Unmanned System Bulgaria (Безпилотни системи България) е компания основана през 2020 година, предлагаща свързваща услуга на всички потребители на въздушното пространство, включително оператори на дронове, с авиационните власти, за да улесни процеса на одобрение и оторизация на полети.
Unmanned System Bulgaria е член на BESCO – Българската стартъп асоциация.
Днес наш гост е основателят на Unmanned System Bulgaria, Стефан Христозов. Той е магистър авиоинженер от Техническия университет в София и магистър национална (авиационна) сигурност от Военна академия с над 5 години опит от авиацията и над 5 години в научната дейност от Института по роботика на БАН.
Здравейте, г-н Христозов! За нас е огромно удоволствие, че днес сте наш гост. Дроновете стават все по-популярни и приложенията, за които се използват, се увеличават постоянно. Разкажете ни защо решихте да се занимавате с дронове и как се стигна до създаването на Unmanned System Bulgaria?
Здравейте! Удоволствието е мое.
Както е ясно от визитката съм авиационен инженер и експерт по образование. Започнах кариерата си в авиокомпаниите в България. Тук обаче точно тази индустрия не е много силна и съответно, с малки изключения, не е добре платена.
През 2015 г. дроновете вече бяха започнали да набират популярност и приложимост. Това беше нещо ново и знаех, че искам да се занимавам с иновации. Успоредно с докторантурата си, след няколко предприемачески програми, регистрирах и дружество, за да мога да действам.
Любопитен факт е, че България има опит с тази „иновация“ от 70–те години на миналия век.
Какво всъщност представляват дроновете и какви са техните възможни приложения?
Всеки летателен апарат без пилот на борда е дрон – от „Глобал Хоук“-а, който лети над България като част от системата на НАТО за противоракетна и противовъздушна отбрана, до малките състезателни машини, че и по-малки.
Приложенията все повече се ограничават по-скоро от нашето въображение, отколкото от възможностите на технологията. Най-често това са инспекции, пръскане на посеви, наблюдение на зони, търсене и спасяване на хора и т.н. В съвсем близко бъдеще ще включим и транспорт на карго и хора.
Опасни ли са дроновете за другите летателни апарати като самолети и хеликоптери? Нуждаят ли се от отделни коридори и има ли законова регулация за тяхното движение?
Определено представляват заплаха. Това произтича от редица фактори – технологични (матуритет), антропологични (мислене и познание) и балансирани регулации. На този етап се нуждаем от израстване и в трите направления.
С нарастване на потреблението, ще пораснат и флотилиите и е нужно да започне координация помежду им. Тази технология също се оказа пълна промяна в парадигмата на управлението на въздушния трафик, а авиацията не обича резките промени.
България, за щастие, прилага директно регламентите за ЕС по отношение на авиацията, но все още нямаме национален документ, по който да е ясно кой-какво.
Ще станем ли свидетели на дронове, които да разнасят пощата ни или да доставят поръчките ни в близко бъдеще?
Толкова е близко това бъдеще, че в някои страни вече е пристигнало от 2-3-4 години. Там властите и бизнесът работят ръка за ръка. Особен приоритет се дава на доставки на медицински продукти – лабораторни изследвания, кръв и т.н.
Опитвам да намеря инвестиция за това и тук. Няма да е много лесно, но е напълно постижимо дори с текущата регулаторна рамка.
Таксита-дронове!? Това ли е следващото голямо нещо, когато говорим за вътреградско и междуградско предвижване?
Да! На първо време очаквам това да са публични услуги – линейки, полиция, пожарна. Има много добро изследване на Агенцията за авиационна безопасност на ЕС (ААБЕС) за публичното възприятие към този вид услуги – 83% одобрение. Само 3% няма да пробват за нищо на света.
Общо взето са три множествата на този вид въздушна мобилност – градска (urban air mobility – UAM), регионална (regional AM – RAM) и обединяващата ги иновативна (innovative AM – IAM). НАСА казват на последното напреднала въздушна мобилност (advanced air mobility – AAM).
В България популярността на дроновете сякаш е само в сферата на забавлението и фотографията? Как може да се промени това и в кои сектори у нас дроновете могат да се окажат изключително полезни?
За мое съжаление тук не бяха предоставени подходящи условия – регулация и компетентност на властите – за развитие на по-комплексни услуги. Все пак дроновете намират много приложения в селското стопанство и в инспекциите – мини, строителство и т.н.
Мисиите с най-голяма добавена стойност са най-често в „специфична“ категория – отвъд линията на пряка видимост, с големи дронове, с допълнителни обучения и документи. Това биха били операции по търсене и спасяване на хора, обход на далекопроводи, пръскане на посеви, доставки на пратки. За целта споменах, че трябваше властите да са по-проактивни.
Имате идея за създаване на водна площадка за дронове и тренировъчен полигон. Разкажете ни повече за това и какво е необходимо, за да се осъществи тази идея?
Разговорите бяха с много заинтересовани – кмета на Пловдив за Марица, кмета на Бургас за езерото Мандра и с летище Долна Митрополия. Изграждането на тестови полигон е от съществена важност за генерирането на познание и всичко, което то носи със себе си – нови професии, нови технологии, нови услуги и най-вече бъдеще.
За целта трябват: 1. Безопасна локация; 2. Експертен екип; 3. Инвестиция в инфраструктура; 4. Лидерство и от местните власти, няма как да стане на въпреки. България има достатъчно пустеещи индустриални зони, а другите елементи не се набавят от днес за утре, т.е. това трябва да е устойчиво във времето.
Има ли сте видео среща с НАСА. За какво беше срещата и вярно ли е, че сте се появили с чаша вино, докато те са били на кафе?
Да, не приемайте видео обаждане на Viber, докато работи Microsoft Teams! Камерата тръгва и в двете приложения. Ако с нещо ще си тръгнете от това интервю, то нека бъде това.
И НАСА, и ААБЕС имат работни групи, които чертаят бъдещето на IAM/AAM. Всяка експертиза е добре дошла и са много инклузивни. Естествено е Unmanned System Bulgaria да участва. Не, че може да допринесем с много, но самите дискусии носят много научени уроци. По този начин се стараем да сме поне крачка пред всички останали в България и да предложим реална компетенция.
Благодаря Ви за този разговор. В края, какво послание бихте отправили на нашите читатели?
От нас зависи!
