защитата им.
Но все още не е ясно как са извършени атаките. Разследванията вероятно ще отнемат месеци, но има два вероятни сценария.
Първият вариант е, че атаките може да са били извършени като подводна операция с помощта на модерна подводна технология. Въпреки че атаките са извършени извън териториалните води на членките на НАТО – Дания и Швеция, те все пак могат да се тълкуват като акт на война.
Вторият сценарий е операция, стартирана от частен надводен кораб, като например рибарска лодка, използвана като платформа за водолази, които са поставили нужните експлозиви. В този случай атакуващият кораб се е криел в ежедневния морски трафик.
Този сценарий насочва към така наречената тактика на „сивата зона“: атака от група, действаща косвено от името на определени държавни интереси. Тогава ще бъде много по-трудно да се докаже участието на конкретно правителство.
Морето е претъпкано с изключително сложен набор от държавни и недържавни участници и множество припокриващи се юрисдикции. Това улеснява укриването и по-трудното проследяването и идентифицирането на отговорните участници. Правните неясноти повдигат и въпроса как да се преследват извършителите.
Неурегулирано пространство
Подводието е океанско пространство, което често се забравя, но става все по-важно.
Тръбопроводите осигуряват потока на газ и нефт. Електрическите кабели в Европа и Средиземноморието са ключови за революцията в зелената енергия. Подводните кабели за данни пренасят 95% от данните, осигурявайки цифровата свързаност.
И все пак Европа няма въведена политика, която да осигури наблюдение и защита на тази подводна инфраструктура. Европа на практика е подводно сляпа. Три агенции на Европейския съюз – Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA) и Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) – се занимават с океанските повърхности. Но никоя от тях няма мандат да търси неща под водата.
Тези три агенции обаче управляват строга система за наблюдение на морските дейности, известна като Обща среда за споделяне на информация.
Първа стъпка за повишаване на защитата на подводната инфраструктура е да се използва тази платформа за систематично осигуряване на наблюдение на подозрителни дейности на повърхността в близост до инфраструктурите и за координиране на патрули. Това ще помогне за възпиране на извършителите и предотвратяване на бъдещи атаки.
Очи в морето
Наблюдението на подводните дейности е трудна и скъпа дейност.
Морското дъно е огромно пространство, а кабелите и тръбопроводите покриват хиляди километри. Европейската агенция по отбрана изпълнява редица проекти за подобряване на водното наблюдение.
Въпреки това, както беше показано в неотдавнашен доклад до Европейския парламент, не само технологичният напредък е пътят към по-добра устойчивост. Военноморските сили и бреговата охрана трябва да развият по-добро сътрудничество с частната индустрия, която управлява и поддържа подводна инфраструктура.
Индустрията притежава важни данни и е необходима, за да осигури бързи реакции при всяка бъдеща атака. ЕС трябва да играе важна роля за осигуряване на това сътрудничество чрез своите агенции.
Трябва също така да се гарантира, че индустрията разполага с достатъчно възможности за ремонт на кабелите и тръбопроводите. Всичко това налага изрична подводна политика на ЕС и упълномощаване на неговите агенции да допринасят за защитата на критичната морска инфраструктура.
Текущото изготвяне на новата стратегия на Европейския съюз за морска сигурност е прозорец към една такава възможност. Стартирала през 2022 г., целта на стратегията е да даде насока и да осигури координация между институциите на ЕС и агенциите на държавите членки, които се занимават с мореплаването.
Стратегията се очаква да е финализирана през 2023 г. Тя трябва да се занимава с подводната среда и да очертае как подводната инфраструктура може да бъде по-добре защитена.
Автор: Кристиан Бюгер, професор по международни отношения, Университет на Копенхаген
Източник: The Conversation
