В едно финландско съвместно проучване изследователите установяват, че стоенето прави е свързано с по-добра инсулинова чувствителност.
Инсулинът е ключов хормон в енергийния метаболизъм и регулирането на кръвната захар. Нормалната функция на инсулина в организма може да бъде нарушена например от наднорменото тегло, което води до намаляване на инсулиновата чувствителност и повишен риск от развитие на диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания.
Диабет тип 2 е едно от най-често срещаните заболявания, свързано с начина на живот в световен мащаб и неговото начало обикновено се предхожда от нарушена инсулинова чувствителност или инсулинова резистентност. Това се отнася до състояние, при което тялото не реагира нормално на инсулина и нивата на кръвната захар се повишават.
Начинът на живот оказва силно влияние върху инсулиновата резистентност и развитието на диабет тип 2, а редовната физическа активност има важна роля в превенцията на тези проблеми.
В проучване на Turku PET център и института UKK, изследователите проследяват връзките между инсулиновата резистентност и заседналия начин на живот и физическата активност, при неактивни възрастни в трудоспособна възраст с повишен риск от развитие на диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания.
В проучването изследователите отбелязват, че стоенето прав е свързано с по-добра инсулинова чувствителност независимо от количеството дневна физическа активност и наднорменото тегло.
„Тази асоциация не е била показвана преди. Тези констатации допълнително насърчават замяната на част от ежедневното седене със стоене, особено ако не са спазени препоръките за физическа активност“, казва докторантът Тару Гартвайт от Университета в Турку.
Нови открития
Изследването също така подчертава значението на здравословния телесен състав за метаболитното здраве. Резултатите показват, че увеличеният процент на телесните мазнини е по-важен фактор по отношение на чувствителността към инсулина, отколкото физическата активност.
„Известно е, че редовните упражнения са полезни за здравето. Изглежда, че физическата активност и заседналия начин на живот са свързани с метаболизма на инсулина, но косвено, чрез ефекта си върху телесния състав“, обяснява Тару Гартвайт.
Причинните ефекти все още не могат да бъдат прогнозирани въз основа на това проучване, публикувано в Journal of Science and Medicine in Sport, но според Гартвайт, резултатите показват, че увеличаването на ежедневното време, в което стоим прави, може да помогне за предотвратяване на заболявания, свързани с начина на живот.
Сега изследователите имат за цел да проучат как промените в ежедневната активност влияят върху рисковите фактори за сърдечно-съдови и метаболитни заболявания, като сравняват две групи в интервенционно проучване с по-голяма продължителност.
„Нашата цел е да проучим дали намаляването на дневното време за седене с един час влияе върху енергийния метаболизъм и натрупването на мазнини в черния дроб и цялото тяло, в допълнение към инсулиновата чувствителност и регулирането на кръвната захар“, казва Гартуейт.
Източник: University of Turku
