На 16 октомври стартира мисията на Луси в Космоса – роботизирания апарат на НАСА ще изследва троянските астероиди около Юпитер, с цел да разкрие най-ранната история на нашата Слънчева система.
По време на своята дванадесетгодишна мисия, Луси ще проучи осем различни астероида, за да разбере как и от какво са направени.
Изстреляната от нос Канаверал, Флорида на борда на ракета Atlas V, Луси носи името на вкаменелостта Lusy (общото име на AL 288-1, няколкостотин парчета фосилизирана кост, представляващи 40 процента от скелета на женска от хомининовия вид Australopithecus afarensis), която ни даде представа за човешката еволюционна история, която пък получава името си от песента на Beatles „Lucy in the Sky with Diamonds“. (Според слухове, песента е звучала многократно в лагера на експедицията цяла вечер след първия работен ден на екипа по разкопките.)
💎 Lights. Camera. Lucy. The stage is set for our #LucyMission to launch to the ancient Trojan asteroids on Oct. 16.
• Live coverage at 5am ET (09:00 UTC).
• Liftoff targeted for 5:34am ET (09:34 UTC).Watch with us here and on NASA TV: https://t.co/z1RgZwQkWS pic.twitter.com/g3RMvYn6lR
— NASA (@NASA) October 15, 2021
Историческа мисия
„Точно както вкаменелостта на Луси промени нашето разбиране за еволюцията на хоминидите, мисията на Луси ще промени нашето разбиране за еволюцията на Слънчевата система“, каза Кати Олкин, от екипа на Lucy, в скорошно интервю за Planetary Radio.
Никоя друга космическа мисия досега не е била изстрелвана до толкова различни дестинации. Луси ще ни покаже за първи път разнообразието на изначалните тела, изградили най-близките до нас планети.
Троянците
Троянците на Юпитер, са група астероиди, за които се смята, че представляват останки от образуването на външните планети -Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, или разбити останки от планетизимали, които са били уловени в орбита на Юпитер.
Интересна особеност от това, което знаем за троянците, е, че съставът на повърхността им варира силно, което предполага, че те идват от различни региони на системата и са хванати в орбитата, където се намират днес, потенциално поради гравитационното привличане от Юпитер и Сатурн, когато те мигрират към сегашните си орбити.
„Тези обекти не са се променили особено, когато планетите се сглобяват“, казва Хал Левисън, главен изследовател от екипа на Луси. „В резултат на това, като ги изучим, ще можем да разберем физическите условия на ранната Слънчева система, както и как са се развили планетите и как са се движили по-рано.“
Малко се знае за минералите и материалите, съдържащи се в около 9 000 астероида, по-големи от 2 км, които плават в рояците L5 и L4. Най-големите от тях са кръстени на герои от Сагата за Троя, като Хектор, Патрокъл, Агамемнон, Ахил и Ментор, които са петте най-големи.
Liftoff of NASA's Lucy asteroid mission on an Atlas 5 rocket, beginning a 12-year journey to explore a population of ancient asteroids. https://t.co/tVHTSswphM pic.twitter.com/tN4ZSlUAHQ
— Spaceflight Now (@SpaceflightNow) October 16, 2021
Луси ще посети Еврибатес и неговата спътница Квета в L5, заедно с Полимел, Левк и Орус (ако някой се чуди откъде получават всички тези имена, просто проверете книга 2, ред 7 на „Илиада“), преди да премине обратно през Слънчевата система до L4, където ще посети Патрокъл, който с диаметър 60 мили е третият по големина от всички троянци и неговия двоичен обект Меноетий.
За да изучава и снима троянците, Луси носи спектрометър, който генерира изображения с различни цветове въз основа на молекулите, от които е направен фотографираният обект – мощна черно-бяла камера като тази, на космическия телескоп Хъбъл, и термоизолатор.
Източник: GoodNewsNetwork
